І. Физико-химични свойства.
Фосгенът представлява хлоранхидрид на въглената киселина. Техническия продукт е течност с червено-жълтеникав цвят и миризма на гнило сено.
ІІ. Разпространение.
Фосгенът се образува при взаимодействие на хлор и въглероден окис под действието на светлина. Използва се в химическата и фармацевтичната промишлености при производството на багрила, карбамид и др. Влиза в състава на пушечните газове при пожари, потушавани с огнегасители съдържащи въглерод. Използва се като БОВ.
ІІІ. Път на проникване.
инхалаторен
ІV. Токсичност.
токсична концентрация – 0.03 – 0.05 мг/л;
летално доза – 0.1 – 0.3 мг/л;
V. Механизъм на действие.
иритативно-пулмотоксичен – фосгена образува сводните секрети от лигавиците солна киселина; за разлика от хлора той е слабо разтворим във вода и парите му достигат до всички алвеоли; образуваната солна киселина причинява химическо изгаряне с развитие на белодробен оток;
ензимо токсичен – фосгена блокира клетъчни ензими, катализиращи оксидацията и протеиносинтезата в паренхимните органи;
VІ. Патоанатомични промени.
При аутопсия се установят:
сиво-пепеляви кожа и лигавици;
запълнени с пенеста течност дихателни пътища;
оточен бял дроб с множество кръвоизливи /мраморен бял дроб/, ателектатични и емфизематозни участъци.
VІІ. Клинична картина.
Клинично отравянето протича в следните 4 периода:
Рефлекторен (начален).
Латентен.
На белодробен оток.
Възстановителен.
Началният период започва от момента на контакта с отровата. Първо се усеща миризмата на гнило сено, появява се неприятен вкус в устата и слабо дразнене в очите. По-късно – парене в носа и гърлото, повишено отделяне на слюнка, стягане в гърдите, суха кашлица, лек задух и други неспецифични прояви в продължение на около 15-20 минути след инхалирането на отровата. Дишането се учестява, а пулсът се забавя. Ако контактът с отровата се прекрати, оплакванията постепенно отзвучават.
Латентен период – продължителността му е средно 4 часа, но в зависимост от концентрацията и експозицията, т.е. от тежестта на поражението, може да варира от 1 до 24 часа. При тежките интоксикации е по-кратък, при свръхтежките липсва. Общо взето в този период самочувствието е добро. Поразените се оплакват от лесна уморяемост, пушачите получават отвращение от тютюна. Дишането е леко учестено, а пулсът е забавен. Нормалното съотношение дишане-пулс е 1:4 и се променя на 1:3. Този симптом се счита за патогномоничен.
Оточният период започва постепенно или изведнъж след незначителни физически усилия, с обща слабост, главоболие, тежест в гърдите, задух и кашлица, която в началото е суха, а впоследствие става влажна, с отделяне на серозни пенести храчки до 1 – 1.5 литра за 24 часа. При обективното изследване се установяват ниски белодробни граници, тимпаничен тон, отслабено везикуларно дишане с дребни влажни хрипове и крепитации. В зависимост от компенсационните възможности на сърдечно-съдовата система могат да възникнат две форми на хипоксемия – синя и сива форма.
При синята форма общото състояние е тежко, с подчертана цианоза. Дишането е затруднено и учестено, повърхностно и шумно, клокочещо. Кръвното налягане е в границите на нормата, пулсът е учестен, добре напълнен, ритмичен. Газовият анализ на кръвта показва намалено кислородно съдържание и увеличаване количеството на въглеродния двуокис, т.е налице е хипоксемия и хиперкапния.
Към развилата се първоначална хипоксична хипоксия се прибавя и циркулаторна хипоксия като следствие на нарушения и в сърдечно-съдовата система. Така се стига до развитието на по-тежката сива форма на хипоксемия. Кръвното налягане се понижава под 70 мм живачен стълб за систоличното, пулсът е учестен, мек, нишковиден. Нарушава се дихателният ритъм и дишането. В кръвта се понижава съдържанието на въглероден двуокис (хипокапния). Кожата и лигавиците придобиват сивопепеляв, землист цвят. По кожата се отделя студена и лепкава пот. Развива се сърдечно-съдов колапс и се угнетява дихателният център. Обикновено в такива случаи смъртта настъпва в първите две денонощия вследствие на сърдечно-съдова недостатъчност и парализа на дишането.
Възстановителния период започва около третото денонощие с намаляване на отока, на задуха и подобрение на общото състояние. Оздравяване настъпва след 3-4 седмици.
Характерни за интоксикациите с фосген са честите усложнения: пневмонии, тромбози на съдовете, абсцеси, емболии, астмоподобни състояния, миокарди-одистрофии и др. Към 7-10 ден от началото се наблюдава втори връх на крива-та на смъртността като последица от усложненията.
VІІІ. Диагноза – поставя се по данни от анамнезата, настъпил след латентен период задух, кашлица, цианоза и белодробен оток.
ІХ. Диференциална диагноза се прави при остри отравяния с азотни окиси, хлор, цианови и други съединения.
X.Първа помощ и лечение.
Първа помощ
пострадалия се извежда от обгазената среда след поставяне на противогаз;
налага се физически и психически покой и затопляне на пострадалите;
дихателна реанимация – осигурява се проходимостта на дихателните пътища чрез почистването им от секрети и аспирация на образувалата се пяна, както въвеждането заедно с кислорода на противопенни средства; методът на дихателна реанимация зависи от състоянието на пострадалия и условията при които се извършва; по време на рефлекторния период се инхалират противодимна смес, препарати, съдържащи кодеин, дионин. Кислородолечението в зависимост от състоянието на отровените и възможностите в момента се извършва с маска, назален катетър или ендотрахеална интубация. Въвежда се чист кислород, влажен кислород, кислородно-въздушна смес (60% кислород и 40% въздух), кислородно-хелиева смес (70% : 30%). При сива форма на хипоксемия е показано въвеждането на карбоген за възбуждане на дихателния център (не се прилага в никакъв случай при синята форма!).
Лечение – основни принципи
големи дози глюкокортикостероиди и диуретици за овладяване на белодробния оток;
противошокови и кардиопротективни средства;
симптоматични средства – успокояващи кашлицата и отхрачващи сиропи;
антибиотици.
