Хронична лъчева болест

Хроничната лъчева болест възниква у хората при различни условия на про­дължително външно облъчване с дози, превишаващи пределно допустимите, или при инкорпорация на радионуклиди, задържащи се дълго време в отделни органи и тъкани. Възможно е и комбинирано въздействие и на двата фактора на йони­зиращата радиация.    Заболяването може да се наблюдава и при професионални работници, неспазващи установените мерки за безопасност при работа с отк­рити или закрити източници на радиация.

     Клиничната изява на болестта може да се прояви след различно дълъг период от контакта на хората с радиоактивни източници. Основно това зависи от сумарната доза на облъчване на индивида и от състоянието (реактивността) на неговия организъм. Хроничната лъчева болест представлява заболяване на целия организъм с увреждане на различни органи и системи, в зависимост от клиничното протичане на заболяването се различават три степени на хроничната лъчева болест.

     Хроничната лъчева болест от първа степен се характеризира е обратими реакции на организма. Извеждането на болния от радиоактивната среда довежда до възстановяване на организма. Клиничната симптоматика при тази степен е неспецифична. Често болните имат невротични смущения, изразява­щи се с обща слабост, лесна уморяемост, намаляване на апетита, промени в цикъла сън – бодърстване. Наблюдават се вегетативни симптоми – лабил­ност на пулса и кръвното налягане, изразен дермографизъм, повишена потливост. Диагностицират се явления на обща възбудимост на организма: повишаване на сухожилните и надкостни рефлекси, тремор на ръцете. Регистрират се функ­ционални нарушения на стомашно-чревния тракт: дискинезии на червата и жлъч­ните пътища, ахилия. Описват се и спазми на червата. Впоследствие тези яв­ления може да прогресират. Понякога има оплаквания от намалена полова въз­будимост при мъжете и нарушение на менструалния цикъл у жените.

     Установява се повишена проницаемост на капилярите. При капиляроскопия се наблюдават функционални нарушения: участъци на спазми и разширения на капилярите и лека проницаемост на стените им. Тези изменения имат диаг­ностично значение.

     Измененията в периферната кръв са неустойчиви. Наблюдава се в отделни случаи, както левкоцитоза, така и левкопения. Понякога се установяват деге­неративни промени в белите кръвни клетки, което също има диагностична стойност. При изследване на костно-мозъчния пунктат може да се наблюда­ват смущения на кръвотворенето (ретикулоцитоза, увеличение броя на незре­ли клетки от миелоидния ред), както и признаци на намаление на функцията му (намаляване броя на зрелите бели кръвни клетки). След провеждането на съот­ветни профилактични мерки, всички патологични явления отзвучават.

     При хронична лъчева болест от втора степен се установява задълбочаване на невротичните смущения. Усилва се главоболието, виенето на свят, отслаб­ват паметта и половата потенция. На този фон възникват дифузни несистемни нарушения на нервната система. Наблюдават се изменения в сухожилните рефлекси; анизорефлексия на сухожилните, надкостните и коремните рефлекси; лека атаксия при пробата на Румберг; оптико-вестибуларни разстройства, хо­ризонтален нистагъм. По- рядко има симптоматика, говореща за увреда на лимбичната система.

     Изразени изменения могат да бъдат установени от страна на сърдечно­съдовата система. Отбелязват се коронарни нарушения, които се регистри­рат електрокардиографски. Разширяват се сърдечните граници, сърдечните то­нове са глухи, понякога има систоличен шум. Електрокардиограмата показва дистрофични изменения в миокарда. Кръвното налягане е трайно понижено. Капиляропатията се задълбочава. Възниква и коагулопатия. Появяват се кръ­воизливи по кожата, лигавиците, хеморагични гингивити и стоматити, кръво­изливи от носа. При по-тежки случаи има кръвоизливи във вътрешните органи.

     Нарастват диспептичните разстройства. Обикновено се наблюдават спа­зми на дебелото черво и в илеоцекалната област. В отделни случаи може да се развие хроничен токсичен хепатит. Измененията в биохимичните кръвни пока­затели свидетелствуват за нарушение на белтъчната, въглехидратна и мастна обмяна. Наблюдава се нарушаване функцията на ендокринните жлези. Възниква изразено нарушение в менструалния цикъл у жените, до пълна аменорея.

     Болните често страдат от блефароконюктивити. Развиват се трофични нарушения на кожата. Тя става суха и губи еластичността си. Появяват се дерматити. Космите опадат, а ноктите стават чупливи.

   При инкорпорация на остеотропни радионуклиди е характерно развитието на осталгичен синдром. Болните се оплакват от упорити болки в костите, предимно в дисталните части. Болките не намаляват при покои и от топлинни процедури. Обикновено те трудно се поддават на лечебно въздействие.

   В периферната кръв се наблюдава трайна левкопения, абсолютна неутропения и лимфопения. В болшинството случаи има и трайна ретикулопения. Наблюдава се и умерена тромбопения. В костномозъчния пунктат се устано­вява хипоплазия на костния мозък – намаляване броя на клетките и задържане процеса на съзряване на миелоидните клетки на стадий миелоцит. В червения кръвен ред се наблюдава изменение на еритропоезата по мегалобластен тип. Броят на мегакариоцитите е намален.

     Третата степен на хроничната лъчева болест се характеризира с още по-голямо утежняване на клиничната симптоматика. Интересно е да се отбележи, че при тази степен на болестта може да се наблюдава понякога несъответст­вие между сравнително удовлетворителното субективно състояние и обектив­ните признаци. Освен това няма корелация между патологичните симптоми в различните органи. Налице са тежки, необратими изменения в организма и пъл­на загуба на регенераторните възможности на органите и тъканите. Прогресира влошаването на общото състояние, развива се рязка слабост.

     Задълбочават се промените в нервната система и се появяват симптоми, говорещи за демиелинизация. Болните се оплакват от болки в сърдечната област. Границите на сърцето са разширени, тоновете са глухи. Наблюдава се брадикардия и екстрасистолия. На електрокардиограмата има данни за дълбо­ки дистрофични изменения в миокарда. Кръвното налягане е трайно намалено. Капиляропатията се задълбочава. При капиляроскопия се вижда изглаждане на рисунъка и деформация на капилярите. Обикновено се наблюдават множество хеморагии.

     Черният дроб е увеличен, функционалните проби показват намаляване на антитоксичната и други функции на органа, а клиничните признаци на хепатит. Могат да се развият симптоми на токсичен нефрит. Азотоотделящата функ­ция на бъбреците е намалена и се увеличава съдържанието на остатъчния азот в кръвта. Развиват се дълбоки нарушения във функциите на ендокринните жле­зи – надбъбреци, щитовидна, хипофизна, полови жлези.

     При тази степен на заболяването възникват различни инфекциозни усложнения. Те протичат своеобразно, на фона на една ареактивност на организма. Левкоцитарната реакция е слабо изразена или въобще липсва.

     В периферната кръв се установява рязка левкопения и тромбопения. В бе­лите кръвни клетки нарастват дегенеративните промени. Броят на ретикулоцитите намалява, понякога до пълно изчезване. Постепенно се развива анемия, обикновено от хиперхромен тип. Костният мозък е беден на клетки, до картина на панмиелофтиза. Митотичната му активност е запазена. Въпреки тежкото състояние на болния, пълно опусто­шаване на костния мозък не се установява. Регенерация на хемопоезата не настъпва, поради което лечението е много затруднено или даже безуспешно. Поради това прогнозата при тези болни е много неблагоприятна.

     Клиничната картина на третата степен на заболяването може да се наблюдава продължително време без особени изменения. във връзка обаче с различ­ни провокиращи неблагоприятни обстоятелства, най-често интеркурентни инфекции, в кратък срок състоянието на болния може рязко да се влоши и да премине в терминален стадий. Заболяването се обостря. Силното потискане на кръвотворенето и рязкото отслабване на съпротивителните сили на орга­низма довеждат до развитие на септично състояние с наличие на различни ог­нища на инфекции.

     Диагностиката на хроничната лъчева болест е много затруднена, особено в ранните стадии. Причината за това е липсата на специфична симптоматика. Необходимо е съпоставяне на редица клинични и лабораторни данни. Основно значение тук има подробно събраната производствена анамнеза, която да показва реален контакт на лицето с източници на йонизираща радиация. Важно значение имат и данните от диспансерния контрол при професионално ангажираните.

     В диференциално диагностичен план следва да се имат предвид редица заболявания, протичащи с невротични смущения. Тук се включват: състояние на организма след прекарване на инфекциозни заболявания, невроинфекции или травматични увреждания на нервната система, непълноценно хранене, злоупотреба с алкохол, производствени или битови интоксикации.

     С особено внимание следва да се трактуват хематологичните изменения. Такъв симптом като левкопенията, на който се придава важно диагностично значение при това заболяване, може да бъде обособен от редица причини, няма­щи никакво отношение към въздействието на йонизиращата радиация. Левкопения може да бъде предизвикана от някои инфекции (малария, бруцелоза), хронични интоксикации с различни химични вещества (бензол и др.), при вирусни инфекции (грип, инфекциозен хепатит), хронични заболявания на стомашночревния тракт, хелминтози и други. При това левкопенията в отделни случаи може да продължи дълго време след прекараните инфекции. При оценка­та следва да се изключат всички заболявания, съпровождащи се с хематологични изменения.

     Лечението зависи от тежестта на заболяването. При леките форми (първа степен) е достатъчно провеждането на профилактични мероприятия в ком­плекс с общоукрепващо значение. При по-тежките форми подпомагането на кръвотворенето, борбата с инфекцията и симптоматичните средства се пок­риват в основни линии с това на острата лъчева болест.