Хронична лъчева болест

Хроничната лъчева болест възниква у хората при различни условия на про­дължително външно облъчване с дози, превишаващи пределно допустимите, или при инкорпорация на радионуклиди, задържащи се дълго време в отделни органи и тъкани. Възможно е и комбинирано въздействие и на двата фактора на йони­зиращата радиация.    Заболяването може да се наблюдава и при професионални работници, неспазващи установените мерки за безопасност при работа с отк­рити или закрити източници на радиация.

     Клиничната изява на болестта може да се прояви след различно дълъг период от контакта на хората с радиоактивни източници. Основно това зависи от сумарната доза на облъчване на индивида и от състоянието (реактивността) на неговия организъм. Хроничната лъчева болест представлява заболяване на целия организъм с увреждане на различни органи и системи, в зависимост от клиничното протичане на заболяването се различават три степени на хроничната лъчева болест.

     Хроничната лъчева болест от първа степен се характеризира е обратими реакции на организма. Извеждането на болния от радиоактивната среда довежда до възстановяване на организма. Клиничната симптоматика при тази степен е неспецифична. Често болните имат невротични смущения, изразява­щи се с обща слабост, лесна уморяемост, намаляване на апетита, промени в цикъла сън – бодърстване. Наблюдават се вегетативни симптоми – лабил­ност на пулса и кръвното налягане, изразен дермографизъм, повишена потливост. Диагностицират се явления на обща възбудимост на организма: повишаване на сухожилните и надкостни рефлекси, тремор на ръцете. Регистрират се функ­ционални нарушения на стомашно-чревния тракт: дискинезии на червата и жлъч­ните пътища, ахилия. Описват се и спазми на червата. Впоследствие тези яв­ления може да прогресират. Понякога има оплаквания от намалена полова въз­будимост при мъжете и нарушение на менструалния цикъл у жените.

     Установява се повишена проницаемост на капилярите. При капиляроскопия се наблюдават функционални нарушения: участъци на спазми и разширения на капилярите и лека проницаемост на стените им. Тези изменения имат диаг­ностично значение.

     Измененията в периферната кръв са неустойчиви. Наблюдава се в отделни случаи, както левкоцитоза, така и левкопения. Понякога се установяват деге­неративни промени в белите кръвни клетки, което също има диагностична стойност. При изследване на костно-мозъчния пунктат може да се наблюда­ват смущения на кръвотворенето (ретикулоцитоза, увеличение броя на незре­ли клетки от миелоидния ред), както и признаци на намаление на функцията му (намаляване броя на зрелите бели кръвни клетки). След провеждането на съот­ветни профилактични мерки, всички патологични явления отзвучават.

     При хронична лъчева болест от втора степен се установява задълбочаване на невротичните смущения. Усилва се главоболието, виенето на свят, отслаб­ват паметта и половата потенция. На този фон възникват дифузни несистемни нарушения на нервната система. Наблюдават се изменения в сухожилните рефлекси; анизорефлексия на сухожилните, надкостните и коремните рефлекси; лека атаксия при пробата на Румберг; оптико-вестибуларни разстройства, хо­ризонтален нистагъм. По- рядко има симптоматика, говореща за увреда на лимбичната система.

     Изразени изменения могат да бъдат установени от страна на сърдечно­съдовата система. Отбелязват се коронарни нарушения, които се регистри­рат електрокардиографски. Разширяват се сърдечните граници, сърдечните то­нове са глухи, понякога има систоличен шум. Електрокардиограмата показва дистрофични изменения в миокарда. Кръвното налягане е трайно понижено. Капиляропатията се задълбочава. Възниква и коагулопатия. Появяват се кръ­воизливи по кожата, лигавиците, хеморагични гингивити и стоматити, кръво­изливи от носа. При по-тежки случаи има кръвоизливи във вътрешните органи.

     Нарастват диспептичните разстройства. Обикновено се наблюдават спа­зми на дебелото черво и в илеоцекалната област. В отделни случаи може да се развие хроничен токсичен хепатит. Измененията в биохимичните кръвни пока­затели свидетелствуват за нарушение на белтъчната, въглехидратна и мастна обмяна. Наблюдава се нарушаване функцията на ендокринните жлези. Възниква изразено нарушение в менструалния цикъл у жените, до пълна аменорея.

     Болните често страдат от блефароконюктивити. Развиват се трофични нарушения на кожата. Тя става суха и губи еластичността си. Появяват се дерматити. Космите опадат, а ноктите стават чупливи.

   При инкорпорация на остеотропни радионуклиди е характерно развитието на осталгичен синдром. Болните се оплакват от упорити болки в костите, предимно в дисталните части. Болките не намаляват при покои и от топлинни процедури. Обикновено те трудно се поддават на лечебно въздействие.

   В периферната кръв се наблюдава трайна левкопения, абсолютна неутропения и лимфопения. В болшинството случаи има и трайна ретикулопения. Наблюдава се и умерена тромбопения. В костномозъчния пунктат се устано­вява хипоплазия на костния мозък – намаляване броя на клетките и задържане процеса на съзряване на миелоидните клетки на стадий миелоцит. В червения кръвен ред се наблюдава изменение на еритропоезата по мегалобластен тип. Броят на мегакариоцитите е намален.

     Третата степен на хроничната лъчева болест се характеризира с още по-голямо утежняване на клиничната симптоматика. Интересно е да се отбележи, че при тази степен на болестта може да се наблюдава понякога несъответст­вие между сравнително удовлетворителното субективно състояние и обектив­ните признаци. Освен това няма корелация между патологичните симптоми в различните органи. Налице са тежки, необратими изменения в организма и пъл­на загуба на регенераторните възможности на органите и тъканите. Прогресира влошаването на общото състояние, развива се рязка слабост.

     Задълбочават се промените в нервната система и се появяват симптоми, говорещи за демиелинизация. Болните се оплакват от болки в сърдечната област. Границите на сърцето са разширени, тоновете са глухи. Наблюдава се брадикардия и екстрасистолия. На електрокардиограмата има данни за дълбо­ки дистрофични изменения в миокарда. Кръвното налягане е трайно намалено. Капиляропатията се задълбочава. При капиляроскопия се вижда изглаждане на рисунъка и деформация на капилярите. Обикновено се наблюдават множество хеморагии.

     Черният дроб е увеличен, функционалните проби показват намаляване на антитоксичната и други функции на органа, а клиничните признаци на хепатит. Могат да се развият симптоми на токсичен нефрит. Азотоотделящата функ­ция на бъбреците е намалена и се увеличава съдържанието на остатъчния азот в кръвта. Развиват се дълбоки нарушения във функциите на ендокринните жле­зи – надбъбреци, щитовидна, хипофизна, полови жлези.

     При тази степен на заболяването възникват различни инфекциозни усложнения. Те протичат своеобразно, на фона на една ареактивност на организма. Левкоцитарната реакция е слабо изразена или въобще липсва.

     В периферната кръв се установява рязка левкопения и тромбопения. В бе­лите кръвни клетки нарастват дегенеративните промени. Броят на ретикулоцитите намалява, понякога до пълно изчезване. Постепенно се развива анемия, обикновено от хиперхромен тип. Костният мозък е беден на клетки, до картина на панмиелофтиза. Митотичната му активност е запазена. Въпреки тежкото състояние на болния, пълно опусто­шаване на костния мозък не се установява. Регенерация на хемопоезата не настъпва, поради което лечението е много затруднено или даже безуспешно. Поради това прогнозата при тези болни е много неблагоприятна.

     Клиничната картина на третата степен на заболяването може да се наблюдава продължително време без особени изменения. във връзка обаче с различ­ни провокиращи неблагоприятни обстоятелства, най-често интеркурентни инфекции, в кратък срок състоянието на болния може рязко да се влоши и да премине в терминален стадий. Заболяването се обостря. Силното потискане на кръвотворенето и рязкото отслабване на съпротивителните сили на орга­низма довеждат до развитие на септично състояние с наличие на различни ог­нища на инфекции.

     Диагностиката на хроничната лъчева болест е много затруднена, особено в ранните стадии. Причината за това е липсата на специфична симптоматика. Необходимо е съпоставяне на редица клинични и лабораторни данни. Основно значение тук има подробно събраната производствена анамнеза, която да показва реален контакт на лицето с източници на йонизираща радиация. Важно значение имат и данните от диспансерния контрол при професионално ангажираните.

     В диференциално диагностичен план следва да се имат предвид редица заболявания, протичащи с невротични смущения. Тук се включват: състояние на организма след прекарване на инфекциозни заболявания, невроинфекции или травматични увреждания на нервната система, непълноценно хранене, злоупотреба с алкохол, производствени или битови интоксикации.

     С особено внимание следва да се трактуват хематологичните изменения. Такъв симптом като левкопенията, на който се придава важно диагностично значение при това заболяване, може да бъде обособен от редица причини, няма­щи никакво отношение към въздействието на йонизиращата радиация. Левкопения може да бъде предизвикана от някои инфекции (малария, бруцелоза), хронични интоксикации с различни химични вещества (бензол и др.), при вирусни инфекции (грип, инфекциозен хепатит), хронични заболявания на стомашночревния тракт, хелминтози и други. При това левкопенията в отделни случаи може да продължи дълго време след прекараните инфекции. При оценка­та следва да се изключат всички заболявания, съпровождащи се с хематологични изменения.

     Лечението зависи от тежестта на заболяването. При леките форми (първа степен) е достатъчно провеждането на профилактични мероприятия в ком­плекс с общоукрепващо значение. При по-тежките форми подпомагането на кръвотворенето, борбата с инфекцията и симптоматичните средства се пок­риват в основни линии с това на острата лъчева болест.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.