Остри отравяния с амоняк

І. Физико-химични свойства.

Амонякът е безцветен газ с много характерна и остра миризма. Лесно се разтваря във вода. Гори и е взривоопасен. Неутрализира се с органични киселини – азотна, оксалова, лимонена.

ІІ. Разпространение.

Амонякът намира широко приложение в промишлеността. В особено голе­ми количества се използува в химическата промишленост, за производство на хладилници и хладилни инсталации, в козметичната и фармацевтична промишлености. Наблюдавани са редица случаи на аварии и отравяния: през 1972 г. в ТХК – Ст. Загора, когато се е образувало ОХЗ от петнадесет декара, през 1975 г. пак там са обгазени 40 декара, през 1984 г. в НХК – Плевен и т.н.

ІІІ.Път на проникване.

Основният път на проникване в орга­низма на човека е дихателният, но отравяния са възможни и през устата и кожата.

ІV. Токсичност.

Токсична концен­трация – 0,1 мг/л;

Летална концентрация – 0,35 – 0,7 мг/л при експозиция от няколко минути.

V.Механизъм на действие.

С водните пари и течния секрет от лигавиците амонякът образува амониева основа, която води до корозивни промени в засег­натите органи. Коликвационната некроза настъпва много бързо и прониква в голяма дълбочина. Това намалява здравината на трахеята или хранопровода и създава голяма опасност от перфорация при сондиране или интубация. Нарушава се киселинно-алкалното равновесие.

VІ. Патоанатомични промени.

Оточност на лигави­ците в горните дихателни пътища и ларингса;

Оток на белия дроб.

VІІ. Клинична картина.

     Няколко минути след контакта с амонячния газ се усеща дразнене на горните дихателни пътища и очите. Развива се остър конюнктивит, появяват се пристъпи от суха, дразнеща кашлица, болка зад гръдната кост, обилно сълзене и отделяне на секрет от носа. При по-масивни инхалации се наблюдават данни за остър трахеобронхит. Възниква опасност от развитието на ларингоспазъм и оток на гласните връзки. Развива се оток на белия дроб с последваща бронхопневмония. Налице е силно изразен задух и понякога се стига до загубата на съзнание и поява на тетаноподобни гърчове поради настъпилата алкалоза. В много тежки случаи смърт може да настъпи за няколко минути. При поглъщане на отровата през устата се наблюдават корозивни промени в устната кухина, хранопровода и стомаха, като още в първите часове се развива токсоалергичен оток. По устната лигавица се откриват зачервяване, оток, мръсни сиво-кафяви налепи, а понякога и мехури. Наблюдават се силни болки зад гръдната кост и в епигастралната област, саливация, дисфагия и повръщане (Внимание – опасност от аспирация!). В някои слу­чаи около третия ден се появява повръщане с отделяне на големи части от лигавицата или диария с примес от кръв. Върху кожата при въздействие с високи концентрации се образува еритема, а впоследствие мехури, ерозии и язви. При увреждане на големи участъци се нарушават функциите на кожата.

VІІІ. Първа помощ и лечение.

• Първа помощ

Пострадалия се извежда от обгазената среда след поставяне на противогаз;

Очите се промиват с чиста вода в продължение на 10 минути;

Осигурява се чист въздух, инхалации на водни пари, отвара от лайка или разтворен във вода оцет;

В тежки случаи се дава кислород, пропуснат през 7% разтвор на оцетна киселина за половин час;

При поглъщане на отровата не се предизвиква повръщане; дава се обилно вода или 1-2% разтвор на оцетна, винена, млечна, лимонена киселина, разреден лимонов сок или оцет (две лъжички на чаша вода); промивка на стомаха може да се направи много внимателно до 15-та минута от постъпването на отровата; дава се белтъчна вода и след това медицински въглен; пораженията на кожата се промиват с вода или разреден разтвор на киселина.

• Лечение – основни принципи

Големи дози глюкокортикостероиди и диуретици за овладяване на белодробния оток;

Противошокови и кардиопротективни средства;

Симптоматични средства – успокояващи кашлицата и отхрачващи сиропи;

Антибиотици.