Видове болести на дихателната система

Основната функция на дихателната система е газова обмяна – обогатяване на кръвта в кислород и отделяне на въглероден диоксид. Преди да стигне до белите дробове, въздухът преминава през проводящите дихателни пътища – горни (над ларинкса) и долни (под ларинкса). Въздухът преминава последователно през носната кухина, фаринкса, ларингеална цепка, трахеята, главните бронхи и техните многобройни разклонения в белите дробове и достига алвеолите. Обикновено въздуха е причината за заболяванията на белите дробове. Когато говорим за бронхит (тоест възпаление на големите и средни бронхи, говорим преди това и за трахеобронхит).

Симптоми при заболяване на дихателната система.

Основните симптоми, които дават първа информация са: задух, кашлица, храчки, след това цианоза (посиняване на кожата и видимите лигавици), кръвохрачене, болки в гърдите.

• Кашлица (tussis) – получава се дразнение на лигавицата на фаринкса, ларинкса, трахеята. Може да е постоянна (хронични заболявания), периодична (при обостряне на хроничните заболявания), пристъпна (при алергични заболявания, най-честото заболяване е астмата), може да е суха или влажна. При вирусните заболявания (грипните) обикновено е суха. При заболявания на белите дробове от бактерии е влажна.

• Храчки (expectoratio) – ориентираме се по цвят, миризма, количество и др. Служи за доказване на причинителя и антибиограма (чрез микроскопско изследване). Има слузни гнойни и т. н.

• Кръвохрачене – туберкулоза и рак – бронхоскопия

• Задух (dispnoe) – затруднено и често дишане. Има 2 вида задух:

– инспираторен – затруднено вдишване

– експираторен – затруднено издишване

• Цианозата – синкаво оцветяване на кожата и видимите лигавици (устните, очите и езика). Причината за това е намалено количество на кислород и увеличено количество на въглероден диоксид.

• Гръдна болка – най-често при заболявания на белия дроб свързано с излив (плеврити). Обикновено се появява при дълбоко вдишване.

Методи за изследване на дихателната система – рентгеново изследване, спирометрия, изследване на храчка, плеврална пункция, кръвно-газов анализ.

дихателна система

Анамнеза – анамнезата трябва да съдържа подробни данни за характера на кашлицата – суха, влажна, конвулсивна, проява, продължителност, интензивност и др. Точни сведения за количеството, вида и миризмата на храчките, начина на тяхното отделяне.

Преглед – оглед на пациента (дали има надолу цианоза, дали има симетрия като диша);

почукване (Percusia); прослушване (Ausculacio)

Специални методи:

• Най-често първото изследване е рентгенологичното изследване. При по-сериозни заболявания – компютърна томография, скенери и др.

• Определяне на газовете в кръвта – кислород, въглероден диоксид дали са нормални – за функционалното действие на белите дробове.

• Алкално-киселинното равновесие (АКР) – за да видим киселините и основите в кръвта.

• Плеврална пункция – изтегля се течност и тя се изследва цитологично и микробиологично.

• Най-важното е микробиологичното изследване – туберкулинодиагностика – пробата на Манту. Тя представлява вещество туберкулин (екстракт от туберкулозни бактерии, което се вкарва интрадермално и това вещество предизвиква реакция в организма). Реакцията се отчита след 72 час, като се измерва големината на получения инфилтрат и се отбелязва зачервяването на кожата. При липсва на инфилтрат или при малък с размер под 5:5 µm реакцията е отрицателна. При големина над 5:5 µm реакцията е положителна.

болести на белия дробОстър и хроничен бронхит

Острия бронхит представлява остро възпаление на големите и средни бронхи.

Етиология. Най-често вируси и бактерии. Важна роля като причинители играят и някои физични и химични фактори (студ, влажен въздух и др), може и от аспирация на стомашно съдържимо.

Клинична картина. Кашлица, която обикновено е суха, ако има бактериален причинител – влажна. Субфебрилна температура (37 – 37,5 градуса).

Доказване на болестта:

• Аускултация (преслушване) – наблюдава се изострено везикуларно дишане със сухи хрипове.

• Рентген – нормален

• Най-точни са кръвните изследвания – кръвна картина (левкоцити и СУЕ увеличени)

• Микробиологично изследване на храчка

• Прогноза – добра. Преминава за 7 до 10 дни.

Лечение. Най-често симптоматично за кашлицата. Нибексин – на свободна продажба, бронхиксин, мукосолван, студал и др – за втечняване и изхвърляне на секретите

Антипиретици – парацетамол. Затопляне с чай. Проветряване.

И най-накрая антибиотично лечение при влажна кашлица с храчки, по-продължително от обикновено. Използват се широкоспектърните антибиотици (Амоксициклини, Цефалоспорини) Антибиотици от 1-во поколение.

Бисептол – за остър бронхит е много добър.

Хроничния бронхит води до много усложнения – сърце, черен дроб, бъбреци и др.

Причинители: тютюнопушенето, замърсяване на околната среда, честите инфекции – вирусни и бактериални, професионални вредности, алергични фактори – астма (домашен прах). Има 2 вида – обстуктивен и обикновен

Клинична картина (симптоми)

Кашлица – обикновено сутрин. Тя е вълнообразна (периодична). Задължително сухи хрипове. Обикновено при обостряне на заболяването имаме температура.

Изследване – лабораторно, рентгеново, функционално (изследване на дишането, газове и АКР.

Хроничния бронхит води до дихателна недостатъчност.

Лечение. В периодите на обостряне – антибиотично лечение. Основното лекарство е от бронходилататорите – Новфилин с бронхоразширяващо действие. Лечението е минимум 2 седмици. Много често се дават кортикостероиди – Орбазон

Белодробен емфизем. ХОББ

Белодробен емфизем. Хронично заболяване, при което се увреждат алвеолите. Дробовете се разширяват и загубват еластичността си. Това затруднява издишването и нарушава нормалната обмяна на кислород и въглероден двуокис. Среща се предимно при мъже, след 45-годишна възраст. Етиологичните фактори са тютюнопушене, инфекции, замърсяване на околната среда, професионални вредности.

Хората, страдащи от белодробен емфизем изпитват чувство на задух, недостиг на въздух при физическо усилие – шумно поемане на въздух и продължително издишване.

Причините за заболяването са – чести инфекции на горните дихателни пътища, нелекувани заболявания на белия дроб и бронхите – бронхити, бронхопневмонии, бронхиална астма, продължителна работа в среда със силни химически агенти, силно замърсен и запрашен въздух, тютюнопушене.

Диагноза. Анамнеза (хроничен бронхит, бронхиална астма, пушач), рентгенография на белия дроб, белодробна функция.

Лечение. Прилагат се бронхолитични, отхрачващи лекарства, а при усложнения антибиотици, химиоптерапевтици, антимикотици и др.

Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е заболяване на белите дробове, което се характеризира с ограничение на въздушния поток в дихателните пътища – частично или напълно необратимо. Ограничението на въздушния поток се дължи на възпаление на белодробната тъкан (паренхим), породено от вдишването на газове и частици от околната среда.

Основните симптоми на ХОББ са хронична кашлица с отделяне на голямо количество храчки, задух (затруднено дишане), който се усилва при физическо натоварване, чести белодробни инфекции. Болните с ХОББ най-често са мъже, над 50 години, пушачи.

Лечението е комплексно и включва: отстраняване на вредните фактори от околната среда и спиране на тютюнопушенето, лекуване на инфекциозните огнища в организма, дезобструктивна терапия, ранна дихателна рехабилитация.

астмаБронхиална астма

Бронхиалната астма е хронично възпалително заболяване на дихателните пътища, което при предразполагащи индивиди протича със обструкция на дихателните пътища. Атопична и неатопична бронхиална астма. При атопичната се развива при предразполагащи към алергия индивиди (наследственост). При него най-вече са важни еозинофилите.

Етиологично форми – форми които водят до алергизиране и оттам до астма

1. Дихателни алергии – домашен прах (акари), кърлежи, косми, пух, завивки, върби, треви

2. Хранителни алергии – млечно продукти, шоколад, ягоди, ядки и т. н.

3. Медикаменти, които водят до алергична реакция – антибиотици, серуми и ваксините

4. Контактни алергени – прах за пране, веро, торове и др.

Клинична картина

1. Поява на астматичен пристъп – задух и затруднено издишване

2. Кашлица – суха, пристъпна

3. Отделяне на храчка

Най-често нощем или рано сутрин. Винаги преди пристъпа има съпровождащи явления – зачервяване, кихане, сърбеж по кожата, студена пот

4. Пациента изпитва чувство на страх – от няколко минути до часове

5. Завършва със влажна кашлица – отделят се жилави стъкловидни храчки

Пристъп който трае повече от 24 часа се нарича астматичен статус. Това е тежко състояния на организма, което често води до остра дихателна недостатъчност. ОДН в много голям процент завършва фатално,

Доказване на болестта

Кръвни изследвания – ↑ еозинофили, ↑ CO2, ↓ O2 (хипоксия)

Води до много усложнения в дихателната и сърдечната система – хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), пневмосклероза, хронична дихателна и сърдечна недостатъчност

Според тежестта – няколко форми – 3 степени

1. Лека степен – когато честотата на пристъпите е по-малка от 1 път в седмицата

2. средно тежка – честотата над 1 път в седмицата

3. тежка – ежедневни пристъпи

Лечение. Инхалаторно лечение – за лека степен – салбутамол 2 до 4 вдишвания при 20 мин за един час. За средно тежка – пак 2-3 впръсквания за 1 час но включва и преднизолон.

Плеврални изливи

Плевралните изливи се причиняват от нарушения баланс между филтрацията и реабсорбацията на течности в плевралната кухина. Плеврита е възпалителния процес на плеврата с набиране в плевралната кухина на ексудат. Най-честите причини за плевралните изливи са пневмония, туберкулоза, рак на белите дробове и плеврата, вирусни плеврити, други белодробни болести, ревматизъм и др.

Фибринозния (сух) плеврит се отличава с основен симптом – болка, с характер на бодеж. Усилва се при дълбоко дишане, кашлица, кихане.

Ексудативен (воден) плеврит – най-важен белег е събирането на течност в плевралното пространство – ексудат. Клиничната картина включва задух, тежест в гърдите. Налице е суха, силна и мъчителна кашлица, понякога има и цианоза.

Клинична картина – задух, тежест в гърдите. Налице е суха, силна и мъчителна кашлица, понякога цианоза. За диагнозата, която е обект на лекарите се провеждат рентгенови изследвания, ултразвуково изследване, плеврална пункция, плеврална биопсия и торакоскопия.

Лечение на плевралните изливи в зависимост от етиологията на процеса.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.