Основната функция на дихателната система е газова обмяна – обогатяване на кръвта в кислород и отделяне на въглероден диоксид. Преди да стигне до белите дробове, въздухът преминава през проводящите дихателни пътища – горни (над ларинкса) и долни (под ларинкса). Въздухът преминава последователно през носната кухина, фаринкса, ларингеална цепка, трахеята, главните бронхи и техните многобройни разклонения в белите дробове и достига алвеолите. Обикновено въздуха е причината за заболяванията на белите дробове. Когато говорим за бронхит (тоест възпаление на големите и средни бронхи, говорим преди това и за трахеобронхит).
Симптоми при заболяване на дихателната система.
Основните симптоми, които дават първа информация са: задух, кашлица, храчки, след това цианоза (посиняване на кожата и видимите лигавици), кръвохрачене, болки в гърдите.
• Кашлица (tussis) – получава се дразнение на лигавицата на фаринкса, ларинкса, трахеята. Може да е постоянна (хронични заболявания), периодична (при обостряне на хроничните заболявания), пристъпна (при алергични заболявания, най-честото заболяване е астмата), може да е суха или влажна. При вирусните заболявания (грипните) обикновено е суха. При заболявания на белите дробове от бактерии е влажна.
• Храчки (expectoratio) – ориентираме се по цвят, миризма, количество и др. Служи за доказване на причинителя и антибиограма (чрез микроскопско изследване). Има слузни гнойни и т. н.
• Кръвохрачене – туберкулоза и рак – бронхоскопия
• Задух (dispnoe) – затруднено и често дишане. Има 2 вида задух:
– инспираторен – затруднено вдишване
– експираторен – затруднено издишване
• Цианозата – синкаво оцветяване на кожата и видимите лигавици (устните, очите и езика). Причината за това е намалено количество на кислород и увеличено количество на въглероден диоксид.
• Гръдна болка – най-често при заболявания на белия дроб свързано с излив (плеврити). Обикновено се появява при дълбоко вдишване.
Методи за изследване на дихателната система – рентгеново изследване, спирометрия, изследване на храчка, плеврална пункция, кръвно-газов анализ.
Анамнеза – анамнезата трябва да съдържа подробни данни за характера на кашлицата – суха, влажна, конвулсивна, проява, продължителност, интензивност и др. Точни сведения за количеството, вида и миризмата на храчките, начина на тяхното отделяне.
Преглед – оглед на пациента (дали има надолу цианоза, дали има симетрия като диша);
почукване (Percusia); прослушване (Ausculacio)
Специални методи:
• Най-често първото изследване е рентгенологичното изследване. При по-сериозни заболявания – компютърна томография, скенери и др.
• Определяне на газовете в кръвта – кислород, въглероден диоксид дали са нормални – за функционалното действие на белите дробове.
• Алкално-киселинното равновесие (АКР) – за да видим киселините и основите в кръвта.
• Плеврална пункция – изтегля се течност и тя се изследва цитологично и микробиологично.
• Най-важното е микробиологичното изследване – туберкулинодиагностика – пробата на Манту. Тя представлява вещество туберкулин (екстракт от туберкулозни бактерии, което се вкарва интрадермално и това вещество предизвиква реакция в организма). Реакцията се отчита след 72 час, като се измерва големината на получения инфилтрат и се отбелязва зачервяването на кожата. При липсва на инфилтрат или при малък с размер под 5:5 µm реакцията е отрицателна. При големина над 5:5 µm реакцията е положителна.
Остър и хроничен бронхит
Острия бронхит представлява остро възпаление на големите и средни бронхи.
Етиология. Най-често вируси и бактерии. Важна роля като причинители играят и някои физични и химични фактори (студ, влажен въздух и др), може и от аспирация на стомашно съдържимо.
Клинична картина. Кашлица, която обикновено е суха, ако има бактериален причинител – влажна. Субфебрилна температура (37 – 37,5 градуса).
Доказване на болестта:
• Аускултация (преслушване) – наблюдава се изострено везикуларно дишане със сухи хрипове.
• Рентген – нормален
• Най-точни са кръвните изследвания – кръвна картина (левкоцити и СУЕ увеличени)
• Микробиологично изследване на храчка
• Прогноза – добра. Преминава за 7 до 10 дни.
Лечение. Най-често симптоматично за кашлицата. Нибексин – на свободна продажба, бронхиксин, мукосолван, студал и др – за втечняване и изхвърляне на секретите
Антипиретици – парацетамол. Затопляне с чай. Проветряване.
И най-накрая антибиотично лечение при влажна кашлица с храчки, по-продължително от обикновено. Използват се широкоспектърните антибиотици (Амоксициклини, Цефалоспорини) Антибиотици от 1-во поколение.
Бисептол – за остър бронхит е много добър.
Хроничния бронхит води до много усложнения – сърце, черен дроб, бъбреци и др.
Причинители: тютюнопушенето, замърсяване на околната среда, честите инфекции – вирусни и бактериални, професионални вредности, алергични фактори – астма (домашен прах). Има 2 вида – обстуктивен и обикновен
Клинична картина (симптоми)
Кашлица – обикновено сутрин. Тя е вълнообразна (периодична). Задължително сухи хрипове. Обикновено при обостряне на заболяването имаме температура.
Изследване – лабораторно, рентгеново, функционално (изследване на дишането, газове и АКР.
Хроничния бронхит води до дихателна недостатъчност.
Лечение. В периодите на обостряне – антибиотично лечение. Основното лекарство е от бронходилататорите – Новфилин с бронхоразширяващо действие. Лечението е минимум 2 седмици. Много често се дават кортикостероиди – Орбазон
Белодробен емфизем. ХОББ
Белодробен емфизем. Хронично заболяване, при което се увреждат алвеолите. Дробовете се разширяват и загубват еластичността си. Това затруднява издишването и нарушава нормалната обмяна на кислород и въглероден двуокис. Среща се предимно при мъже, след 45-годишна възраст. Етиологичните фактори са тютюнопушене, инфекции, замърсяване на околната среда, професионални вредности.
Хората, страдащи от белодробен емфизем изпитват чувство на задух, недостиг на въздух при физическо усилие – шумно поемане на въздух и продължително издишване.
Причините за заболяването са – чести инфекции на горните дихателни пътища, нелекувани заболявания на белия дроб и бронхите – бронхити, бронхопневмонии, бронхиална астма, продължителна работа в среда със силни химически агенти, силно замърсен и запрашен въздух, тютюнопушене.
Диагноза. Анамнеза (хроничен бронхит, бронхиална астма, пушач), рентгенография на белия дроб, белодробна функция.
Лечение. Прилагат се бронхолитични, отхрачващи лекарства, а при усложнения антибиотици, химиоптерапевтици, антимикотици и др.
Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е заболяване на белите дробове, което се характеризира с ограничение на въздушния поток в дихателните пътища – частично или напълно необратимо. Ограничението на въздушния поток се дължи на възпаление на белодробната тъкан (паренхим), породено от вдишването на газове и частици от околната среда.
Основните симптоми на ХОББ са хронична кашлица с отделяне на голямо количество храчки, задух (затруднено дишане), който се усилва при физическо натоварване, чести белодробни инфекции. Болните с ХОББ най-често са мъже, над 50 години, пушачи.
Лечението е комплексно и включва: отстраняване на вредните фактори от околната среда и спиране на тютюнопушенето, лекуване на инфекциозните огнища в организма, дезобструктивна терапия, ранна дихателна рехабилитация.
Бронхиална астма
Бронхиалната астма е хронично възпалително заболяване на дихателните пътища, което при предразполагащи индивиди протича със обструкция на дихателните пътища. Атопична и неатопична бронхиална астма. При атопичната се развива при предразполагащи към алергия индивиди (наследственост). При него най-вече са важни еозинофилите.
Етиологично форми – форми които водят до алергизиране и оттам до астма
1. Дихателни алергии – домашен прах (акари), кърлежи, косми, пух, завивки, върби, треви
2. Хранителни алергии – млечно продукти, шоколад, ягоди, ядки и т. н.
3. Медикаменти, които водят до алергична реакция – антибиотици, серуми и ваксините
4. Контактни алергени – прах за пране, веро, торове и др.
Клинична картина
1. Поява на астматичен пристъп – задух и затруднено издишване
2. Кашлица – суха, пристъпна
3. Отделяне на храчка
Най-често нощем или рано сутрин. Винаги преди пристъпа има съпровождащи явления – зачервяване, кихане, сърбеж по кожата, студена пот
4. Пациента изпитва чувство на страх – от няколко минути до часове
5. Завършва със влажна кашлица – отделят се жилави стъкловидни храчки
Пристъп който трае повече от 24 часа се нарича астматичен статус. Това е тежко състояния на организма, което често води до остра дихателна недостатъчност. ОДН в много голям процент завършва фатално,
Доказване на болестта
Кръвни изследвания – ↑ еозинофили, ↑ CO2, ↓ O2 (хипоксия)
Води до много усложнения в дихателната и сърдечната система – хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), пневмосклероза, хронична дихателна и сърдечна недостатъчност
Според тежестта – няколко форми – 3 степени
1. Лека степен – когато честотата на пристъпите е по-малка от 1 път в седмицата
2. средно тежка – честотата над 1 път в седмицата
3. тежка – ежедневни пристъпи
Лечение. Инхалаторно лечение – за лека степен – салбутамол 2 до 4 вдишвания при 20 мин за един час. За средно тежка – пак 2-3 впръсквания за 1 час но включва и преднизолон.
Плеврални изливи
Плевралните изливи се причиняват от нарушения баланс между филтрацията и реабсорбацията на течности в плевралната кухина. Плеврита е възпалителния процес на плеврата с набиране в плевралната кухина на ексудат. Най-честите причини за плевралните изливи са пневмония, туберкулоза, рак на белите дробове и плеврата, вирусни плеврити, други белодробни болести, ревматизъм и др.
Фибринозния (сух) плеврит се отличава с основен симптом – болка, с характер на бодеж. Усилва се при дълбоко дишане, кашлица, кихане.
Ексудативен (воден) плеврит – най-важен белег е събирането на течност в плевралното пространство – ексудат. Клиничната картина включва задух, тежест в гърдите. Налице е суха, силна и мъчителна кашлица, понякога има и цианоза.
Клинична картина – задух, тежест в гърдите. Налице е суха, силна и мъчителна кашлица, понякога цианоза. За диагнозата, която е обект на лекарите се провеждат рентгенови изследвания, ултразвуково изследване, плеврална пункция, плеврална биопсия и торакоскопия.
Лечение на плевралните изливи в зависимост от етиологията на процеса.
