Основни понятия в токсикологията.
Токсикологията е наука за неблагоприятния ефект на химическите съединения върху живите организми. Тя изучава промените, които токсичните фактори предизвикват на тъканно, клетъчно и молекулярно нива. Съвременната токсикология използва широко информация и методи от биологията, химията, математиката и физиката.
Отрова се нарича всяко химично съединение, което предизвиква вредни ефекти в определена биологична система, нарушава функциите й в различна степен включително до настъпване на смърт. Тази дефиниция не е съвсем точна, защото в действителност всички известни химикали имат потенциалната способност в достатъчно високи дози да предизвикват увреждания или смърт. Още В XVI век Парацелз отбелязва, че всички вещества са отровни и няма такива, които не са отровни.
Дозата е тази, която разграничава отровата от лекарството.
Токсичността е свойството на веществата в определено количество да предизвикват патологични изменения в организма. Тя се измерва с величините токсична доза (концентрация) и летална доза (концентрация).
Токсична доза (концентрация) е най-малкото количество от веществото на килограм телесна маса (респективно милиграми на куб.м. въздух), което предизвиква патологични промени в организма.
Летална доза /концентрация/ е най-малкото количество от веществото на килограм телесна маса (респективно милиграми на куб.м. въздух), което предизвиква смъртен изход в експеримент върху животни. В експерименталната токсикология широко се използват величините ЛД50 (средна смъртна доза) и ЛД100 (абсолютно летална доза, респективно концентрация).
Биологичните ефекти на токсичните съединения варират в широки граници. При еднократно въздействие с високи дози възникват остри отравяния. Продължителното постъпване в организма на малки количества от веществото води до хронични отравяния. При много високи дози /концентрации/ отравянията протичат мълниеносно и често могат да завършат летално – фудроятна форма. Известно е, че някои отровни съединения предизвикват различни по характер увреждания в зависимост от начина на приложение – еднократнотно или многократно. Например острата бензолна интоксикация протича предимно с увреждане на нервната система, а хроничната – на хемопоезата. Отдалечените ефекти възникват при постъпване в организма на малки количества от токсичните вещества. Наблюдават се: гонадотоксичен, ембриотоксичен, мутагенен и канцерогенен ефект. Много химични агенти могат да се проявят и като антигени и да предизвикат алергични реакции. Продължителното постъпване на някои химични вещества (морфин, арсеник, органични разтворители и др.) не предизвикват доловими изменения в организма или ясна клинична картина. Този феномен е известен като привикване към отровата и днес се разглежда като стадий на хроничната интоксикация.
Кумулация е свойството на химичните вещества при повторно въздействие върху организма да усилват токсичния си ефект. Тя може да бъде материална, когато в тъканите се натрупва токсичното съединение, и функционална, когато се натрупват неговите ефекти. Кумулацията се измерва количествено с коефициент на кумулация: под 1 – свръхкумулация, от 1 до 3 – изразена кумулация от 3 до 5 – умерена и над 5 – слабо изразена.
Характеристика на факторите, определящи развитието на острите отравяния:
Вид и доза на отровата:
~ видът на отровата се определя от нейните физични и химични свойства и нейния произход; на базата на този критерий е изградена и една от класификациите на токсичните вещества, според която те се делят на неорганични и органични съединения, токсични газове, медикаменти с токсични дози растителни и животински отрови и др.;
~ с голямо значение в токсикологията са токсичните и летални дози, които са различни за различните химични вещества и зависят от вида на токсичното вещество, условията на отравяне и особеностите на организма;
Условия на контакта – сферата от заобикалящата ни среда, в която се е осъществил контакта; въз основа на този фактор са обособени следните видове отравяния:
~ професионални интоксикации – възникват поради различни причини в предприятия, селско стопанство, лаборатории; токсичния агент, който предизвиква отравянето е химично вещество включено в производствения процес в предприятието или представлява междинен или краен продукт от това вещество;
~ битови отравяния – настъпват в домашна среда, заведения, на разходка, при пътуване; най-често при такива условия интоксикациите биват хранителни, алкохолни, от растения и животни, с органични разтворители;
~ медикаментозни интоксикации – при поемане на лечебни средства в токсични и летални дози в хода на терапевтичната процедура или със суицидни намерения;
~ екологични отравяния – това са интоксикации причинени от разнообразни по физични и химични свойства отрови намиращи се в заобикалящата човека околна среда;
Особености на организма – от тях зависи изявата на интоксикацията в съответния организъм; голямо значение имат пол, възраст, общото състояние на организма /умора, простуда, нахраненост, изтощение и др./, състоянието на вътрешната обмяна, предхождащи и съпътстващи заболявания;
Взаимодействието на горепосочените фактори определя клиничните особености на интоксикацията, като се оформят главно 2 тенденции:
~ засилено увреждащо действие на токсичните агенти – наблюдава се при контакт със силнотоксични отрови, влошено състояние на организма /особености в детска и напреднала възраст/, наличие на придружаващи заболявания и нарушение на общата и имунна устойчивост; при такива случаи токсичната и летална доза на отровата може да бъде значително по-малка от обявената и вещества с по-слаби токсични свойства могат да проявят много по-силна токсична агресия;
~ променено атипично протичане на интоксикацията – наблюдава се при контакт на човека с токсичен агент при по-особено състояние на обуславящите фактори: вид на отровата, продължителност на действие, предхождащи или съпътстващи промени в организма; такава особеност възниква напр. при алергични пациенти.
Токсична опасност на химичните съединения при аварийни условия – определя се по метода на Маршал.
Оценката се прави въз основа на следните показатели:
способност към разсейване – определя бързината, с която настъпва отравянето: силно изразена способност към расейване имат газовете – хлор, амоняк;
твърдите вещества и течностите имат ниска способност към разсейване;
устойчивост на токсичното вещество – слаба устойчивост имат нискомолекулярните вещества, които са по-леки от въздуха /СО, циановодородна киселина/;
степен на употреба /приложение/ – токсични вещества с голямо приложение в промишлената и други сфери на стопанската дейност са с по-висока токсична опасност от тези с ограничено приложение;
токсичност;
способност за проникване в организма;
наличие на късни ефекти;
отношение на броя на отровените към броя на починалите;
Изброените показатели се оценяват по следния начин: до 8 т. за показателя токсичност, до 4 т. за степен на приложение и до 2 т. за останалите показатели.
Чрез метода на Маршал се извършва количествено определяне на токсичната опастност на химичните вещества.
Класификация на отровните вещества с аварийно значение.
Създадени са много класификации, базиращи се на различни принципи:
1. Според химичната структура на токсините вещества.
2. Според характера на биологичния ефект на токсичното вещество и клиничните прояви на отравянето.
3. Според токсичността.
С най-голямо значение от гледна точка на медицината е класификацията на Лужников, според която токсичните вещества с аварийно значение се разделят на 6 основни групи:
1. Отровни вещества с нервно-паралитично действие.
2. ОВ със задушливо действие.
3. ОВ с общотоксично действие.
4. ОВ с кожно-резорбтивно действие.
5. ОВ с раздразващо действие.
6. ОВ с психотропно действие.
Кой е вписвал цялата информация в този сайт и за какъв кръг от ползватели е предназначена? Изглежда е научно-популярен жанр.