АВСТРАЛИЯ И ОКЕАНИЯ
Океания е географски регион, състоящ се от много държави и територии, предимно острови (около 10 000 на брой), в централната и югозападната част на Тихия океан, между Австралия и Малайския архипелаг (на запад) и лишения от острови пояс (на север, изток и юг). Точният обхват на Океания е спорен с различни интерпретации относно включването на Източен Тимор, Австралия и Нова Зеландия. Океания се разделя на Меланезия, Микронезия, Полинезия и Нова Зеландия. Общата и площ е около 1,26 млн. км. Най-големите острови са Нова Гвинея, Северният и Южният на Нова Зеландия, заемат около 80% от площта на Океания. Най-високата точка (5030 м) е връх Джая на остров Нова Гвинея. Островите имат ерогенен, вулканичен или коралов произход. Климатът е предимно субекваториален и екваториален, а на юг субтропичен и умерен. Често има тайфуни. Терените са влажни тропични гори, савани, ливади. Има малко видове бозайници и изобилие от птици; много ендемити. Броят на населението на Океания възлиза на около 10 млн. души.
Климат и климатични пояси
Климатът на Австралия в по-голяма част от континента е горещ и много сух. Само по Тихоокеанското крайбрежие почти през цялата година падат обилни валежи. Засушаванията и проливните дъждове нанасят големи щети на селското стопанство. Понякога силните сухи ветрове отнасят горната част на почвата и разнасят на огромни разстояния огромни облаци прах.
В континента се очертават следните климатични пояси: субекваториален- на север; тропичен-в средните области; субтропичен и умерен-в южните области. В субекваториалния климатичен пояс горещото и дъждовно лято се сменя със сух, но също топъл период. В тропичния климатичен пояс, който е най-обширен, има две климатични области-суха на запад и в средните части и влажна – на изток. Сухите югоизточни пасати обуславят съществуването на обширните пустини Виктория и Голяма пясъчна пустиня. Влажните югоизточни пасати са причина за големите валежи от дъжд по източното крайбрежие. Субтропичният климатичен пояс се разделя на три области: на запад със сухо лято, с континенално влияние в средните части и с влажно лято на югоизток.
По голяма част от о. Тасмания е разположена в умерения климатичен пояс. Там лятото е хладно, зимата – топла, преобладават западни ветрове.
Води
В сравнение с другите континенти Австралия поради сухия си климат има много реки с големи колебания на водите и плитки солени езера. Много характерни са вътрешните без отточни области. Те заемат над половината от територията на континента. В тях реките не достигат океана, а се губят из пясъците или се вливат във вътрешните езера. Повечето от реките пресъхват през сухия период на годината, като образуват дълбоки суходолия.
Единствената голяма и пълноводна река в Австралия е Мъри. Тя извира от голямата вододелна планина и се влива в Индийския океан. Тя има голямо значение за корабоплаването, изкуственото напояване, водоснабдяването и енергодобива. Най-големият и приток – р. Дарлинг, през сухия период пресъхва. Езерото Еър е най-голямото и най-соленото езеро в континента. През сухия период то се разпада на малки водни басейни. Пресъхналите части се покриват с дебела кора от соли. Австралия е богата на подпочвени води, но почти всички са солени. Водите се обезсоляват чрез артезиански кладенци, за да могат да се използват за водоснабдяването, промишлеността, селското стопанство и бита на хората.
Растителен и животински свят
Растителният и животинският свят в Австралия коренно се различават от останалите континенти.
Тя е родина на евкалиптовото дърво. Има евкалипти гиганти, високи до 150 м., корените на които поглъщат влага на дълбочина до 30 м. В други континенти тези дървета се засаждат, за да се пресушават блатисти местности. Характерни растения за континента са също и акациите, тревните дървета, дървовидните папрати. В континента има и много растения, които дават вкусни плодове, етерични масла, дъбилни вещества и ценна дървесина.
Австралия има твърде своеобразен животински свят. Тук се срещат животни, отдавна изчезнали от другите континенти. От бозайниците такива са птицечовката, ехидна, мечка коала, торбести животни – кенгуру, торбест вълк, торбеста лисица. Богат и разнообразен е птичият свят-черен лебед, птица лира, райска птица и много видове папагали. Най-голямата птица е щраусът ему.
Едногърбата камила е най-голямата разновидност от семейството на камилите. Произлиза от близкия изток, но просъществува до ден днешен като диво животно обитаващо само Австралия и Испания, а като домашно животно навсякъде другаде.
Тънкия папуански варан е най-дългия гущер на света. Той обитава Нова Гвинея. Дължината му е 4,75м. от които 70% са опашка.
Жълто-обагрената змиорка се смята за най-голямата змиорка на света. Екземпляр от този вид достига с дължина 3,7 метра и с дебелина колкото човешко бедро. Змиорката от този вид също е известна като леопардова змиорка.
Отровата на най-отровната стоножка, която се инжектира в жертвата си посредством видоизменени крайници, е толкова отровна, че се е случвало човешки жертви ухапани от стоножката да потапят ухапаното място във вряла вода за да притъпят болката.
Най-голямото гнездо на оси било открито през 1963 година. Гнездото било на дърво, но било толкова тежко, че пада от дървото и се разделя на две. Гнездото било дълго 3,7 метра и имало диаметър 1,75 метра.
Синьо – пръстеновия октопод е най-отровното мекотело на земята. Ухапването им е толкова токсично, че тяхно безобидно ухапване причинява смърт за няколко секунди. Всеки екземпляр има отрова която може да причини смърт на около 10 човека.
Мъжката кафява двуутробна мишка живееща в източна Австралия, има ненаситен сексуален живот. Всяка година половият им живот е близо 2 седмици без да спират. Мъжкарите се опитват да оплодят възможно най-много женски. През това време дори мишките забравят да ядат и дори умират от глад.
Най-голямото ракообразно е тасманийският рак. То е сладководно обитаващо реките на Тасмания, Австралия. Намерени са екземпляри с дължина 61 см. тежащи 4 кг.
Новозеландската дървесна коприва е най-опасната коприва на света. Чрез инжектиране на мощни токсини в кожата може да причини смърт на кучета, коне дори и хора.
