Белтъчна храна
- Средна дневна нужда: мъже – 50-55 грама; жени – 40-45 грама. Минимална нужа – 25 грама/ден
- Среден дневен прием: 90-100 грама.
- Качество на белтъчната храна – пълноценност – баланс на аминокиселините – съдържание на незаменими (есенциални) аминокиселини: Трп, Фал, Вал, Лев, Иле, Мет, Лиз, Тре и на “условно есенциални” – Арг, Хис
- Качество на белтъчната храна – скорст и обем на смилана:
- Протеини на яйцето 97%
- Месо и риба – 85-100%
- Соя, бобови – 75-90%
Обща характеристика на разграждането на белтъци в гастроинтестиналния тракт (ГИТ)
- Ензимите – синтезират се като проензими (зимогени)
- Активирането на зимоените – чрез частчно протеолитично разграждане
- Ензимте катализират хидролитно разграждане на пептидни връзки
- Ендо и екзопротеинази
- Проявяват определена групова специфичност
Смилане на протеините в стомаха
- Мукоза-продуциращи клетки (слузообразуващи) – гликопротеини и муцини. Сред малките гликопротеини е и “вътрешния фактор” (intrinsic factor) (45-60 000 Da) – роля за усвояването на Витамин В12.
- От пристенните (париетални) клетки на стомашните жлези активно с участието на ензима карбоанхидраза и при използване на АТФ се секретира HCl – pH на стомашен сок – 1-1,5.
- Значение: киселинна денатурация на хранителните протеини, защитно действие срещу бактерии, активиране на протеолитични ензими.
- От главните клетки на стомашните жлези се секретира проензимът (зимоген) пепсиноген.
- Активиране: чрез киселинна хидролиза с H+ и чрез автокатализиране от получения активен пепсин – отделя се откъм N-край пептид от 44 аминокиселини с последващо допълнително разграждане
- Гастриксин, сега наричан пепсин С (при преживни химозин или ренин) – значение за храносмилането на кърмачета – в присъствие на Са2+ под действие на ензима, казеинът на млякото се превръща в параказеин, който вече се разгражда от пепсина.
Смилане на протеините в тънките черва
- В дванадесетопръстника се излива секретът на панкреаса, който съдържа множество протеолитични ензими, секретирани като проензими: трипсиноген, химотрипсиноген, проеластаза, прокарбоксипептидази А и В.
- Активиране на трипсиногена: протеолитично до трипсин от чревна ендопептидаза ентерокиназа и автокатализиране.
- Активиране на другите проензими: протеолитично под действие на активния трипсин до активните ендопептидази химотрипсин и еластаза и активните екзопептидази карбоксипептидаза А и В.
- Чревната лигавица секретира екзопептидази и дипептидази: аминопептидази, левцин аминопептидаза и др. с чревен произход.
Резорбция на Аминокиселини
- В тънките черва се резорбират аминокиселини чрез вторично активен транспорт с участие на 5 различни транспортни системи специфични за различни групи аминокиселини.
- Енергията на АТФ се използва за поддържане на концентрационна разлика (градиент) на Na+, която е движещата сила на транспорта на аминокиселини.
- При кърмачета могат да се резорбират цели неразградени протеини: имуноглобулини – значение за имунологичната защита на кърмачетата.
- При определени патологични условия в тънките черва могат да се резорбират неразградени или фрагменти от частично разградени протеини – алергична реакция към храни (глутен на пшеница).
Общ преглед на обмяната на аминокиселини
Метаболитна съдба на Аминокиселините (АК) – ОБЩИ РЕАКЦИИ
- Участват при синтезата на специфичните ендогенни протеини на организма и се получават при тяхното разграждане.
- Подлагат се на процеси на окислително дезаминиране и трансаминиране – отстраняване на аминогрупите и получаване на съответните С скелети на Аминокиселините.
- Разграждане на С скелети до общи възови метаболити на гликолиза, ЦТК, Ацетил-КоА, които могат да се разгрдят за получаване на енергия (АТФ) или да се използват за синтеза на глюкоза (глюконеогенеза, ГНГ) или за синтеза на кетонови вещества (кетогенеза).
- Заменимите аминокиселини могат да се синтезират от възлови метаболити на гликолизата и ЦТК.
- Отстранената аминогрупа като NH3 (NH4+) се обезврежда и отстранява от организма като урея или NH4+ соли с урината.
- Почти всички аминокиселини се подлагат на декарбоксилиране, при което се получават съответни амини, много от тях с биологично действие – биогенни амини.
СПЕЦИФИЧНИ РЕАКЦИИ
Субстрати за синтезата на всички N-съдържащи биологично активни съединения:
- Пуринови и пиримидинови нуклеотиди
- Порфирини и хем
- Аминозахари и гликопротеини, гкозамингликани и протеогликани
- Хормони и растежни фактори с пептидна и протеинова структура
- Хормони, производни на аминокиселините (адреналин, норадреналин, тироидни хормони, мелатонин)
- Невромедиатори (ГАМК, допамин, серотонин)
- Креатинфосфат
- Меланин (пигмент)
- НАД+ и НАДФ+
Автор на статията: Доц. Татяна Влайкова!