Водноразтворими и мастноразтворими витамини – биологична роля

Водоразтворими витамини

Витамин В1 (тиамин)
Кофакторна форма – тиамин пирофосфат (ТПФ)
Роля:
• в процесите на окислително декарбоксилиране на алфа-кето киселини (пируват, алфа-кетоглутарат).
• в процесите на пренос на 2С-групи при пентозо-фосфатен път на разграждане а гл.
Дневна доза – 0.5 мг/1000кал, 0.4 мг/ден.
Храни – люспи на житни семена, животински храни, дрожди.
Авитаминоза: “бери-бер” (полиневрит) – суха и влажна форма.

 

Витамин В2 (рибофлавин)
Кофакторни форми – ФАД, ФМН.
Роля: простетична група на ензими, осъществяващи окисление без участие на О2 (аеробни дехидроенази и оксидази).
Дневна доза –1.5 – 2мг/ден.
Храни – дрожди, ч.дроб, бъбреци, сърдечен мускул, риба, никнещи семена на житни растения.
Дефицит: ригади, вторична пелагра.

 

Витамин РР (противопелагричен, ниацин, никотинамид)
Кофакторни форми – НАД+, НАДФ+
Роля: коензим на ензими, осъществяващи окисление без участие на О2(анеробни дехидрогенази, като ЛДХ, МДХ, ГлДХ, ХБДХ)
Дневна доза – 7 мг/ден малки деца; 20 мг/ден – възрастни.
Храни – дрожди, люспи на ориз и пшенични покълнеци, ч.роб, бъбреци, месо и риба.
Дефицит: пелагра (диария, дерматит, деменция).

 

Витамин В6 (пиридоксол, пиридоксал, придоксамин)
Кофакторни форми – Пиридоксал фосфат (ПФ) и пиридоксамин фосфат.
Роля: простетична група на ензими, осъществяващи обмяа на АК (трансаминази, декарбоксилази на АК, синтеза на хем).
Дневна доза –1.5 – 2.5 мг/ден.
Храни – люспи на ориз, пшенични зародиши, дрожди, боб.
Дефицит: гърчове, конвулсии, хипохроматична анемия, оксалатни камъни в бъбреците.

 

Витамин Н (биотин)
Роля: простетична група на ензими, осъществяващи карбоксилиране (внасяне на СО2 ато –СООН).
Дневна доза –0.15 мг/ден малки деца; 20 мг/ден – възрастни.
Дефицит: дерматит, алопеция, анемия, гадене, депресия, сънливост, мускулни болки.

 

Фолиева киселина
Кофакторни форми – тетрафидрофолиева киселина (ФКН4).
Роля: коензим на ензими, които пренасят групи от 1С (едновъглеродни групи) при синтезата на пуринови и пиримидинови нуклеотиди, а от там на ДНК и РНК.
Дневна доза –10 – 20 мкг/ден.
Храни – зелени листа – пресни зеленчуци, ч.дроб.
Дефицит: намалена синтеза на ДНК и РНК – мегалобластна анемия, и увреждане на чревния тракт: диария, стеаторея, влошена абсорбция.

 

Витамин В12 (кобаламин)
За абсорбция в тънки черва – специален белтък от стомашната лигавица – “вътрешен фактор” (intrinsic factor).
Роля: простетична група на ензими, осъществяващи вътремолекулна трансформация (приобмяна на някои аминокиселини и мастникиселини с нечетен брой С атоми) и пренос на метилова група при синтезата на ТМФ (а от там на ДНК).
Дневна доза –1-2 мкг/ден.
Храни – произвежда се микроорганизмите от храносмилателния тракт; телешки ч.дроб, бъбреци, прясно месо, млечни продукти.
Дефицит: пернициозна (злокачествена) анемия; неврологичн симптоми, метилмалонилурия.

витамини и плодове

Пантотенова киселина
Роля: участва в стуктурата на Коензим А, който е кофактор на ензими, които водят до получаване на активни форми на различни карбоксилови к-ни (ВМК – ацил-КоА; оцетна к-на – ацетил-КоА; янтърна киселина – сукцинил-КоА; ацетоацетат ацетоацетил-КоА).
Дневна доза –5-10 мг/ден.
Източник – в растения и микроорганизми, универсално разпространен.
Дефицит: няма първичен дифицит, но при случаи – неврологичен синдром “синдром на мастното изгаряне”.

 

Витамин С (аскорбинова киселина)
Роля: Донор на Н2 в окислително-редукционни процеси при:

  • Синтеза на колаген и еластин на съединителната тъкан
  • Обезвреждане на свободни радикали (ROS) – антитоксин; подобрява състоянието при възпалителни процеси
  • Улеснява усвояването на Fe3+ от храната (редуцира до Fe2+, под която форма се абсорбира)
  • При разграждане на някои аминокиселини
  • При синтеза на норадреалин и адреналин

Дневна доза –40-60 мг/ден; 70 мг/ден-бременни; 95 мг/ден-кърмачки; 100 мг/ден пушачи, може до 1 г/ден.
Храни – цитрусови плодове, шипки, червени чушки.
Дефицит: скорбут – кръвоизливи в ставите и подкожието – образуване на язви, които трудно зарастват; венците на зъбите стават меки, като гъба, костите – слаби, анемия и инфекции.
Токсичност: оксалатни камъни в бъбреците.

 

Мастноразтворими витамини

 

Витамин А (ретинол, антиксерофталмичен фактор)
Съществува под формата на 3 биологично активни молекули: ретинол, ретинал и ретиноева киселина (RA). Получават се от растителния прекурсор, β-каротен (от семейството на каротеноидите) – провитамин. Ретинал – само в храни от животински произход.
Функции:

  • Участва в зрителния процес
  • Роля на ретинола и ретиноевата киселина (RA) като хормони –ядрени рецептори за RA (RAR , RXRs ) и участват в контрола на генната експресия
  • Роля на ретиноевата киселина в синтезата на гликопротеини
  • Противотуморна активност на ретиноидите и каротеноидите

Хиповитаминоза: Изсушен кератинизиращ епител; Нощна (кокоша) слепота; Ксерофталмия – възпаление на роговицата и кератинизация на очната тъкан – прогресиращо до ослепяване; Забавяне растежа на организма и костите; Отслабване на имунната система.
Хипервитаминоза: токсичен за черния дроб, хиперкалцемия; суха, лющеща се и сърбяща кожа; болки в костите; смърт.

 

Витамин D (калциферол)
Стероидни съединения. Образуват се под дейсвие на UV от растителното стероидно производно (Вит. D2 – ергокалциферол) или в кожата също под дейсвие на UV от холестерол (Вит. D3 – холекалциферол).
Активната форма на витамин D3 е 1,25-дихидрокси витамин D3 (1,25-(OH)2-D3 – калцитриол). Има хормонална роля и участва в регулацията на калциевата и фосфорна хомеостаза.
Хиповитаминоза: при деца – рахит при възрастни – остеомалация, остеопороза, изменения в ставите.
Хипервитаминоза: рядко се наблюдава усилено мобилизациране на Са2+ от костите, повишаване на серумната концентрация на Са2+ увреждане на бъбреците – нефрокалциноза.

 

Витамин Е (токоферол)
Абсорбира се от храносмилателния тракт с липидните продукти и се транспортира с хиломикроните – достига черния дроб. Експортира се от черния дроб с VLDL.
Основна роля – мощен естествен антиоксидант. Улавя и неутрализира свободни радикали и кислородни видове. Предпазва ненаситените МК (ПНМК) в мембраните и ЛПК от липидно перокисление
Хиповитаминоза: – при липидна малабсорбция повишена еритроцитна нестабилност, неврологични симптоми, бързо стареене на кожата, риск от атеросклероза
Хипервитаминоза: не се наблюдава

 

Витамин К (филохинон, антихеморагичен витамин)
Група съединения – Вит. К1 (филохинон) – синтезира се в зелените части на растенията, Вит. К2 (менахинон) – от микроорганизми. Синтетични К-подобни съединения – менадиол, викасол.
Основна роля – поддържане на нормалното ниво на протеините, включени в кръвосъсирването – фактор II, VII, IX, X и протеин С и протеин S. Всички тези протеини се синтезират в черния дроб като неактивни прекурсорни протеини.
Хиповитаминоза – хеморагии (кръвоизливи): при липидна малабсорбция при продължителна антибиотична терапия (поради унищожаване на чревната микрофлора, която произвежда Вит. К2. при алкохолозъм – поради смущения на абсорбцията на мазнините при увреждане на черния дроб и червата при новородени – хеморагичен синдром.
Хипервитаминоза: много рядко разрушават се еритроцитите – хемолитична анемия; жълтеница при новородени; увреждане на черния дроб.

Автор на статията: Доц. Татяна Влайкова!

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.