Ще започнем темата, като цитирам един виц във връзка с изпитните мъки на медиците. „По какво познаваме възпалението?“ – „Възпалението познаваме по окончанието на края на думата ИТ, господин професоре“
Честото срещане на това окончание (което наистина означава, че възпалението е причина за посоченото заболяване) в медицинската терминология ясно показва колко са чести, колко са многообразни и на колко различни места се локализират възпалителните изменения.
Много понятия като:
- Апендисит (възпаление на червеобразния израстък на сляпото черво);
- Гастрит (възпаление на стомашната лигавица);
- Мастит (възпаление на млечната жлеза);
- Менингит (възпаление на мозъчните обвивки)
- Бронхит (възпаление на бронхите);
- Енцефалит (възпаление на мозъка);
- Артрит (възпаление на ставите);
- Конюнктивит (възпаление на съединителната обвивка на окото);
- Тонзилит (възпаление на небните сливици);
- Перитонит (възпаление на „коремницата“);
- Плеврит (възпаление на серозната ципа на белите дробове и гръдната стена);
- Отит (възпаление на средното ухо);
- Хепатит (възпаление на черния дроб);
- Паротит (възпаление на околоушната жлеза).
И много, много други форми с окончание „ИТ“ са известни и на лаиците и се употребяват погрешно и тогава, когато се касае за съвсем други болести, засягащи същите органи.
Въпреки посоченото многообразие, възпаленията имат три основни общи признака:
- Зачервяване и затопляне (повишено кръвооросяване) – от там идва и понятието възпаление.
- Подуване (отделяне на кръвна, клетки и други субстанции).
- Болка (болката се появява поради дразнене на нервните окончания или като последица от подуването).
Подуването може да се предизвика от секрети и течности с клетъчно съдържание (кръвен серум и бели кръвни телца) – ексудативно възпаление, но то може и да възникне и поради чисто разрастване на клетки – пролиферативно възпаление. При ревматичните изменения на сърдечните клапи (ендокардит) в късните стадии няма събиране на течност, няма зачервяване (сърдечните клапи нямат кръвоносни съдове), няма и болка (клапите нямат нерви, които да сигнализират за болката); въпреки това и тук се касае за „пълноценно възпаление“ с много сериозни последствия. При една проста хрема на преден план излиза ексудацията, отделянето на течности. Един цирей също представлява възпаление, но колко малко прилича той на гнойно възпаление на коремницата или на гнойния менингит.
Колкото са многобройни формите, толкова различни могат да бъдат и причините. В никакъв случай възпаленията не се предизвикват само от микроби. Механични дразнения (протриване, образуване на мехури от тесни обувки и други), термични влияния (слънчево изгаряне – от първа и втора степен), газове, прах (бронхит), смущения в нервната регулация, в кръвооросяването, както и имунологични процеси – всички те могат да доведат до възпаление с най-различна локализация. В такива случаи могат да се появят и микроорганизми (вторична инфекция).
От всичко казано, става ясно, че и при лечението на възпалението ще има големи различия в зависимост от причината и локализацията му. При един ендокардит студените компреси едва ли биха оказали някакъв полезен ефект върху сърдечните клапи. При механично дразнение антибиотичното лечение ще остане безрезултатно, а при алергичните реакции то може дори да ги засили, понеже самите антибиотици понякога алергизират организма.
Възпаленията могат да възникнат внезапно (остри), но понякога протичат и хронично или на тласъци (рецидивиращо). Най-често те оздравяват напълно, но в някои случай продължават да тлеят (персистиращи възпаления).
Дори и да е местен и органичен, един възпалителен процес всякога въвлича със себе си в различна степен и целия организъм (висока температура, намалени съпротивителни сили, промени в биохимичните стойности на кръвта, болка). Всъщност възпалението представлява защитна реакция на организма. Той се отбранява срещу нахлулите микроби или се стреми да премахне някои други увреждащи въздействия. Повишената температура води до ускоряване на обменните процеси в различните клетки на тялото, тъй като химичните реакции при обмяна на веществата зависят от температурата. Ускорената обмяна означава още, че белите кръвни телца по-бързо и по-ефективно произвеждат защитни субстанции (антитела), че фагоцитите в кръвта и в съединителната тъкан по-бързо се размножават и придобиват по-добър „апетит“ към нахлулите вредни вещества. Известно е, че местното приложение на топлина, води до по-бързо узряване на един цирей, гнойта (= бели кръвни клетки, загинали клетки, микроби) се образува и изпразва по-бързо (отваряне на цирея). Това е доказателство за активизиращото действие на топлината върху защитните сили. Благоприятни последици има и засиленото кръвооросяване (зачервяване на възпалителната тъкан). В такъв случай във възпалителното огнище се натрупват повече кръвни клетки, повече защитни субстанции.
Възпалението: защитна реакция
Възпалението следователно не е болест, а всъщност реакция на организма. Винаги трябва да се преценява дали да се прекъсне тази защитна реакция (противовъзпалителни лекарства, компреси, охлаждане и други подобни), защото последиците от нея причиняват големи оплаквания, или дали тя не трябва да бъде засилена (местно приложение на топлина), тъй като навлезлите в организма вещества представляват по-голяма опасност. Например при едно възпаление на жлъчниямехур от бактерии ще се стремим бързо да ограничим възпалителния процес, защото възпалението е много болезнено, а бактериите могат да се пръснат из целия организъм и дори да настъпи пробив в стената на жлъчния мехур.
При една кожна инфкция бързото отваряне на огнището и изчистването на гнойта е желателно, затова локалното приложение на топлина е целесъобразно.
Един абсцес или един цирей, който не узрява и не се изпразва от гнойта, може да причини пръскане на бактериите из целия организъм и по този начин да доведе до образуването на многобройни гнойни процеси в кожата и дори до отравяне на кръвта. Цялата проблематика около възпаленията се усложнява още и от обстоятелството, че възпалителните реакции възникват и като придружаващи явления при други болестни процеси – Например (тумори като придружаващо възпаление или като усложнение при смущения в оросяването и други).
