Ще Ви запознаем накратко с няколко вида възпаления, а именно: Остро възпаление, Гнойно, хеморагично и гнилостно възпаление.
ГНОЙНО възпаление
Етиология. Най-често гнойното възпаление се предизвиква от staphylococcus aureus, но се развива и при други коки: стрепто-, гоно-, пневмо-, менингококи, както и от Bact. pyocyaneum, Escherihia coli, тифния бацил и др.
Макроскопски. Гнойният ексудат /pus/ е гъста, полутечна, сиво-жълтеникава до сиво-зелена материя. Жълтият цвят се определя от високото липидно съдържание, идващо от разпадналите се левкоцити, т. нар. гнойни телца.
Ограничено гнойно възпаление или абсцес /Abscessus/
Микроскопски. Хистологично остро възникналият абсцес се представя като недобре отграничен участък, в който тъканта е разрушена и обилно инфилтрирана с неутрофилни левкоцити; по периферията могат да се видят малко макрофаги, чиято цитоплазма е светла, натоварена с липиди.
Хроничен абсцес
Макроскопски. Това е рязко отграничена от околната здрава тъкан чрез т.нар. пиогенна мембрана кухина.
Ако гнойният ексудат се натрупа в предварително съществуващи или новосформирани /напр. между сраствания/ кухини, възпалението се означава като емпием /еmpyema/, напр. в плевралните кухини, в жлъчния мехур, в маточните тръби, в матката и пр.
Дифузно гнойно възпаление
Нарича се още флегмонозно или флегмон /phlegmona/. Развива се в тъкани и органи, в които местните защитни реакции са отслабени, поради което липсва възможност за неговото отграничаване.
Макроскопски. Наблюдава се най-често в кожата при еризипел /erysipelas/, в меките мозъчни обвивки като гноен лептоменингит, в апендикса като флегмонозен апендицит, в подкожната мастна тъкан, т.нар. паникулит или целулит /panniculitis или cellulitis/.
Микроскопски. Тъканта дифузно се инфилтрира от неутрофилни левкоцити и неограничено се подлага на разпад. Инфилтратът пропагира по интерстициума, сухожилията, фасциите и разслоява тъканите и органите
ХЕМОРАГИЧНО възпаление
Хеморагично е възпалението, когато в ексудата преобладават еритроцити. Засилена еритродиапедеза възниква при сериозни, тежки увреждания на съдовата стена, предизвикани от определени агенти, преди всичко от бацила на антракса, чумата, грипния вирус, вирусите на хеморагичната треска.
Антракс. Мястото на внедряване на инфекцията е най-често кожата. Участъкът се пропива с кървав ексудат и се оформя мехур със синьо-червен цвят, оттам и името “синя пъпка” или anthrax – означаващо черен. При внедряване на бацила чрез дихателните пътища, в белите дробове се развива тежка хеморагична пневмония. Заболяването може да се прояви и с тежък хеморагичен менингит.
Чума. Хеморагичното възпаление се съчетава и с тежки некротични промени в тъканите /кожата и лимфните възли, белите дробове/.
ГНИЛОСТНО /путридно, гангренозно/ възпаление
То се причинява от анаеробни микроорганизми като Bact. perfringens, Bact. coli, Bact. proteus и др. Те предизвикват масивен гнилостен разпад на тъканта /коликвационна некроза/. Подобно на гангрената, бактериите образуват Н2S, амини, меркаптани, придаващи зловонна миризма на ексудата и мръсносивкаво-зелен цвят на тъканта, тъй като хемоглобинът се превръща в сулфхемоглобин или вердоглобин от Н2S.
Тъканната некроза се задълбочава и бързо се разширява поради тромбоза, възникваща в съдовете на възпалителното огнище. Към некрозата може да се прибави слаба серозна или хеморагична компонента.
Изходът от възпалението може да бъде в няколко насоки:
• Резорбция на ексудата и възстановяване на първоначалното състояние на тъканта /restitutio/.
• Хронифициране на възпалението.
• Смърт.
