Етиология. Причинителите на маларията са едноклетъчни паразити от род Plasmodium. В човека заболяване предизвикват 4 вида плазмодии:
- Plasmodium vivax – причинява Malaria tertiana
- Plasmodium ovale – причинява Malaria ovale
- Plasmodium falciparum – причинява Falciparum malaria
- Plasmodium malariae – Malaria malariae
Преносители на заболяването са наши граждани пребивавали в ендемични райони и чужденци.
Биологичен цикъл. Извършва се последователно в човека – безполов цикъл (шизогония) и в комара от род Anopheles – полов цикъл (спорогония).
- Комарите се заразяват от човек, в чиято кръв циркулират половите форми. Всмуканите от комара мъжки (микрогаметоцити) и женски (макрогаметоцити) се сливат, развиват и делят, като се образуват множество спорозоити, които се локализират в слюнчените му жлези. От заразения комар спорозоитите със слюнката попадат в кожната раничка, в кръвта и достигат до хепатоцитите, където се извършва тъканна шизогония (развиват се и се делят до тъканни мерозоити).
- Тъканният прееритроцитен стадий продължава различно време, в зависимост от вида на маларийния паразит – от 5,5 до 13 денонощия и завършва с разрушаване на хепатоцитите. Тъканните мерозоити навлизат в еритроцитите и там се извършва еритроцитна шизогония – развитие на безполови и полови форми.
- Продължителността на развитие на безполовите форми на плазмодиите в еритроцитите е 48 h (P. vivax, P. ovale, P. falciparum) и 72 h (P. malariae). При заразяване с P. falciparum и P. malariae всички тъканни мерозоити навлизат в еритроцитите, докато при P. vivax и P. ovale по-голямата част навлизат в еритроцитите, а част от тях повтарят развитието си в хепатоцитите.
Епидемиология. Маларията е природноендемична, трансмисивна протозооза – антропоноза. Инкубационен период е различен:
- P. malariaе – 7 дни
- P. vivax – 2 седмици
- P. ovale – 2 седмици
- P. malariae – 4 седмици
Източник на заразата е човека (болен и паразитоносител), в чиято кръв циркулират половите форми (гаметоцити). Предава се по трансмисивен път. Преносители са женските комари от род Anopheles, носещи спорозоити в слюнчените си жлези. Може да бъде предадена и чрез други механизми: трансплацентарно, при хемотрансфузия, чрез медицински инструменти, при трансплантация на тъкани (костен мозък) и орани (бъбреци, черен дроб и др.
Имунитетът е видово, щамово и стадийно специфичен, като хуморалният и клетъчен имунитет не предпазват от реинвазия.
Клинична картина.
Продромален период – протича с неспецифични симптоми, наподобяващи грип: неразположение, главоболие, безапетите, разтрисане, субфебрилитет и продължава 3-5 дни.
Малариен пристъп – продължава от 6-12 часа и протича в 3 фази:
- чувство на студ (2-3 часа)
- фебрилитет от 38 градуса до 41 градуса и повече (4-8 часа) с главоболие, болки в кръста, миалгия, загуба на съзнание по време на фебрилитета
- бързо спадане на температурата с изобилно изпотяване (2-4 часа)
В зависимост от вида на маларийния причинител пристъпите се повтарят след определен период от време.
Друг характерен симптом на маларията е увеличението и болезнеността на черния дроб и далака. Установява се хепатомегалия още през първите дни от началото на заболяването.
Усложнения – метаболитна ацидоза (високи нива на CO2), респираторен дистрес, некардиогенен белодробен едем, тежка анемия, церебрална малария, ОБН, хемоглобинурийна треска, алгидна малария поради хипотермия.
Разпространение. Маларията е една от най-разпространените тропически паразитни болести в света. Разпространена е ендемично в над 100 страни в Африка, Азия, Океания, Централна и Южна Америка. По данни на СЗО, ежегодно се регистрират 300-500 милиона клинични случаи, от тях над 90% са в Африка и умират 1,1 – 2,7 милиона души, от които 1 млн. са деца.
Диагноза.
Материали за изследване – периферна кръв (дисталната фаланга на 4-тия пръст, ушната висулка), венозна кръв с ЕДТА, кръвен серум, трупен материал от мозък.
1. Микроскопски – приготвят се два различни вида препрати – натривка и дебела капка.
- Приготвяне на дебела капка – Предметното стъкло се допира до образувалата се капка кръв на пръста на 3 места. Веднага след това с ъгъла на друго предметно стъкло, кръвта се разстила върху стъклото с въртеливо движение от центъра към периферията до 1 см в диаметър. На всяко стъкло се правят по 3 капки. Оставя се в хоризонтално положение. По съ6тият начин се приготвя и втори препарат дебела капка и след това 2 препарата натривка. Препарата дебела капка не се фиксира.
- Приготвяне на кръвна натривка – На 1 см от края на предметното стъкло се поставя малка кръвна капка. Поставя се шлифовано стъкло, което опира в капката. Когато кръвта се разпредели по ръба му, то се придвижва напред под ъгъл 35˚ с енергично движение по повърхността на стъклото. Натривката трябва да бъде, тънка, равномерна и да не достига до края на стъклото. Препаратите се оставят да изсъхнат на стайна t˚, но не и на слънце. Натривката се фиксира 3 – 5 мин в метилов алкохол. Капката не се фиксира. По един препарат от 2-та вида – капка (15-20 мин) и натривка (10 – 15 мин ) се оцветяват с боята на Романовски – Гимза. Двата препарата се промиват внимателно и се оставят наклонени да изсъхнат.
Микроскопирането се извършва след поставяне на капка имерсионно масло. Започва се микроскопиране на препарат дебела капка кръв.
Erys трябва да са разположени като паваж, а не един върху друг! В тях се виждат паразитите. Ядрата на маларийните паразити са рубиненочервени, а цитоплазмата е синя с малки нюанси в някои от формите.
В периферната кръв на болен с малария се откриват паразити в различен стадии на развитие в еритроцитите.
Особеностите на маларийните паразити според стадия на развитие са:
– млад трофозоит (пръстен) – състои се от малко червено ядро, голяма вакуола и протоплазма.
– амебовиден трофозит – различават се незрял и зрял амебовиден трофозоит, като незрелият заема ½ от еритроцита и пигментът е разпръснат неравномерно в протоплазмата, зрелият е с кръгла или овална форма, без псевдоподи и вакуоли, пигментът е събран.
– зрял трофозоид – цитоплазмата се окръгля, псевдоподите се прибират, вакуолата изчезва и пигментът се събира на 1-2 места. След този стадий ядрото се дели и формите се наричат шизонти.
– млад шизон – с 2 или повече ядра, с неправилна форма и с обща цитоплазма. Зрял шизонт (морула) – след завършване на деленето на ядрата, цитоплазмата също се разделя и се образуват мерозоити. Те са на брой от 6 до 24 и са разположени по характерен начин в еритроцита около купчина пигмент в зависимост от вида на маларийните плазмодии.
– гаметоцити (полови форми) – женският гаметоцит (макрогаметоцит) е с ексцентрично разположени ядро и тъмносиня цитоплазма; мъжкият гаметоцит (микрогаметоцит) е с голямо некомпактно, рехаво ядро, централно разположени, заемащи око 1/3 от цитоплазмата.
Комари от род Anopheles
Те са вектори на маларията. Те са около 300 вида, а от тях 60 са преносители на малария.
Форми на развитие: яйце – ларва (във водна среда) – какавида (във водна среда) – има го (на сушата).
Женските снасят на повърхността на водата. Ларвите се излюпват за 2-8 дни в зависимост от t˚ . Подходящи са малки водоеми, обрасли, без вятър, огрени от слънцето, със застояла вода. Ларвите на маларийните комари заемат хоризонтално положение спрямо водната повърхност. Хранят се чрез активна филтрация на водата. След 4-10 дни ларвите се превръщат в какавида. Не се хранят, а живеят за сметка на натрупаните хранителни вещества. За 2-4 дни в тях се оформят органите на възрастния комар. След 2-3 дни започват да се роят и се осъществява оплождането.
Разликата между обикновените и маларийните комари е, че маларийните кацат под ъгъл 45˚ и че снасят яйцата си по единично, а немаларийните по групи. На маларийните ларвите им са в хоризонтално положение а на немаларийните са под ъгъл.
