Организмът като единно цяло. Клетката е основна функционална единица на всеки един организъм, било то едноклетъчен или многоклетъчен. Във всеки един многоклетъчен организъм клетките са специализирани да изпълняват строго определени функции. Клетките, които притежават сходен строеж и функции образуват тъкан.
Клетките в човешкия организъм са групирани в пет основни тъкани: епителна тъкан, съединителна, кръвна тъкан, мускулна и нервна тъкан.
Тъканите от своя страна се групират в органи. Обикновено органът е съставен от няколко вида тъкани, но винаги една от тях е основна и определя неговата основна функция.
Например в сърцето има мускулна, съединителна, епителна и нервна тъкан, но основната (преобладаващата)тъкан е мускулната. Тя има най-голямо значение за основната (помпената) функция на сърцето.
За изпълнение на определена жизнена функция на организма като цяло обикновено не е достатъчен само един орган. Органите изпълняващи строго определена функция, образуват система от органи.
Храносмилането например протича в редица органи, а те са: уста, гълтач, хранопровод, стомах, черва. Заедно с черния дроб и задстомашната жлеза тези органи образуват храносмилателната система.
В един организъм се различават няколко основни системи:
- Опорно-двигателна система;
- Храносмилателна система;
- Дихателна система;
- Отделителна система;
- Кръвоносна система;
- Имунна система;
- Ендокринна система;
- Нервна система;
- Сензорна система;
- Полова система.
Всички тъкани, както и органите и системите представляват равнища на организация на всеки един многоклетъчен организъм (мезосистема). Абсолютно всички части на определен организъм са свързани както анатомично, така и функционално и образуват единно цяло. Единството на даден организъм се осигурява от неговите системи за регулация.
Характерно за организмите е, че те са в постоянно взаимодействие с околната среда (средата, която го заобикаля). Независимо от факта, че факторите на околната среда могат да се колебаят постоянно, в самия организъм съществува едно постоянство на всички необходими условия за едно нормално функциониране на клетките. Това се постига благодарение на вътрешната среда на организма, към която спадат кръвта, лимфата, както и тъканната течност.
Тази способност на организма да поддържа едно постоянство на своята вътрешна среда се нарича хомеостаза.
Това означава, че всички функции в организма трябва да бъдат съгалсувани и регулирани така, че всяка една промяна във вътрешната среда да предизвиква реакции за нейното бързо възстановяване.
Хомеостазата също се регулира. Нейната регулация се осъществява чрез нервната и ендокринната система чрез механизма на обратната връзка: Обратната информация за хода на извършена определена дейност текущо и праволинейно коригира нейното изпълнение. Това е познато като саморегулация.
Характерно е за нервната и хормоналната регулация, че те взаимно се допълват, както и, че силно си влияят. Те осигуряват взаимодействие, съгласуваност, ритмичност и постоянство в работата на всички органи и системи от органи.
Много добре и с детайли е изучена хомеостазата на много голям брой физиологични и физико-химични показатели свързани пряко с алкално-киселинното равновесие, обмяната на газове, обема на телесните течности, кръвното налягане, телесната температура и редица други. Тази хомеостаза е наречена физиологична. Хомеостазата освен, че поддържа постоянство на вътрешната среда на организмите тя бива още и имунологична, структурна и генетична.
Генетичната хомеостаза представлява постоянство на кариотипа, поддържащо се чрез механизмите на делене на клетката. Структурната хомеостаза представлява едно постоянство на клетъчния състав, морфологичната организация, както и целостта на организма. Нейното поддържане става чрез регенерацията. Имунологичната хомеостаза представлява съхраняване на биологичната индивидуалност спрямо всички чужди клетки и биполимери и се осъществява благодарение на имунната система.
Наличието на много сложни нервно-ендокринни регулаторни механизми позволява на всеки организъм да се приспособява към по-сложни промени в средата на живот. Това приспособяване е свързано главно с преустройство на функциите на самия организъм, както и на неговата хомеостаза.
Тази съвкупност от всички приспособителни реакции на организма, благодарение на които се запазва нормалното му съществуване при значителни промени на условията на средата, се нарича адаптация.
Въпросите са развити на изключително ниво-научно и естетическо, което подпомага работата на всички ученици, които желаят да се реализират с биология.
Поздравления и пожелания за здраве.
И тук благодарим за оценката Ви г-жо Галенова! Опитваме се да сме полезни и ще продължим да го правим, макар и стъпка по стъпка. Екипчето ни е малко, ние сме работещи хора и създаването на този сайт е наше хоби. Не сме екип от специалисти с времеви и технически възможности и по тази причина нещата стават бавно, но пък коментари като Вашие ни радват много, защото показват, че сме полезни и вървим по правилния път. Невежеството е нещо страшно, но още по-страшно е липсващото желание за знания. Ако поне малко помогнем това да не се случва, ще сме много доволни. Бъдете жива и здрава и дано откривате още полезни неща на страниците ни! 🙂