Венера е известена като „близнакът на Земята“, понеже двете планети са много сходни по размер. Диаметърът на Венера е 12100 км., около 644 км. по-малък от диаметъра на Земята. Както се вижда от Земята, Венера е по-светла, отколкото всяка друга планета или дори всяка звезда. Средното разстояние на планетата до слънцето е 108,2 милиона километра.
Венера пътува около Слънцето по почти кръгова орбита. Разстояние на планетата от слънцето варира от около 67,7 милиона мили (108,9 милиона км.) най-отдалечената си точка, до около 66,8 милиона мили (107,5 милиона км.) най-близката си точка. Венера обикаля около Слънцето за около 225 земни дни.
Когато се гледа през телескоп, Венера може да се види в различна форма и размер. Тези промени се наричат видео фази, и те приличат на тези на Луната. Това става когато различните части на слънчеви области на Венера се виждат от Земята в различни моменти. Когато Венера се движи към Земята, планетата може да се види в началото на вечерта, а когато се отдалечава от Земята, Венера е видима в ранните сутрешни часове.
Въртенето на ВЕНЕРА около оста и е много бавно. Едно завъртане на планетата около оста и отнема около 243 земни дни. На Венера е изключително горещо и сухо. Няма вода на повърхността на планетата, тъй като високата температура ще предизвика всички течности, да се изпарят веднага. Планетата е заобиколена от гъсти облаци сярна киселина. Учените смятат, че именно за това няма живот на планетата. Венера има разнообразие на повърхностните характеристики, включително нивото на земята, планините, каньони и долини. Около 65 процента от повърхността е покрита с плоски, гладки равнини. На тези равнини има хиляди вулкани.
Температурата на горния слой на облаците на Венера са около 55 градуса F (13 градуса С). Въпреки това, температурата на повърхността на планетата е около 870 градуса F (465 градуса по Целзий), по-висока от тази на всяка друга планета по-висока и от най-горещи пещи. Масата на Венера е около четири пети, от масата на Земята. Силата на гравитацията на Венера е малко по-малка, отколкото на Земята. Поради тази причина, един предмет с тегло 100 кг. притеглен на Земята ще тежи 88 кг. притеглен на Венера.
Любопитно
Меркурий и Венера са единствените планети в Слънчевата система, които нямат луни. Земята е следващата по най-малък брой луни, а именно 1, която луна се отдалечава от Земята със скорост 4 см. на година.
Времето възниква като потребност в най-дълбока древност. Измерването ставало с такива периодично явления, които се повтарят плавно – без интервали между отделните цикли. Например движението на Земята около оста й и около Слънцето. Тогава се оформили две основни мерни единици за време – денонощие и година.
Звездно и слънчево денонощие:
Има два вида време – звездно и слънчево – в зависимост от това спрямо кои небесни тела (звездите или Слънцето) отчитаме въртенето на земята. Звездното денонощие представлява интервал от време между две последователни кулминации на една звезда и се равнява на 23 ч. 56 мин. и 4 сек. За начало на звездното денонощие на дадено място се приема горната кулминация на пролетната равноденствена точка гама. Звездното денонощие е постоянно по продължителност. То обаче не съвпада с редуването на деня и нощта, което се диктува от слънцето. Ето защо то не е удобно за нуждите на всекидневието. Денонощието ще съвпадне с редуването на деня и нощта, ако отчитаме времето по видимото движение на Слънцето. Слънчевото денонощие е интервал от време между две последователни и едноименни кулминации на центъра на слънчевия диск.
Слънчевото денонощие също има неудобства. Поради неравномерността в движението на земята около Слънцето (и тъй като Слънцето се движи по еклиптиката, а не по небесния екватор) слънчевото денонощие не е постоянно по продължителност. За да се избегне това неудобство, се въвежда така нареченото средно слънчево денонощие. То представлява средната за годината продължителност на истинските слънчеви денонощия или истински слънчеви денонощия или средният интервал между две едноименни кулминации на центъра на видимия слънчев диск. Началото на средното денонощие съвпада приблизително с момента на долната кулминация на центъра на слънцето.
Местно и поясно време:
Времето измервано в дадено географско място, е местно време. За всички, които се намират на един и същ земен меридиан, денонощието започва и завършва в един и същи момент. Но за живеещите на други меридиани денонощието започва или свършва по-рано или по-късно в зависимост от това, кога (по-рано или по-късно) кулминира там центърът на слънчевия диск. Например, когато в Пловдив е полунощ, в Бургас вече след полунощ,а в София полунощ не е настъпила. Разликата в местното време между най-източните и най-западните райони на България е повече от 20 мин.
За да се избегнат трудностите с местното време в края на 19ти век била приета системата за поясното време.
Земята била разделена на 24 еднакво широки зони, наречени часови пояси. Всеки часов пояс обхваща 150 географска дължина. Средното слънчево време на преминаващия през средата на пояса географски меридиан се въвежда като официално време в целия пояс. Времето във всеки пояс се отличава от това на съседния с +/- 1 час. За начален (нулев) часов пояс се приема този, чийто централен меридиан преминава през прочутата астрономическа обсерватория в Гринуич., близо до Лондон.
Официалното време в БГ е времето на втория часов пояс източно от Гринуич. То се нарича източноевропейско време и е с 2 часа напред от времето по Гринуич. Със същото време служат и във Финландия, Румъния, Гърция, Египет, ЮАР и др.
В с-мата на поясното време се получава известна разлика между действителното местно време и пояснотото, която достига +/- 30 мин. в краищата на поясите, но това не пречи на гражданския живот. Например когато в София е 12 ч. Поясно време, действителното местно време е около 11ч. 33мин. Това се дължи на факта , че София е близо до западния край на нашия часов пояс, чийто централен меридиан минава до черноморския град Одеса.
Антиподът (меридианът който отстои на 1800 от него и преминава през Тихия океан източно от Япония и през Беринговия пролив, се нарича линия на смяна на датата. Затова,когато се пресича антиподът на Гринуичкия меридиан от запад на изток, на следващия ден трябва да се повтори същата дата, а когато това става от изток на запад, трябва да се прескочи една дата. Така всяка нова дата от календара започва на меридиана-антипод на гринуичкия. Това означава, че там настъпва първо Новата година.
