Плутон е открит от астронома Клайд Томбо в обсерваторията Ловел, Аризона, САЩ на 18 февруари 1930 година.
През 2006 година Международния астрономически съюз обявява Плутон за планета джудже.
Плутон е не само по-малък и по-лек от всички планети в Слънчевата система. Той е по-малък и по-лек от седем спътници на други планети: Ганимед, Титан, Калисто, Йо, Луната, Европа и Тритон. Астрономите знаят много малко за Плутон и нейната повърхност, защото тя е много далеч от Земята. Плутон е с диаметър около 2300 км. една пета по-малък от диаметъра на Земята. Плутон е около 39 пъти по-далеч от Слънцето отколкото Земята. Средната му разстояние от Слънцето е около 5869660000 км. В даден момент Плутон идва по близо до слънцето отколкото Нептун, понеже Плутон в продължение на 20 години пътува около Слънцето през орбитата на Нептун. Това събитие става веднъж на всеки 250 земни години. Една обиколка около оста си Плутон извършва за шест земни дни. Повърхността на Плутон е най-студеното място в нашата Слънчева система. Астрономите смятат, че температурата на Плутон може да е около -2300 градуса по Целзий.
Плутон е кафяв на цвят. Планетата е частично покрита със замразен газ метан и има тънка атмосфера, съставена предимно от метан. Тъй като плътността на Плутон е ниска, астрономите смятат, че Плутон е главно леден. Учените се съмняват, на Плутон да има някаква форма на живот. Интересен е факта, че от откриването на планетата до днес тя е изминала само 1/4 от орбиталния си път, по който се движи около слънцето. Плутон има три известни естествени спътника — Харон, открит през 1978 г., Никта и Хидра, открити през 2005 г.
В римската митология Плутон (в гръцката – Хадес) е бог на подземното царство. Името си вероятно е получил, защото е най-отдалечената от Слънцето планета и тъне постоянно в мрак.
Плутон е открита през 1930 г. по щастлива случайност. Бързо се установило, че тя е много малка, за да влияе върху движението на другите планети. Плутон е единствената планета, която не е посещавана от космически кораб. Има един спътник – Харон, който е открит през 1978 г. Направени са много изчисления за масите и радиусите на Плутон и Харон, но те не могат да се приемат за достоверни, докато не се изпрати кораб да ги потвърди. Плутон е второто най-противоречиво тяло в Слънчевата система. Някои хора смятат, че Плутон не е планета, а по-скоро голям астероид или комета. Орбитата му е много странна. Има моменти, когато той минава по-близо до Слънцето от Нептун (както в периода от 01.1979 до 02.1999 г.). Върти се около оста си в посока, обратна на по-голяма част от другите планети. Температурата на повърхността е около -2350 С. Съставът на Плутон не е известен, но плътността му (2 гр./см³ ), показва, че вероятно се състои от 70% скали и 30% лед като Тритон. Светлите части от повърхността вероятно са покрити с лед от азот и малки количества от твърд метан, етан и въглероден диоксид. За атмосферата се знае малко, тя вероятно се състои основно от азот, също и от въглероден диоксид и метан.
Налягането е изключително слабо и на повърхността е само няколко микробара. Атмосферата може и да е в газообразно състояние, но само когато преминава близо до Слънцето. През по-голямата част от дългата година на Плутон, газовете в атмосферата са замръзнали. Смятало се е, че Плутон е може би спътник на Нептун. По-разпространена е представата, че тритон и Плутон на времето са се движили по независими орбити около Слънцето, а по-късно са били прихванати от Нептун. Харон може да се е получил в резултат на сблъсък между Плутон и друго тяло. Плутон може да се види с любителски телескоп, но това не е лесно.
Харон е единственият известен спътник на Плутон. Орбитата му е: 19,640 км. от Плутон, диаметър: 1172 км. и маса: 1.90e21 кг.
Харон е митологичен герой, който превозвал мъртвите през река Стикс към царството на Хадес.
Открит е през 1978 г. Преди това се е смятало, че Плутон е бил доста по-голям, докато образът на Харон се е преплел с този на Плутон.
Харон е най-голямата луна в Слънчевата система, сравнена с планетата, около, която се движи. Някои хора смятат, че Плутон и Харон представляват по-скоро двойна планета, отколкото планета и луна. Радиусът на Харон не е известен, масата и плътността му също са слабо познати. Плутон и Харон са уникални с това, че винаги са обърнати една към друга с една и съща страна. Съставът на Харон не е известен, но ниската му плътност (около 2 гр./см³ ) показва, че може би прилича на ледените луни на Сатурн. Повърхността изглежда е покрита с лед (от вода) за разлика от Плутон. Предполага се, че Харон се е получил след огромен сблъсък, подобен на този, при който се е формирала и Луната. Съмнително е Харон да има значителна атмосфера.
