Неглериоза – определение, етиология, диагноза и лечение

неглериозаОпределение. Рядко, но тежко протозойно заболяване, протичащо като първичен амебен менингоенцефалит (ПАМ) с фулминантен характер и най-често с летален изход.
Етиология. Причинява се от свободно живееща амеба Naegleria fowleri от род Naegleria. Намира се във сладки водоеми, реки, басейни, язовири и др. Среща се в две форми: амебовидна и флагелатна.

  • Амебовидна форма – има размери 10-20 µм, заоблен широк псевдопод (лобопод) в предния край и сферично ядро с голяма кариозома.
  • Флагелатна форма – непродуктивна (преходна) и има овална или крушовидна структура, с размери 10-25 µм, от 2 до 4 предно насочени камшичета, фронтално разположено ядро и съкратителна вакуола в задната част. Появява се при неблагоприятни условия в околната среда (температура (t˚) , pH и др.). Не се размножава, но преди да образува цистна форма, отново се превръща в амебовиден трофозоит.

 

Цистите – се образуват от амебовидните форми. Те са с кръгла или овална форма с двойна обвивка, в която се различават пори от които амебата ексцистира.

Биологичен цикъл. Имат прост жизнен цикъл с два основни стадия – вегетативна форма (трофозоит) и циста. Освен това се наблюдава и камшичеста форма. Размножават се чрез бинарно делене. Инвазивната форма е трофозоитът.

 

Епидемиология. N.fowleri най-често обитават влажни почви, сладководни басейни, филтри на климатици, канални и застояли води, топли извори, термални води замърсени с човешки фекалии и др. Заразяването на човека става най-често по воден път, при къпане в различни водни басейни, при игра в улични локви, и пиене на водопроводна вода, а може да стане и чрез вдишване на органичен прах. Входната врата на инфекцията е обонятелния невроепител (носните входове). Амебите проникват по обонятелния нерв и достигат централната нервна система (ЦНС), където се размножават и причиняват хеморагичен менингоенцефалит

 

Клинична картина. Инкубационният период е от 2-7 дни. Заболяването започва остро, с начални симптоми катар на горните дихателни пътища (ГДП), след това се развиват симптомите на менингит с висока температура до 39 – 40˚С, силно главоболие в челната област, гадене, повръщане, атаксия, диплопия. На 2-4 ден от заболяването се развива вратна регидност, дезориентираност, летаргия. При някои болни се описват промени в поведението и гърчове. След около седмица болният изпада в кома и обикновено завършва летално(96%).

 

Диагностика. Доказването на подвижни трофозоити.

 

Лечение: Всички заболели от неглериоза абсолютно винаги се хоспитализират. Това се прави с цел да не се допусне пациентите да изпаднат в кома. Прилагат се антипротозойни препарати – както самостоятелно така и в комбинация с сулфонамиди. Никога не се препоръчва прилагането на кортикостероиди.

 

Материали за изследване: ликвор, назофаренгиален секрет и постмортален материал.

неглериозаМетоди на изследване:

1. Анамнестични данни за къпане във водни басейни.

2. Микроскопски изследване – нативен препарат от седимента на ликвора. Търсят се подвижни трофозоити при увеличение 10х40.

3. Оцветителни:

  • по Heidenhain – трайно оцветен препарат от ликвора
  • с акридин–оранж
  • с хематоксилин–еозин на хистологични срези от постмортален материал. Микроскопира се на увеличение – 10х10 и 10х40

4. Културеленo – посявка на агар, покрит със суспензия от Klebsiella pneumoniae, Enterobacter aerogenes и E.coli чрез посявка на ликвор. Инкубация на 37˚С и се изследват на 24 – часови интервали за наличие на безцветни, активно подвижни трофозоити и цисти.

5. Инокулиране на клетъчни култури

6. Имунологични – РИФ и ELISA за доказване на амебни трофозоити.

7. Заразяване на опитни животни – интраназално или интрацеребрално се инокулират на бели мишки.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.