На вид Марс е червеникаво-кафяв. Общата му повърхност е почти толкова голяма, колкото общата площ на земните континенти, а масата му е 10 пъти по-малка от земната. Денят на Марс е с продължителност, близка до тази на земния — 24 часа, 39 минути и 35,244 секунди. Марс е четвъртата планета от Слънцето в Слънчевата система. Тя носи името на бога на войната от римската митология Марс. Планетата е земеподобна и има рядка атмосфера. От всички земеподобни планети, Марс е най-вероятното място, където може да се открие вода или дори живот. За атмосферата на Марс е характерна циркулация на водните пари от единия полюс до другия в зависимост от сезоните на планетата.
През юни 2008 г., са открити данни, които показват марсианската почва, че има алкален състав и съдържа жизненоважни хранителни вещества като магнезий, натрий, калий и хлорид, всичко от което е необходимо за жив организъм да расте. От всичките планети в Слънчевата система, сезоните Марс са най-подобни на Земните сезони. Тези сезони на „червената планета“ са два пъти по-дълги от тези на земята. Знае се също, че една година на Марс е равна на 2 години на Земята. Температурите на Марс са от около -87 градуса С до +20 градуса С. Средното разстояние на Марс от Слънцето е приблизително 230 милиона километра. Марс има два естествени спътника Фобос и Деймос, чиято орбита е много близко до планетата и се смята, че са прихванати астероиди. Двата спътника на Марс са с малки размери и светимост. Виждат се само с по-мощни телескопи.
Марс е четвъртата планета от Слънцето и седмата по големина. Тя е с орбита: 227,940,000 км от Слънцето, диаметър: 6,794 км и с маса: 6.4219e23 кг. В римската митология Марс (в гръцката – Арес) е бог на войната. Името си вероятно е получил заради червения си цвят. Марс е най-благодатното място за заселване от хората.
Първият кораб, посетил Марс е „MARINER 4“ през 1965 г., а първите приземили се кораби са двата „VIKING landers“ през 1976 г. Орбитата на Марс е чиста елипса. В резултат на това температурните разлики са от 300 средната температура на планетата е 218 К. Температурите на повърхността варират от 140 К през зимата до 300 К през лятото. Повърхността на Марс е колкото сушата на Земята. След Земята, Марс има най-разнообразен и интересен терен измежду сухоземните планети. Най-голямата планина в слънчевата система, Olympus Mons, се намира на Марс и се издига на 24 км. над обкръжаващата я равнина. Повечето от марсианската повърхност е много стара, но има и по-нови долини, равнини и възвишения. Южната полусфера на Марс е предимно осеяна с древни кратери, подобно на Луната, а северната полусфера се състои от равнини, много по-млади, по-ниски и с по-сложна история. Марс има активни тектонски плочи. Няма данни обаче за активна вулканична дейност сега. Има ясни доказателства за ерозия на Марс, които включват големи потоци и малки речни системи. Ясно е, че е имало някакъв вид течност на повърхността, вероятно е тя да е била вода, но има и други възможности. Може би е имало големи океани, но няма преки доказателства за това. В по-ранната си история Марс много е приличал на Земята.Марс има много тънка атмосфера, съставена предимно от малки количества въглероден диоксид (95,3%), азот (2,7%) и следи от кислород (0,15%) и вода (0,03%). Средното налягане на повърхността на Марс е около 7 милибара (по-малко от 1% от земното налягане), но амплитудата му се променя значително от 9 милибара, в най-дълбоките басейни, до 1 милибар, на върха на Olympus Mons. Това е достатъчно да се образуват силни ветрове и обширни пясъчни бури, които обхващат цялата планета в продължение на месеци. Марс има постоянни ледени шапки на двата си полюса, състоящи се предимно от твърд въглероден диоксид (сух лед). Може и да има замръзнала вода под повърхността на по-малките географски ширини. „VIKING landers“ направили серия опити за установяване дали съществува живот на Марс. Оптимистите смятат, че такъв на Марс наистина съществува. На 06.08.1996 г. е обявено, че са открити органични съединения в марсиански метеорит. Предполага се, че това е доказателство за съществуването на древни микроорганизми на Марс.На различни места на Марс съществува обширно, но не и глобално магнитно поле. През нощта Марс се вижда лесно с невъоражено око. Марс има два малки спътника, чиито орбити са много близо до повърхността му.
„На Марс нищо не е сигурно“, предупреждава Кар. „Венчелистчетата“, които изхвърлената материя е образувала и които предполагат, че може да има вода може да се окажат продукт на съвсем различна причина – атмосферата. Изследване на Питър Шулц от Brown University предполага, че изхвърлената материя може да е била увлечена от атмосферата и е формирала спираловидни завихряния като е паднала в наблюдаваната форма въобще без намеса на вода. Все пак, ако съществуват големи резервоари от течна вода на Марс, казва Хартман, всеки живот, който може би някога е съществувал там, би могъл да лежи латентен в тези водни светове. „На земята, бактериите теоретично са оцелявали в латентно състояние за около 100 милиона години, уловени в солени кристали“, коментира Хартман.
„А ако наоколо има вода то тогава възможностите за живот драматично се увеличават.“ Барлоу и неиният екип ще продължат техния анализ на кратерите като използват данни от Mars Global Surveyor. Изследователите докладват за своите резултати в Geophysical Research Letters. Вече има убедително доказателство, че в метеорита от Марс е имало вид бактерия, която свидетелства за наличието на живот на Червената планета. Това обявиха учени от САЩ, Испания и Германия, подкрепяни от НАСА. Още през 1996 г. космическата US-агенция оповести откритието на следи от древна бактерия в метеорит от Марс.
Самият скален къс с форма на картоф бе открит още през 1984 г. в Антарктика, но едва през 1993 г. бе разпознат като марсиански. Преди 5 г. твърдението на НАСА бе определено от много научни кръгове по света като пресилено и неубедително. Аргументът на НАСА се основава на кристали, открити в структурата на метеорита, които са сходни на минерали, отлагани от земни микроорганизми, познати като магнетотични бактерии. Кристалите били съставени от магнетит, съединение на кислород и желязо.
Целта на интернационалния екип на НАСА била да докаже, че те са били утаени от живи организми, а не при по-прости химически процеси. Магнетитните кристали притежавали 6 ключови признака, които ги отличавали от кристалите с небиологичен произход. Тези дни изследователите Имре Фрийдмън, Кармен Аскасо и Майкъл Уинкълхофър обявиха, че вече са открили и шестия липсващ елемент.
