Какво представляват кръвоизливите и опасни ли са те?
Едно от многобройните свойства на кръвта е способността и за „самозащита“ при възникващи дефекти по нейния път. Когато се нарани един кръвоносен съд, би трябвало в същност (като при авария на тръбите на топлата вода) цялата кръв да изтече по тръбната система, но кръвта има свойства сама да запушва дефекта. Непосредствено след нараняване на кръвоносен съд започва един много сложен процес, в който се включват повече от една дузина вещества (съсирващи фактори): това именно е съсирването на кръвта. Ако в един интактен, ненаранен кръвоносен съд настъпи съсирване, съдът веднага се запушва (получава се тромбоза)и кръвният поток се прекъсва. Следователно само изтичащата от съдовете кръв би трябвало да се съсирва. Това е възможно благодарение на обстоятелството, че при този сложен процес на съсирване се стига до активизиране на фактори, които в кръвта се намират в неактивна, маскирана форма.
Отделни кръвни клетки проникват в околните тъкани и през ненаранени съдове, защото стената на кръвоносния съд не представлява една напълно плътна тръба, а по-скоро прилича на гъсто сито, на влакнеста мрежа. Течна кръв непрестанно излиза в околните тъкани и наново се връща в съдовете. Също и бели кръвни телца преминават през съдовата стена, при което силно се деформират, стават по-тънки и по този начин бързо достигат до възпалителното огнище, привлечени от химическите дразнещи вещества (левкотаксини), които се отделят от възпалително изменените тъкани. Отделни червени кръвни клетки също излизат през пролуките на съдовата стена, но това още не кървене и не се получава съсирване. Кръвни плочици и тънки слоеве фибрин (фибрин е влакнеста белтъчна субстанция) като тапет уплътняват отвътре кръвоносния съд. Ако липсва фибрин или кръвните плочици не са в достатъчно количество, може да се получат много тежки кръвоизливи при напълно интактни кръвоносни съдове (хеморагична диатеза, хемофилия, пурпура).
Голямо значение за активизирането на съсирващите фактори имат кръвните плочици (тромбоцити). Те съдържат субстанции, които задвижват сложния процес на съсирването. Необходими са и още калциеви йони. Без калций процесът на съсирване не може да започне. Ако с помощта на определени субстанции (натриев цитрат или оксалат) се отстрани калцият от кръвния серум, кръвта губи способността си да се съсирва (консервирана кръв, вземане на кръв за лабораторни изследвания).
Кръвоизливи настъпват, когато съдовете станат пропускливи (генерализирани съвсем малки кръвотечения), когато се получи нараняване на кръвоносен съд по най-различни причини или когато при някое тежко възпаление от силно кръвонапълнения възпалителен участък започне да изтича кръв. С тежки кръвотечения протичат понякога и туморите, язвите и други. Наследствената болест хемофилия се характеризира с липсата на един фактор на съсирване. При тежки чернодробни увреждания може да се засегнат както синтеза на витамин К, който уплътнява съдовите стени, така и образуването на фибрин, който накрая оформя кръвната запушалка. Наклонност към кръвоизливи има следователно не само при кръвни, но и при голям брой органни заболявания.
Едно органично кръвотечение с особено тежки последствия е мозъчния кръвоизлив, който протича също с картината на мозъчен удар, но по-честата причина за мозъчния удар е намаленото оросяване на мозъка. Мозъчния кръвоизлив започва най-често по-драматично без изразени продроми (все едно си ударен от мълния). Докато при намалено оросяване на мозъка лекарят ще прави опити да покачи кръвното налягане и да повиши притока на кръв към мозъка, при един мозъчен кръвоизлив такова лечение би усилило кръвотечението. Този пример показва, че някои патологични процеси, които външно показват много сходни симптоми, се нуждаят от съвсем различно лечение в зависимост от съответната причина.
Въпреки че причините за един кръвоизлив могат да бъдат най-различни, лекарите съветват при всяко необяснимо изтичане на кръв от някой отвор на тялото да се помисли и за злокачествен тумор и да се проведе много грижливо медицинско изследване за откриване на причината (например кръв в храчките може да се появи при бронхиален рак, кръв в изпражненията при рак на червата или простатата, също и при стомашен рак и други). В повечето случаи кървенето представлява само симптом, а не заболяване само по себе си (хеморагична диатеза), поради което се налага неговото изясняване.
