Грип (grippe, influence). Лечение на грип

Определение: Грипът е високо контагиозно вирусно инфекциозно заболяване, характеризиращо се с токсоинфекциозен (ТИС) и респираторен синдроми, чести усложнения от страна на различни органи и системи и склонност към епидемично и пандемично разпространение.

Етиология: Причинител на заболяването са грипните вируси тип A, B и C, род Influenza virus, семейство Ortthomyxoviridae. Те са РНК вируси с форма на късчета от памук и диаметър 80-120 nm. Вирусната РНК е фрагментирана, обкръжена от матриксен протеин и двуслойна липидна обвивка, съдържаща два специфични гликопротеина: хемаглутинин и невраминидаза, които имат антигенни подтипове. Според матриксния протеин грипните вируси се делят на типове A, B и C, а въз основа на невраминидазата и хемаглутинина се делят на субтипове.

Грипните вируси са патогенни за човека, птици, коне, свине. Заболяването при хората се причинява основно от няколко субтипа на грипен вирус A и по-рядко от грипен вирус B, засягащ по-често детската възраст. Грипните вируси от тип А са изключително изменчиви. Постоянно възникват генетични и антигенни промени, наречени антигенен дрифт (причина за ежегодните епидемии) и по-значителни промени антигенен шифт с възникване на пандемии, поради поява на нови субтипове, спрямо които населението няма имунитет. Пример за това са пандемично разпространилия се през 2004 година суб тип на грипен вирус A/H5N1/ “птичи грип” и през 2009 г. нов грипен вирус A/H1N1/, “свински грип”, който съдържа гени на птичи, свински и човешки грипни вируси.

Грипните вируси са слабо устойчиви на факторите на околната среда. На стайна температура загиват за 2-3 часа. Дезинфекционните разтвори и пряката слънчева светлина ги унищожава за няколко минути. При ниски температури под -20 градуса, остават жизнеспособни за около 6-7 месеца.

птичи грипЕпидемиология: Източник на инфекцията е болният човек, който е заразен един ден преди и по време на заболяването – около 5 дни от началото на болестта. Основният механизъм на предаване на заразата е въздушно-капков. Възможността за заразяване е особено висока при наличие на повече хора в затворено пространство. Възможно е заразяване и при контакт със секрети на болен или при ползуване на предмети, контаминирани с тях – в домашна обстановка. Заразяването при птичи грип се осъществява при деректен контакт с болни птици или техните секрети и екскрети.

Грипните епидемии възникват почти всяка година. В северното полукълбо заболяването е с изразена зимна сезонност. Характерно за епидемичното разпространение на сезонния грип е обхващането на 10-20% от общата популация, по-високия брой заболели в ранна детска възраст, във възрастта над 60 години и лица с хронични заболявания.

При пандемично разпространение често липсва сезонност, заболяват хора от всички възрасти. Увеличава се делът на заболелите юноши и лица в активна възраст, като заболяването протича тежко и с повишена смъртност. През 20 век в световен мащаб са регистрирани 4 грипни епидемии, отнели живота на над 100 милиона човека.

Патогенеза и паталогоанатомия: Входна врата са лигавиците на горните дихателни пътища и конюнктивите. Грипните вируси навлизат в епителните клетки на респираторния тракт, като основен фактор способстващ внедряването е NA. Размножават се на място и причиняват клетъчна смърт. След загиване на заразената клетка новите вириони навлизат в съседните и по този начин поразяват обширни участъци от респираторния тракт. Това води до излъчване на огромни количества грипни вируси със секретите на болния в околната среда.

Чрез последваща виремия грипните вируси достигат до различни органи и предизвикват освобождаване на множество медиатори на възпалението, които обуславят системните прояви на грипна инфекция. Характерни патоанатомични изменения се наблюдават в гърлото, трахеята и бронхите. Лигавиците на дихателните пътища е оточна, хиперемирена, с точковати кръвоизливи. Микроскопски в клетките се установяват дистрофични и некробиотични промени, десквамация на епител и наличие на клетъчни инфилтрати от лимфоцити и хистиоцити. При развитие на първична грипна пневмония се установяват дифузни алвеоларни увреждания.Алвеоларните пространства са изпълнени с фибринов ексудат, неутрофили и моноядрени клетки. Често има наличие на еритроцити, макрофаги и хиалинови мембрани.

свински грипКлинична картина: Инкубационният период е кратък 24-72 часа. Началото на заболяването е остро, внезапно. Често заболелите могат да посочат точен час на поява на първите симптоми. Температурата рязко се повишава, като достига 38-40 градуса и се задържа в тези стойности за 3-5 дни. Болните имат втрисане, мускулни болки, болки в ставите, изразена адинамия, безапетитие. Чест симптом е главоболието. Обикновено на втория ден се появяват симптоми от страна на дихателните пътища – запушен нос или изтичане на секрет от него, болки в гърлото, кихане, суха кашлица съпроводена със силна болка зад гръдната кост. При част от заболелите се наблюдава и конюнктивит и увличени шийни лимфни възли. Може да има и коремни болки, повръщане, диария, които са по-чести в детска възраст.

След спадане на температурата (към 5-6 ден) започва обратното развитие на симптомите, а пълното възстановяване настъпва след 10-12 дни.

Заболяването протича значително по-тежко и с развитие на усложнения в определени възрастови групи и при деца с предшестващи увреждания:

• Кърмаческа и ранна детска възраст

• Лица над 65 години

• Имунокомпроментирани

• С хронични сърдечни и/или белодробни заболявания

• С метаболитни заболявания

• Бременни

Лабораторни изследвания: При неусложнен грип у предварително здрави лица най-честите отклонения в кръвната картина са левкопения (3-4,5.109l) с леко до умерено олевяване. При клиничните данни за развитие на белодробни усложнения се назначава рентгеново изследване и газов анализ. В зависимост от степента на засягане на белия дроб е налице различна по тежест респираторна ацидоза и хипоксия.

Усложнения: Най-често усложненията са от страна на дихателната система – бронхиолит, субхордален ларингит и пневмония.

Първична грипна пневмония: Среща се по-често при млади хора и бременни жени. Развива се много бързо след първите симптоми на грипна инфекция, в разгара на болестта. Състоянието на болния прогресивно се влошава, появява се цианоза, кръвохрак и учестено дишане. Характерни са и динамичните рентгенови промени. Леталитетът е много висок.

Вторична бактериална пневмония: По-честа при възрастни пациенти с предшестващи хронични белодробни, сърдечни и метаболитни заболявания. Обикновено температурата се повишава отново и кашлицата се засилва.

Отит на средното ухо: От страна на централната нервна система усложненията са грипна енцефалопатия, менингит, менингоенцефалит, неврити и др. Възможни са усложнения и от страна на сърдечно-съдовата система – поява на миокардит.

грипЛечение: Грипът е заболяване, при което болните задължително трябва да преустановят ежедневните си работни задължения и контактите си с други лица. Независимо от тежестта на заболяването препоръчително е спазването на постелен режим. Лечението при леките форми е симптоматично – антипиретици и/или аналгетици, витамини с антиоксидантно действие, увеличен прием на течности. В детска възраст не се препоръчва прилагането на аспирин. При средно тежки и тежки форми се провежда етиологично лечение. Първите противо грипни медикаменти с действие спрямо грипен вирус А са амантадин и ремантадин. През последните години са въвели в употреба два нови медикамента, инхибатори на вирусната невраминидаза – оселтамавир и занамавир. Имат ефект спрямо грипните вируси A и B. Приложението им трябва да почне в първите 48 часа от началото на заболяването. Нито един от противо вирусните медикаменти не се прилага при деца под 1 година. При токсичните форми на грип се прилагат глюкозно-солеви разтвори, глюкокортикоиди, кислород. За профилактика на вторични бактериални усложнения се назначават антибиотици.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.