Амебиаза (чревна форма)

амебиазаОпределение. Амебиазата е протозойно заболяване, протичащо с кърваво–слузна диария (амебна дизентерия) и с възможност за тъканни усложнения (извънчревна амебиаза).
Етиология. Причинява се от едноклетъчния паразит Entamoeba histolytica към род Entamoeba
Съществуват два основни стадия в жизнения цикъл: трофозоит (вегетативна форма) и циста.

1. Трофозоит:

  • инвазивна форма (тъканна, forma manga): – има овална или изтеглена форма, движи се бързо с множество псевдоподи. Тя е патогенна и инвазивана. Разграничават се 2 слоя в цитоплазмата: ектоплазма и ендоплазма. Ектоплазмата е прозрачна, а ендоплазмата е фино гранулирана. Най-характерно е, че в ендоплазмата се намират фагоцитирани еритроцити. Най-добре се оцветява с железен хематоксилин за морфологични белези.
  • коменсална форма (луменна, forma minuta) – с кръгла или овална форма. Съдържа ектоплазма (оскъдна), ендоплазма, едно ядро, множество храносмилателни вакуоли. Намира се в лумена на червото или във фекалии на лица болни от чревна амебиаза. Ядрото е сферично, с нежни хроматинови гранули, малка и кръгла.

2. Циста (forma cystica) – откриват се във фекалии на болни с чревна амебиаза през реконвалесцентния стадий, при болни с хронично рецидивираща амебиаза в стадий на ремисия в пациенти с асимптомна амебиаза (цистоносители). Цистите имат кръгла или овална форма, двойна обвивка и съдържат от 1 до 4 ядра, разположени в различни оптични нива. Младите (незрелите) цисти съдържат гликогенова вакуола, хроматоидни телца с форма на пръчици със заоблени краища и 1-3 ядра. Зрелите (инвазиоспособните) цисти имат 4 ядра , за разлика от E.coli цистите, на която са с 8 ядра.

 

Биологичен цикъл. Заразяването става чрез поглъщане на зрели четириядрени цисти. Тя се ексцистира и в червата се образуват множество коменсални (луменни) трофозоити, които могат дълго време да се размножават без да предизвикат заболяване. В дисталния отдел на дебелите черва луменните форми се инцистират и преминават стадий от едноядрена до зряла четириядрена циста и се отделят с фекалиите. Този цикъл е типичен за асимптомната амебиаза (цистоносителство).

В някои случаи коменсалната форма прониква в чревната лигавица, увеличава размерите си, започва да фагоцитира еритроцити и се превръща в инвазивна (голяма вегетативна форма, forma magna). Това води до образуването на язви и появата на остра чревна амебиаза най-често при липса на имунен отговор. Оттам по хематогенен път достигат до черния дроб, белия дроб и мозъка (тъканна форма).

 

амебиазаЕпидемиология. Единствен източник на заразата е опаразитеният човек (болен или безсимптомен носител), който отделя чрез факалиите си амебните цисти.

Съществуват различни пътища на разпространения на амебиазата: хранителен, воден, контактно битов. Механизмът на заразяване е факално-орален чрез поглъщане на зрели (четириядрени) цисти.

 

Клинична картина.

Видове чревни форми:

  • Остра чревна амебиаза (амебна дизентерия) – инкубационният период е от една седмица до 3-4 месеца. Започва остро с обща слабост, лесна умора, намаляване на апетита, болки в корема. Основен симптом е кърваво-слузната диария.
  • Амебома – представлява туморободобно образования в стената на червото (възпалителен инфилтрат) Среща се при болни с остра чревна амебиаза
  • Амебен апендицит – протича със симптомите на апендицит. Възможни усложнения са – перитонит, абцес, фистула
  • Най-честите усложнения при чревната амебиаза са: периколит, перфорация на червото перитонит, гангрена на перитонеума, кръвотечение, остър апендицит, пролапс на правото черво и др. При нелекуваните случаи настъпва кахексия и смърт.

 

Диагностика.

Материал за изследване – фецес (ако е воднист с наличие на слуз и кръв, изследването трябва да се извърши до 20 мин), биопсичен материал от поразената чревна лигавица, пунктат от абцеса, слюнка и храчка при съмнение за белодробен абцес, кръвен серум.

1. Микроскопско изследване:

  • нативен препарат (за вегетативни форми). Търсят се подвижни трофозоити.
  • препарат оцветен с луголов разтвор за откриване на цисти
  • формалин-етеров метод
  • културелен – посявка върху хранителна среда на Павлова
  • оцветиелни: по Хайденхейн и с трихром (за трофозити и цисти)
  • биологичен – заразяване на опитни животни

 

2. Имунологични методи – РИФ, ELISA, РПХА (реакция пасивна хемаглутенация)

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.