Амебиаза (чревна форма)

амебиазаОпределение. Амебиазата е протозойно заболяване, протичащо с кърваво–слузна диария (амебна дизентерия) и с възможност за тъканни усложнения (извънчревна амебиаза).
Етиология. Причинява се от едноклетъчния паразит Entamoeba histolytica към род Entamoeba
Съществуват два основни стадия в жизнения цикъл: трофозоит (вегетативна форма) и циста.

1. Трофозоит:

  • инвазивна форма (тъканна, forma manga): – има овална или изтеглена форма, движи се бързо с множество псевдоподи. Тя е патогенна и инвазивана. Разграничават се 2 слоя в цитоплазмата: ектоплазма и ендоплазма. Ектоплазмата е прозрачна, а ендоплазмата е фино гранулирана. Най-характерно е, че в ендоплазмата се намират фагоцитирани еритроцити. Най-добре се оцветява с железен хематоксилин за морфологични белези.
  • коменсална форма (луменна, forma minuta) – с кръгла или овална форма. Съдържа ектоплазма (оскъдна), ендоплазма, едно ядро, множество храносмилателни вакуоли. Намира се в лумена на червото или във фекалии на лица болни от чревна амебиаза. Ядрото е сферично, с нежни хроматинови гранули, малка и кръгла.

2. Циста (forma cystica) – откриват се във фекалии на болни с чревна амебиаза през реконвалесцентния стадий, при болни с хронично рецидивираща амебиаза в стадий на ремисия в пациенти с асимптомна амебиаза (цистоносители). Цистите имат кръгла или овална форма, двойна обвивка и съдържат от 1 до 4 ядра, разположени в различни оптични нива. Младите (незрелите) цисти съдържат гликогенова вакуола, хроматоидни телца с форма на пръчици със заоблени краища и 1-3 ядра. Зрелите (инвазиоспособните) цисти имат 4 ядра , за разлика от E.coli цистите, на която са с 8 ядра.

 

Биологичен цикъл. Заразяването става чрез поглъщане на зрели четириядрени цисти. Тя се ексцистира и в червата се образуват множество коменсални (луменни) трофозоити, които могат дълго време да се размножават без да предизвикат заболяване. В дисталния отдел на дебелите черва луменните форми се инцистират и преминават стадий от едноядрена до зряла четириядрена циста и се отделят с фекалиите. Този цикъл е типичен за асимптомната амебиаза (цистоносителство).

В някои случаи коменсалната форма прониква в чревната лигавица, увеличава размерите си, започва да фагоцитира еритроцити и се превръща в инвазивна (голяма вегетативна форма, forma magna). Това води до образуването на язви и появата на остра чревна амебиаза най-често при липса на имунен отговор. Оттам по хематогенен път достигат до черния дроб, белия дроб и мозъка (тъканна форма).

 

амебиазаЕпидемиология. Единствен източник на заразата е опаразитеният човек (болен или безсимптомен носител), който отделя чрез факалиите си амебните цисти.

Съществуват различни пътища на разпространения на амебиазата: хранителен, воден, контактно битов. Механизмът на заразяване е факално-орален чрез поглъщане на зрели (четириядрени) цисти.

 

Клинична картина.

Видове чревни форми:

  • Остра чревна амебиаза (амебна дизентерия) – инкубационният период е от една седмица до 3-4 месеца. Започва остро с обща слабост, лесна умора, намаляване на апетита, болки в корема. Основен симптом е кърваво-слузната диария.
  • Амебома – представлява туморободобно образования в стената на червото (възпалителен инфилтрат) Среща се при болни с остра чревна амебиаза
  • Амебен апендицит – протича със симптомите на апендицит. Възможни усложнения са – перитонит, абцес, фистула
  • Най-честите усложнения при чревната амебиаза са: периколит, перфорация на червото перитонит, гангрена на перитонеума, кръвотечение, остър апендицит, пролапс на правото черво и др. При нелекуваните случаи настъпва кахексия и смърт.

 

Диагностика.

Материал за изследване – фецес (ако е воднист с наличие на слуз и кръв, изследването трябва да се извърши до 20 мин), биопсичен материал от поразената чревна лигавица, пунктат от абцеса, слюнка и храчка при съмнение за белодробен абцес, кръвен серум.

1. Микроскопско изследване:

  • нативен препарат (за вегетативни форми). Търсят се подвижни трофозоити.
  • препарат оцветен с луголов разтвор за откриване на цисти
  • формалин-етеров метод
  • културелен – посявка върху хранителна среда на Павлова
  • оцветиелни: по Хайденхейн и с трихром (за трофозити и цисти)
  • биологичен – заразяване на опитни животни

 

2. Имунологични методи – РИФ, ELISA, РПХА (реакция пасивна хемаглутенация)

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.