Захранване на кърмачето

Основни принципи на рационалното хранене в кърмаческа и ранна детска възраст. Естествено хранене. Захранване.

I Рационално хранене – храненето което задоволява оптимално физиологичните потребности от енергия и пластични вещества осигуряващи правилното протичане на обменните процеси на организма и нормалното физическо развитие.

Основни принципи на рационалното хранене:

  1. Доставената чрез храната енергия трябва да задоволява оптимално нуждите на кърмачето.
  2. Необходимата енергия трябва да се доставя от основни хранителни съставки  белтъци, масти и въглехидрати в оптимално физиологично съотношение: белтъци – 2 грама на килограм тегло; масти – 6 грама на килограм тегло; въглехидрати – 12 грама на килограм тегло.
  3. Хранителните продукти доставящи основните хранителни вещества трябва да осигуряват в оптимално количество есенциалните хранителни съставки:

а) есенциални аминокиселини – левцин, изолевцин, метионин, фенилаланин, треонин, триптофан, валин, хистидин, цистин

б) полиненаситени мастни киселини – линолова

в) въглехидрати – глюкоза

4. Храната е основен източник на витамини, които трябва да бъдат доставени в оптимални количества за да се избягват хипо- и евентуално хипервитаминозните състояния.

5. Чрез храната се доставят необходимите електролити, минерални вещества и микроелементи. Нуждите от микроелементи с изключение на Fe се определя в зависимост от тяхното съдържание в майчината кърма, която е еталон за рационален внос задоволяващ физиологичните нужди на кърмачето.

6. С храната и чрез допълнително даване на вода трябва да се осигури оптималното количество вода което зависи от енергийния внос.

7. Рационалното хранене изисква доставката и на баластни вещества, който не са енергиен източник, но регулират изпразването на стомаха, чревната моторика и диспергират чревното съдържимо, като го правят по достъпно за действието на храносмилателните ензими. През първите месеци от живота ролята  на баластни вещества се изпълняват от лактоза, която е естествен стимулатор на чревната перисталтика. След захранването баластните вещества (целулоза, пектин и др.) се внасят чрез плодовете и зеленчуците.

 

II Естествено хранене на кърмачетокато естествено се означава млякото с майчина кърма до 4-6 месечна възраст с включване на обичайните храни за захранване.

Предимства на майчината кърма:

1. Тя е видово специфична храна чиито състав е плод на продължителна еволюция датиращо от появата на хомосапиес.

2. Майчината кърма задоволява енергетичните и пластичните нужди на детето през първите 4-6 месеца от живота. Адаптирането на млеката се постига биохимично сходство, но оставят различни биологични различия:

а) антиинфекциозни фактори – повече от 20 на брой са уникални за майчината кърма и не могат да бъдат прибавени към адаптираните млека.

б) в кърмата са налице повече от 100 ензима, които не само подпомагат храносмилането, но и стимулират и развитието на чревната лигавица и бариерната и функция

в) майчината кърма чрез своите биохимични и биологични свойства и начина на приемане чрез сукане предпазва от инфекции стомашно-чревният тракт, дихателната система, предотвратява развитието на отити и алергизиране на организма. Това рефлектира и в по-ниската заболеваемост и смъртност сред естествено хранените деца.

3. Чрез кърменето се създава оптимален емоционален контакт  между майката и детето, който повлиява поведението на детето през следващите месеци и години. Закърмването на детето трябва да стане възможно най-рано, като първоначално кърмачето се поставя на двете гърди. В родилния дом трябва да се забрани даването на адаптирани млека и обилното оводняване, особено с подсладени течности. Децата се приспособяват към 7-6 кратни хранене. При опасение че детето не получава достатъчно кърма да не се бърза с дохранване с адаптирани млека, а да се потърси съвета на лекар за стимулиране на лактацията.

III Захранване на кърмачето – дефинира се като постепенно въвеждане на полутечни храни (пюрета, каши, попари), който постепенно замества майчината кърма или адаптираните млека. Захранването е важен етап в живота на детето, Основна причина за необходимостта от захранване е нарастването на енергетичните потребности след 4-5 месец от живота. Освен това немлечените храни са източник на повече минерали и микроелементи на витамини и баластни вещества. Препоръчва се захранването да става след 16-тата седмица. Въвеждането на плодови пюрета през втория месец не се счита за захранване, тъй като с него не се заменя млечно хранене. Препоръчваната схема за захранване е:

–       през 4-тия месец (16-тата седмица) фабрично приготвено зеленчуково смляно пюре

–       през 5-тия месец (20 седмица) млечно-плодово брашнена каша и ¼ твърдо сварен жълтък

–       през 6-тия месец (24 седмица) фабрично приготвено местно-зеленчуково пюре

–       през 7-ия месец (28 седмица) попара със сирене

–       през 8-мия месец (32-36 седмица) пюре със смляно месо, супа с хляб

–       през 10-11 месец (40-44 седмица) опит с преходна храна

За предпочитане е кашите на зърнена основа да бъдат с ориз, царевично или картофено нишесте с оглед избягване ранното внасяне на глутен, През периода на захранване децата продължават да получават майчина кърма или адаптирано мляко.

Опасностите от ранно захранване са:

–       затлъстяване

–       претоварване на организма с електролити (NaCl)

–       алергизиране от хранителен произход

захранване на детето

Share Button
Обновено на: 27/10/2014 — 13:49

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme