Имунитет. Защитна функция на кръвта

имунитетВъв заобикалящият ни свят присъстват огромен брой микроорганизми които са в постоянен контакт с човешкото тяло. Микроорганизмите, които причиняват болести се наричат болестотворни или патогенни. Проникването им в организма наричаме инфекция. Уврежданията които предизвикват се дължи на отделяните от тях токсини (отровни вещества) или други вредни продукти на жизнената им дейност.

Човешкият организъм има защитни механизми, чиято роля е да не допуска проникването на болестотворните микроорганизми, но ако те все пак успеят да проникнат, то организма ги унищожава.

Защитната функция на кръвта се осъществява чрез неспецифични и специфични механизми.

Неспецифична защита
Тя се нарича така, защото не е насочена срещу определен нашественик и нейните механизми действат независимо от присъствието или отсъствието на „нашественика“. Ако има проникване на микроорганизми през наранената кожа или лигавиците, мястото се зачервява, затопля, подува и става значително болезнено. Тази реакция на организма се нарича възпаление и се характеризира с прилив на кръв и излизане на левкоцити и кръвна плазма от кръвоносните съдове в засегнатата тъкан. Левкоцитите унищожават патогенните микроорганизми чрез ФАГОЦИТОЗА. Те ги поглъщат и ги подлагат на вътреклетъчно смилане. Ако те бъдат преодолени и патогенните микроорганизми попаднат в тъканите, се задейства специфичната защита на организма.

Специфична защита на организма (имунитет)

Имунитетът е метод за защита на организма от чужди „агенти“, които попадат във вътрешната му среда. Чуждите „агенти“ могат да бъдат микроорганизми, паразити и други. Чуждият „агент“ предизвиква верига от реакции наречен имунен отговор, чийто краен ефект е обезвреждането му. Имунният отговор може да бъде хуморален и клетъчен. Клетъчният имунен отговор се осъществява от лимфоцити, наречени Т-лимфоцити. Те унищожават пряко чуждите клетки. Хуморалния имунен отговор се осъществява от лимфоцити, които се наричат В – лимфоцити, които от своя страна образуват антитела. Спрямо определен антиген се образуват Т-лимфоцити или антитела, насочени единствено срещу него. Те могат да взаимодействат с други антигени.

След като болестотворните микроорганизми бъдат унищожени, образуването на Т-лимфоцити, респективно на антитела, постепенно се прекратява. Част от лимфоцитите обаче запаметяват съответния антиген и ако той се появи повторно в организма, осъществяват имунен отговор срещу него много по-бързо и силно отколкото при първоначалния контакт. От тук стигаме до извода, че имунитетът се характеризира със специфичност и памет.

Имунитет при заразните болести
Не винаги при навлизането на патогенни микроорганизми в тялото на човек настъпва заболяване. Съществуват хора, които макар и да са в контакт с болен от някаква заразна болест, не заболяват от нея.

Имунитетът бива вроден и придобит
Човекът притежава вроден имунитет спрямо някои болести на животните. Пример: сифилис при конете, чума при птиците и други.

Придобитият имунитет – възниква след преболедуване. Ето и пример: след преболедуване от дребна шарка, заушка и други детски заразни болести, хората не заболяват повторно през целия си живот. При някои болести обаче (например дезинтерия), имунитетът след преболедуване е по-кратък.

Освен по естествен път, имунитетът може да се придобие и изкуствено.
Имунитетът придобит изкуствено може да се предизвика, чрез внасяне в организма на мъртви или отслабени чрез загряване болестотворни микроорганизми. Те не причиняват болести, а правят организма невъзприемчив към съответната болест за по-кратък или по-дълъг период.
Внасянето на убити или отслабени микроорганизми се нарича ИМУНИЗАЦИЯ, а имунитетът ИЗКУСТВЕН АКТИВЕН ИМУНИТЕТ. За неговото поддържане е необходимо имунизацията да се повтаря периодично.

Създаването на изкуствения имунитет е познато още от древността. През 1796 година английският лекар Едуард Дженер, разработва метод за предпазване от едрата шарка. Той прилага изкуствено заразяване на хората с причинителя на едрата шарка при кравите. Метода е известен като ваксинация, а Дженер получава званието БАЩА НА ИМУНОЛОГИЯТА.

Основателят на съвременната имунология е френският имунолог Луи Пастьор. Той през 1880г. установява, че внасянето в организма на микроорганизми е изкуствено понижена болестотворност, която не само не води до заболяване, но прави организма невъзприемчив към това заболяване. Изкуствен пасивен имунитет се придобива, ако се инжектира серум от човек или животно, които са били заразени с причинителя на дадена болест. В техния серум се съдържа значително количество антитела срещу този причинител. Такава имунизация може да се направи с профилактична цел. Например: при замърсени рани профилактично се прилага противотетаничен серум, за да се избегне заболяване от тетанус. Изкуствено пасивния имунитет се създава бързо но е краткотраен.

Образуване на гной: В някои случаи фагоцитите не могат да унищожат патогенните микроорганизми, а загиват самите те. Заедно с бактериите и умъртвените клетки в засегнатата тъкан фагоцитите образуват гной. Ако се получи кухина изпълнена с гной, се получава абсцес.

Share Button
Обновено на: 28/10/2014 — 17:39

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme