Най-голямата вулканична активност

вулканизъмОтново на Йо е открита най-голямата вулканична дейност. Там вулканичните изригвания достигали височина до няколкостотин километра в атмосферата. Това е в резултат на приливната енергия от вътрешността на луната и гравитационните взаимоотношения между Юпитер и Йо и един друг спътник Европа. Йо е най-вътрешният от четирите Галилееви спътници на Юпитер и един от най-големите спътници в Слънчевата система с диаметър от около 3500 километра. Йо се отличава със своя вулканизъм, който е най-интензивния в Слънчевата система. Неговите вулкани изхвърлят сяра и серен двуокис, подобно на земните. Измерени са изригвания на Йо, достигащи над 300 км от повърхността, като материалът е изхвърлян със скорост около 1 km/s. Вулканичната активност са променя бързо. Йо има най-горещата лава в цялата Слънчева система. Десетки отвора на повърхността на Йо бълват лава с температура, по-висока от 2000° F (1200°C). Съществува място, познато като Pillan Patera, където лавата е с температура 3100°F (1700°C) – това е 3 пъти по-висока температура от температурата на огряваната от Слънцето страна на планетата Меркурий. За разлика от горещите вулканични места, останалата повърхност на Йо е замразена при –240°F.

 

ЙоОткриване

Йо е открита през 1610 година от  Галилео Галилей. Той нарекъл откритите от него четири най – големи спътника на Юпитер Медицейски луни, в чест на великия тоскански херцог Косма 2 Медичи. Все пак са се утвърдили имената, дадени от Симон Мариус, наблюдавал ги едновременно с Галилей и оспорващ приоритета за това откритие. Той дал на спътниците митологични имена на любимците на Зевс: Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Спътникът Йо се явява трети по големина и най- вътрешен от системата на Галилеевите спътници, която се характеризира с компланартност на орбитите ( разположение на орбитите в плоскостта на екватора на планетата) и почти кръглата им форма. Йо може да се класифицира като един от най- необикновените спътници в нашата слънчева система. Действащият вулканизъм на Йо е едно най- големите открития на космическата епоха. Космическата апаратура Вояджър 1 наблюдава девет действащи вулкана, други изригвания са станали между полетите на Вояджър 1 и Вояджър 2. Височината на изригванията над повърхността достига над 300 км, скоростта – 1км/ сек.

Вулканизъм на Йо

Механизмът на изригванията на Йо не е свързан с радиоактивния разпад на елементите, който може да нажежи кората – Йо не е достатъчно голяма за това. Причината за вулканизма вероятно се явява нагряването на спътника от приливното въздействие на другите Галилееви спътници. Енергията за нагряването се черпи от приливното взаимодействие със втория Галилеев спътник – Европа, самия Юпитер и в неголяма степен – със третия спътник – Ганимед. Приливните сили създават вихри на повърхността, разрушават литосферата на Йо и нагряват недрата му. Благодарение на приливното въздействие, в недрата на Йо се отделя огромна енергия /60 – 80 трилиона вата/. Видимо, тя се разпределя неравномерно, като повече се отделя в повърхностните слоеве.

Още преди да бъдат открити, вулканите на Йо са били предсказани от Стантън Пийли и неговите сътрудници. Те изчислили вълните, които ще бъдат породени от комбинираното гравитационно влияние на близката луна Европа и гигантската планета Юпитер. Екипът установил, че скалите във вътрешността на Йо би трябвало да са стопени, но не от радиоактивност, а от гравитационните вълни; че по-голямата част от вътрешността на спътника би трябвало да е в течно състояние. Сега за учените изглежда вероятно вулканите на Йо да са разположени над подземен океан от течна сяра, която се е стопила и се е концентрирала близо до повърхността. Когато твърдата сяра се нагрее до температура малко над точката на кипене на водата, до около 115°C, тя се втечнява и променя цвета си. Колкото по-висока е температурата, толкова по-наситен става цветът. И ако течната сяра бъде охладена много бързо, тя запазва този си цвят. Шарките и цветовете, които виждаме по повърхността на Йо, много приличат на това, което се очаква ако от кратерите на вулкана се стичат реки и потоци течна сяра и след това застиват по повърхността: черна сяра, която е най-горещата, близо до върха на вулкана; червена и оранжева, тази в реките, наблизо; големи равнини, покрити с жълта сяра, на по-голямо разстояние. Йо има най-горещата лава в цялата Слънчева система. Десетки отвора на повърхността на Йо бълват лава с температура, по-висока от 2000° F (1200°C). Съществува място, познато като Pillan Patera, където лавата е с температура 3100°F (1700°C) – това е 3 пъти по-висока температура от температурата на огряваната от Слънцето страна на планетата Меркурий. За разлика от горещите вулканични места, останалата повърхност на Йо е замразена при –240°F.

Големите вулканични езици на Йо се издигат толкова високо, че почти могат да изхвърлят атомите си направо в космическото пространство около Юпитер. Вулканите са вероятният източник  на големия, подобен на поничка облак атоми, който заобикаля Юпитер на позицията на орбитата на Йо. Тези атоми, които постепенно се спускат спираловидно към Юпитер, би трябвало да са покрили вътрешната луна Амалтея и може би са отговорни за червеникавото и оцветяване. Дори е възможно изхвърлените от Йо материали-след много сблъсъци и кондензации-да са допринесли за образуването на системата от пръстени на Юпитер.

Share Button
Обновено на: 27/10/2014 — 14:28

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme