Урина и уринообразуване

Уринообразуване. Физико-химични свойства на урината – количество, цвят, прозрачност, специфично тегло, реакция /pH/. Методи за изследване. Клинично значение.

урина и урионообразуване1. КОЛИЧЕСТВО – възрастният човек нормално отделя за 24 часа от 1000 ml до 2000 ml урина (мъже средно 1500 ml, жени 1600 ml). За патологични се смятат стойностите под 500 ml и над 2000 ml за 24 часа при възрастен човек.
Полиурия – увеличено отделяне на урина (над 2000 ml за 24 часа). Среща се при по-голямо приемане на течности, при физическо и психическо напрежение, ниска температура на околната среда и простуди, приемане на диуретични средства и др. При патологични състояния – реконвалесценция при фебрилни състояния, разнасяне на отоци, трансудати и ексудати и др. Особено важен симптом е полиурията при захарен и безвкусен диабет, където количеството отделяна урина може да достигне до 6 и повече литра дневно.
Олигурия – намалено отделяне на урина, между 500 и 100 ml за 24 часа. Среща се при намалено приемане на течности, обилни изпотявания, висока температура на околната среда, фебрилни състояния, повръщане, диарии, токсикози, сърдечни заболявания и др.
Анурия – спиране на отделянето на урина (приема се количеството до 100 ml за 24 часа). Това се среща най-вече при силна дехидратация, тежки бъбречни заболявания, отравяния с тежки метали (Hg, As, Pb и др.), перитонити, менингити, шокови състояния и др.
Ретационна анурия – получава се най-често при запушване на пикочните пътища от камъни или тумори.

Нарушения в уринирането:

Полакиурия – често уриниране. Установява се при приемане на големи количества течности, възпаление на пикочните пътища, простуди, хипертрофия на простата и др.
Олакиурия – рядко уриниране. Не винаги се придружава от олигурия. Най-често се среща при намаляване на приетите течности, при нервно-рефлекторни нарушения и др.
Дизурия – болезнено уриниране. Това е чест симптом при различни възпалителни заболявания на покочо-половата система (цистит, уретрит, вулвовагиити и др.)
Енурезис – не задържане на урина. Може да бъде временен симптом при някои заболявания (тежки фебрилни състояния, възпалителни състояния на пикочо-половата система, гърчове и др.), но може и да се срещне при редица заболявания на централната нервна система (миелити и др.). Най-често обаче се наблюдава при невропатични деца под формата на т. нар. нощно напикаване.

2. ЦВЯТ – Нормално урината има сламеножълт до кехлибареножълт цвят а зависимост най-вече от нейната концентрацията. Оцветката е смес от жълти и червени багрила: урохром А и урохром В, уроеритрин, уробилин, хематопорфирин, уророзеин и др.

Промените в цвета на урината при патологични състояния могат да бъдат разгледани в две направления:
А) Количествени изменения. Нормалният цвят на урината не се изменя, а само се засилва – хиперхромурия, или отслабва – хипохромурия.
Хиперхромурията се среща при хемолитични състояния чернодробни състояния (увеличено отделяне на уробилинови тела) и др.

Хипохромурия се наблюдава при различни полиурии, особено при захарен и безвкусен диабет, нефросклероза и др.
Б) Качествени изменения. Дължат се на изменения в цвета на урината поради отделяне на цветни обменни продукти (хемоглобин, билирубин) или на различни медикаменти (амидофен, метиленово синьо и др.).
– Почти безцветна урина се среща при полиурии при различни физиологични и патологични състояния.
– Кехлибарен цвят се наблюдава при олигурия, малки количества билирубин, уробилин, медикаменти.
– Червен или розовочервен цвят се открива при кръв в урината, фенолфталеин, амидофен, антипирин и др.
– Биренокафяв цвят се установява при увеличено количество на билирубин, метхемоглобин, порфирини и др.
– Кафявочервен цвят се среща при хемоглобин голямо количество.
– Зелен или син цвят се открива при приемане на метиленово синьо, големи количества индиго в алкална среда, биливердин и др.
– Млечно бял става при наличие на гной и мастни капки (липурия).

3. МИРИЗМА. Прясната урина на здравия човек има ароматна миризма (подобна на месен бульон). Амонячната миризма (прясна урина), която се дължи на неидифицирани съставки, е последица от бактериално разлагане (Възпалително процеси на пикочо-половата система, туморно разлагане). От значение за клиниката е миризмата на ацетон (захарен диабет, ацетонемично повръщане) и на сероводород при увеличено отделяне на цистин (цистинова болест).

4. ПРОЗРАЧНОСТ. Прясната урина на здравия човек е бистра. След престой се образува облаковидно потъмняване, което се дължи на муцинни вещества (от пикочо-половата система) и на различни соли, клетъчни елементи (левкоцити, еритроцити, епителни клетки), бактерии и мастни капки.

5. pH. При здравия човек урината има слабокисела или неутрална реакция – pH 5 – 7 средно 6. pH на урината, или т. нар. актуална реакция, представлява концентрация на свободно дисоцииращи се Н+. Реакцията на урината се влияе от приетата храна: при богата на белтъци храна тя е кисела, при растителна храна – алкална. Кисела реакция се установява още при гладуване, при приемане на подкиселяващи медикаменти, при тежки диарии, диабетна кома, сърдечна недостатъчност, подагра, туберкулоза на бъбреците и др.

6. ОТНОСИТЕЛНО (специфично) ТЕГЛО. Определя се от теглото на разтворените в урината частици, а не от техния брой. Следователно относителното тегло отразява тегловната концентрация на всички разтворени вещества в урината. То се определя чрез ареометър (уринометър) и др. Относителното тегло може да се определи и с помощта на реактивни ленти (експресни).

Относителното тегло на урината на възрастния човек се движи в широки граници от 1001-1040. При децата в ранна възраст то е от 1002 до 1030м а при новороденото в първите дни от 1002 до 1020.
При обикновена храна и обикновен прием на течности относителното тегло на здравия човек се колебае при 24-часова урина между 1015 и 1025. При приемане на повече течности то спада до 1001, а при силното им ограничение практически достига до 1030.

За минимална горна граница на относителното тегло се приема 1026, а за долна 1003-1004. При стойности трайно под 1025 се смята, че има ограничение на концентрационната способност на бъбреците. Това състояние се нарича хипостенурия и се характеризира с частично запазени функционална способност на бъбреците. Когато относителното тегло се колебае трайно около 1010, налице е т. нар. изостенурия. Тя говори за много тежко бъбречно заболяване, при което бъбреците са загубили напълно концентрационната си способност (относително тегло на обезбелтъчена плазма е е1010.

Share Button
Обновено на: 28/10/2014 — 17:52

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme