Туберкулоза в детската възраст

Епидемиология. Детето се заразява от своите близки, изключително рядко от друг случаен контакт. Основен причинител е човешкия тип на туберкулозния микобактерии, тъй като говеждия тип е много рядък. Храносмилателния път на заразяване е изключение, липсват условия за трансплацентарно предаване на инфекцията, тъй като всички бременни се изследват и лекуват. Опасно е заразяването през първите 3 месеца след раждането, когато детето не си е заработило имунитет от БЦЖ ваксината.

Патогенеза. Попаднали в белия дроб туберкулозните бактерии предизвикват възпалителни промени. Инфекцията се разпространява по лимфен път, за да обхване и регионалните лимфни възли, така се оформя първичния комплекс. При неблагоприятен ход от първичното огнище, инфекцията се разпространява по съседство и ендобронхиално, обхващайки много нови участъци от белодробния паренхим. Обикновено инфекцията приключва с първичния комплекс или за по-дълго време остава туберкулозния бронхаденит.

Особености на съвременната детска туберкулоза. Съвременната туберкулозна инфекция се развива при деца с повишена устойчивост, благодарение на БЦЖ ваксината. От това произхождат следните особености:

  1. Липса на вродена туберкулоза;
  2. Леко протичане и често спонтанно оздравяване;
  3. Изключителна рядкост на формите причинявани от говеждия тъпи на тубекулозния микобактерии;
  4. Изключителна рядкост на туберкулозен плеврит, перикардит, дисиминираните и други злокачествени форми, както и на органната локализация на туберкулозата;
  5. Преобладаване на субклиничните форми;
  6. Зачестявания на заболявания причинени от резистентни щамове на туберкулозния микобактерии.

Клинични форми:

1. Първичен комплекс – заболяването започва постепенно, неусетно, детето е отпаднало, с намален апетит, бледо, с лека кашлица. При обективното изследване се откриват увеличени лимфни възли, понякога леко увеличен далак, но белодробния статус е в норма. Изброените признаци отговарят на една хронична интоксикация. Тези смущения могат да продължат седмици наред и диагнозата да остане неразпозната, ако не се направи рентгенография на белите дробове и туберкулинови проби.

2. Туберкулозен бронхаденит – най-честата съвременна изява при туберкулоза при децата. Общите прояви са както при първичния комплекс. При значително набъбване на лимфните възли, може да има дразнеща кашлица. В помощ на диагнозата са данните от рентгена на белия дроб и положителните туберкулинови проби.

3. Туберкулозен менингит. Същност се касае за туберкулозен менингоенцефалит. Инфекцията се предава по хематогенен път от трахеобронхиални, казеозни, лимфни възли.

туберкулозаКлиничната картина се развива в 3 стадия, всеки с продължителност от 7 дни:

  • първият стадии е начален, детето остава затворено в себе си, има субфебрилна температура, понякога леко главоболие.
  • вторият стадий е на увеличен вътречерепен натиска и на менингокуларно дразнене – упорито главоболие, повръщане, хиперестензия.
  • третия стадии е паралитичен – болното е унесено, изпада в кома, намират се парализи на нервно-мозъчни нерви. Дишането става неправилно и към края на третата седмица смъртта настъпва от прогресиращата хидроцефалия.

За диагнозата важно значение има ликворната находка – бистър ликвор с повишен белтък и клетки.

4. Субклинично протичаща туберкулоза. Диагнозата се поставя при дете, което е под наблюдение поради контакт с туберкулозно болен, отрицателните до момента туберкулинови проби станат положителни, а всички останали изследвания не показват болестни отклонения. Понякога тези деца развиват една или друга форма на туберкулоза, затова се лекуват 2-3 месеца и след това остават под диспансерно наблюдение.

Туберкулинова диагностика – провежда се с пречистен препарат на туберкулина. Започва се с една международна единица, при отрицателна реакция се прави проба с 10 единици, а след това и със 100, ако и тя е отрицателна детето се счита за практическо девствено. При положителна проба се отчитат размерът на инфилтрата и изразеността.

Критерии за диагноза:

  1. контакт с туберкулозно болен;
  2. положителни туберкулинови проби;
  3. положителен резултат от биопсичен материал;
  4. доказване на причинителя в биологични секрети от болния;
  5. положителен квантиферонов тест.

Лечение. Децата се хоспитализират в спец. детска болница, осигурява се пълноценно и усилено хранене. Етиологичното лечение се провежда в съчетание от 3 или поне 2 противотуберкулозни медикамента. Ако след изолиране на причинителя, той се окаже резистентен на някои от прилаганите средства, то се изменя с друго подходящо. Обикновено първичния комплекс оздравява след 3 месечно лечение. Лечението на туберкулиновият менингит е по-продължително.

Профилактика. Децата трябва да се пазят от контакт с туберкулозно болни. Ако детето не е БЦЖ ваксинирано в родилния дом, то ваксинацията трябва да се осъществи още през първия месец. Децата осъществили контакт с туберкулозно болни остават под диспансерно наблюдение, като периодично се подлагат на туберкулинова диагностика за своевременно откриване на заболяването.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.