Възстановяване проходимостта на съда

След като се формира съсирекът, той може да претърпи 2 вида промени:

1) Може да се изпълни с фибробласти, които формират съединителна тъкан в съсирека или

2) може да се разтвори (да се лизира).

Обичайно в малките кръвоносни съдове формираните съсиреци се инвазират от фибробласти след няколко часа, което се подпомага от тромбоцитен растежен фактор (ТРФ). Фиброзната трансформация на съсирека продължава 1-2 седмици – постига се реканализация на съда и тъканно възстановяване.

Когато кръв попадне в тъканите и там се образуват съсиреци, които са ненужни, в тях се активират специални вещества – ензими, които разтварят съсирека (активира се противосъсирващата система от фибринолитични ензими).

Фибринолитична система

Фибринолитичната система разрушава получената при съсирването фибринова мрежа. Нейният активен компонент – ензимът плазмин (фибринолизин) е серинова протеаза, разграждаща фибрина до фибрин-деградационни продукти. Фибринолизата се активира след формирането на плазмина. Плазминът се получава от плазминоген, който се синтезира в хепатоцитите и циркулира в кръвната плазма. За да започне фибринолизата, плазминогенът трябва да се активира до плазмин. Увредените тъкани и ендотела бавно освобождават в плазмата силния тъканен плазминогенов активатор, който активира плазминогена дни след спиране на кървенето. Плазминогенът се превръща в плазмин. Някои екзогенни фактори като стрептокиназата също превръщат плазминогена в плазмин. Стрептокиназа се получава от стрептококи.

Противоположно на реканализацията на съда върви и организацията на съсирека. На мястото на съсирека се образува съединителна тъкан (от фибриновата мрежа), което предпазва от ново кръвотечение. Понякога плазминът не успява да разгради фибриновата мрежа на съсирека – съединителната тъкан го изпреварва и кръвоносният съд се запушва.

фибринолиза

Кръвосъсирващата система би довела до тотално съсирване на кръвта, ако не съществуваха ограничаващите плазмени инхибитори на коагулацията или естествените антикоагуланти. Най-важните антикоагуланти са тези, които отстраняват тромбина. По-важните от тях са:

Антитромбин III (глобулин) – най-мощният протезен инхибитор на коагулацията. Инхибира тромбина и някои други фактори на съсирването.

Хепарините са полизахариди, които се освобождават от гранулите на мастоцитите в тъканите и на базофилите в кръвта. Хепаринът нормално е в ниска концентрация в кръвта и затова сам по себе си е слаб антикоагулант. Ако обаче към комплекса антитромбин III – тромбин се присъедини хепарин, активността на антитромбин ІІІ се увеличава и скоростта на реакцията се ускорява 2000 пъти. Хепаринът намира широко приложение като антикоагулант във фармакологичната практика.

Хепаринсулфат – освобождава се от ендотела и има подобен на хепарина ефект.

• Ендотелни повърхностни фактори:

тромб

Гладката повърхност на съдовете не позволява да се активира вътрешната система на съсирването

Гликокаликсът (абсорбирани мукополизахариди) върху ендотела – отблъсква съсирващите фактори и тромбоцитите.

Тромбомодулинът е рецепторен протеин в мембраната на ендотелните клетки, който улавя тромбина, инактивира го и го отстранява от кръвния ток.

Дали кръвта ще се съсири, зависи от баланса между прокоагулантите и антикоагулантите. В нормални условия антикоагулантите доминират в кръвта, затова тя не се съсирва, докато циркулира в кръвоносните съдове. Когато кръвоносните съдове се разкъсат, прокоагулантите се активират от тъканното увреждане и вземат надмощие над антикоагулантите – развива се съсирек.

Антикоагуланти и фибринолитици

В клиничната практика се използват естествени и изкуствени антикоагуланти, за да се намали съсирваемостта на кръвта. Това са: хепарините, кумариновите производни – антагонисти на витамин К (дикумарол, варфарин, пелентан), вещества свързващи Са2+ – натриев цитрат (дейонизира Са2+), натриев оксалат (преципитира Са2+), хелаторни агенти (ЕДТА).

При развитие на тромботични процеси, се използват активатори на фибринолизата – стрептолизин, урокиназа, тъканен плазминогенов активатор.
Емболът е откъснат тромб, който се движи по съдовете и може да ги запуши. Това често води до смърт.

възстановяване проводимостта на съда

Регулация на кръвоспирането

Коагулационната, антикоагулационната и фибринолитичната системи, тромбоцитите и ендотелните клетки се намират в динамично равновесие, което се поддържа от множество нервни и хуморални механизми на регулация. При норма те поддържат нормална съсирваемост на кръвта. Някои фактори могат да променят равновесието и да предизвикат хипо- или хиперкоагулация.

Повишеният тонус на симпатиковия дял на вегетативната нервна система.

Увеличава съсирваемостта, а повишеният тонус на парасимпатиковия дял я понижава.

Високи дози естрогени или продължително приемане на орални контрацептиви повишават съсирваемостта на кръвта и съществува опастност от тромбози.

При стрес поради обезводняване и обездвижване, кръвта се сгъстява (хематокритът се увеличава) и се движи бавно – кръвосъсирването се повишава.

Share Button
Обновено на: 07/11/2014 — 10:21

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme