Африканската трипанозомоза (африканска сънна болест)

Африканската трипанозомоза (сънна болест) е трансмисивна протозойна болест, характеризираща се с фебрилитет, кожни обриви, лимфаденит, локален оток с развитие на кахексия и летаргия.
Съществуват две форми: гамбианска и родезийска (източно-африканска), които се различават по епидемиология и особеностите на клиничното им протичане.
Причинители са два вида трипанозоми: Trypanosoma brucei gambiense (гамбианската трипанозомоза) и Trypanosoma rhodesiense.

трипанозомозаПаразитите се среща в 2 форми:

  • Трипомастиготна (в кръвта на човека) – с удължена форма на тялото, с централно разположено ядро, кинетопласт в задния край, от който излиза вълнообразно камшиче преминаващо през цялото тяло
  • Епимастиготна – в насекомото. При тази форма кинетопластът се разполага в предния край на тялото над ядрото, камшичето е късо.

 

Биологичен цикъл. Причинителите на африканската трипанозомоза преминават два стадия на развитие: стадий на трипомастиготи и стадий на епимастиготи. Паразитират само в организма на човека и гръбначните животни. Размножават се извънклетъчно чрез бинарно делене.

Трипомастиготите паразитират в човека, а епимастиготите само в организма на мухата Цеце. Мухата се заразява, като смуче кръв от гръбначния гостоприемник. Причинителят прониква в стомаха на мухата, размножава се и попада в слюнчените жлези, където се превръща в епимастигот. След завършване на този цикъл мухата Цеце е заразна и предава инвазията през целия си живот.

 

Епидемиология. Гамбианската форма на африканската трипанозомоза е антропоноза. При нея основен резервоар на зараза е болен човек или носител на паразита, докато родезийската форма е зооантропоноза. Основен резервоар и източник на зараза при втората форма е горската антилопа. Основния път на инвазия е трансмисивния.

Преносвачи на заболяването са мухите: G. palpalis, G. tachinoides, G. morsitans и други. Заразни са и мъжките и женските мухи, като едно ухапване е достатъчно да се предизвика заболяването.

Възприемчивостта на човека е доста висока.

 

Патогенеза. От мястото на ухапване причинителят навлиза в кръвта и лимфните възли на гостоприемника, където се размножава. След три седмици причинителят чрез кръвта се разпространява във всички органи и тъкани, където се образува възпалителен процес. Предизвиква се токсично и алергично действие върху макроорганизма. Разрушените микроорганизми отделят токсични вещества и предизвикват температура.

В различните органи настъпват некротични процеси: лимфните възли се увеличават, слезката е хипертрофична, засягат се белите дробове и бъбреците.

 

трипанозомозаКлинична картина. Инкубационния период на заболяването е 2 – 3 седмици, при гамбианската форма и 1 – 2 седмици, при родезийската. Различават се три стадия на протичане на болестта:

  • Първичен стадий – на мястото на ухапването се образува възел, (първичен афект) който е леко болезнен и сърбящ с червен цвят „трипанозомен шанкър“. Той изчезва след 1 до 2 седмици, оставяйки пигментиран ръбец.
  • Хемо-лимфатичен стадий – характеризира се с фебрилитет. Температурата има септичен характер и достига до 41°С. Апетитът е намален, има гадене и повръщане, анемия, спленомегалия, безсъние и силна болка, при леко ощипване (симптом на Kerandel).
  • Най-характерен симптом са кожните обриви – трипаниди. Това са еритемни плаки, различни по форма и големина с червен или розов цвят . Появяват се и отоци по лицето, около очите, ръцете и ходилата. Постоянен симптом е лимфаденита.
  • Менингоенцефалитен стадий (терминален стадий, истинска сънна болест) – този стадий възниква след 3 месеца.

Главен симптом на болестта е повишената сънливост през деня. Оплаква се от главоболие. Говорът и походката стават бавни. Лицето придобива масковиден израз, долната устна виси и има постоянно слюнотечение. Болния загива от нарастваща астения и кома.

 

Диагноза.

Материали за изследване – в ранния стадий на болестта се взема пунктат от трипанозомен шанкър, биопсичен материал от лимфен възел, кръв, в късния етап ликвор и костен мозък.

 

Методи за изследване:

1. Микроскопски

– Нативен препарат (откриват се подвижни трипомастиготи).

2. Оцветителни

– По Романовски-Гимза на дебели кръвни капки и кръвни намазки. Цитолазмата е гълъбово-синя, а ядрото, кинетопласта и камшичето са червени.

3. Културелни – посявка на хранителни среди – NNN, GLSH (посявка на кръв с антикоагуланти) и др.

4. Имунологични – ELISA, РСК, РИФ.

5. Инокулиране на клетъчни култури.

6. Заразяване на опитни животни (бели мишки, плъхове, морски свинчета).

Share Button
Обновено на: 25/10/2014 — 19:59

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme