Род: Treponema. Treponema Pallidum – Причинителя на сифилиса (луес) T. pallidum е открит от Шаудин и Хофман през 1905 година, в ексудат от сифилитични папули.
Семейство: Spirochaetaceae
Род: Treponema
Вид: Treponema pallidum (включва 3 подвида)
- ssp. pallidum (сифилис)
- ssp. endemicum (ендемичен сифилис)
- ssp. pertenue (фрамбезия – кожно невенерическо заболяване)
Морфология: Грам отрицателна извита пръчица с равни симетрични като зъбци на трион 8-12 извивки, силно подвижни.
Културелни свойства и биохимична производителност
Т. pallidum е микроаерофил. Не се култивира в хранителни среди. Вирулентните Т. pallidum (например щам Nichols) се размножава за целите на диагностиката след интратестикуларни инжектиране в тестисите на зайци, запазвайки антигенният строеж и вирулентността си.
Резистентност
Трептонемите са много чувствителни на външни въздействия и бързо загиват в материалите на болния при изсъхване, изстудяване, загряване, алкални или кисело pH, дезинфекционни разтвори.
Епидемиология, патогенеза и клинична картина
Антропоноза, източникът на заразата е болният човек, основно през първичния и вторичния стадий на заболяването. Заразата се предава предимно по полов (контактен) път и трансплацентарен. Входната врата са лигавиците на половите органи, ректума, устната кухина и очите, наранена или охлузена кожа. Инкубационният период е 2 – 3 седмици, през който бледата спирохета се размножава на входната врата и по лимфен път достига лимфните възли и кръвта.
Сифилиса протича в четири стадия:
1) ulcus durum (твърда язва) – на мястото на проникване се развива малка язва с твърдо дъно и ръбове, покрито със серозна течност. Температурата се повишава, лимфните възли се възпаляват (лимфаденит), главоболие, отпадналост. След 3 – 4 седмици язвите обикновено заздравяват.
2) хематогенен стадий – започва веднага или след латентен период от 2-3 месеца. Разпространява се по кръвен път в целия организъм. Развива се муколо-папуло-пустулозен обрив по кожата на цялото тяло и лигавиците, а също така и генерализиран лимфаденит. Болният развива фебрилитет, главоболие, фарингит и други симптоми. Особено характерни са кожните обриви по влажните места (перинеума, в*улвата, с*кротума, вътрешните части на бедрата, аксилите и субмамиларните гънки), където папулите нарастват, ерозират и преминават в големи, влажни, розови или сиво-бели лезии, наречени condulomata lata. Характерните обриви по лигавиците (устната мукоза, език, в*улвата и в*агината, glans p*еnis и вътрешната страна на п*репуциума) се наричат мукозни плаки, който са сребристобели със зачервена периферия. Болните през този стадий са силно заразни. Проявите на втори стадий продължават 4 – 12 седмици, но могат да рецивидират.
Латентен период. При нелекувания сифилис следва затихване на болестта. Ранният латентен период продължава до 4 години след 2 стадий, а късният – повече от 4 години или до края на живота. Болният не е опасен за околните. В тялото му обаче могат да съществуват живи T. Pallidum и заболяването да се предаде трансплацентарно или чрез консервирана кръв.
3) гумозен стадий – той настъпва най-често след 3 до 10 години след отзвучаване на втори стадий – характеризира се с тежки патологоанатомични изменения – образуване на гуми в кожата, лигавиците, костите и вътрешните органи. Гумите са граноломни, изградени от макрофаги, гигантски епителоидни клетки, лимфоцити и фибробласти. В централната си част некротизират. Клиничните прояви са в зависимост от локализацията на гумите, които могат да се локализират във всички тъкани и органи – хепатит, костни фрактури, перфорация на костната преграда, кардиоваскуларен сифилис и др.
4) сифилис на нервната система (невролуес) – след продължителен период 10 – 30 години, късният сифилис може да прогресира до невросифилис, който протича клинично като прогресивна парализа, деменция, tabes dorsalis, смущение на говора, зрението и др.
Микробиологична диагноза
Материали за изследване: секрет от язва (през първи период uluc durum) и пунктат от регионарните лимфни възли, материали от пораженията на кожата и лигавиците през вторичния стадий, материали от гумите през третия стадий и кръв за серологично изследване в края на първия и през следващите стадии, ликвор.
Микроскопия: материалът се оцветява по Романовски-Гимза и се гледа на тъмно зрително поле.
Серологична диагностика:
Нетрепонемни тестове – доказват IgG и IgM антитела, които се образуват срещу липидите, освободени от увредените клетки в ранния стадии, а също към липидите на трептонемите. В тях се използват нетрепонемни антигени – алкохолни екстракти от говеждо сърце (кардиолипинов антиген), тъй като те проявяват сходство с липоидните антигени на трептонемите.
- Васерман (Wassermann) – РСК за доказване на комплементсвързваюи антитела в серума на болния (при 2 стадий), но реакцията намира все по-малко приложение.
- VDRL – за доказване на антитела в серума (по-чувствителна 70-90%). Използва се готов кардиолипид + лецитин + холестерол. Прави се със серум от болен, при положителен резултат се получават флокули.
Трепонемни тестове
- флуоресцентен абсорбционен тест (FTA-ABS) – в теста се използват лиофилизирани T. pallidum, фиксирани върху предметно стъкло. След това се накапват с изследвания серум, промиване и закапване на антитела срещу човешки имуноглобулини, конюгирани с флуоресцеинизотуоцианат. При наличието на антитела срещу причинителя образуваният комплекс, респ. бактериите, флуоресцират при микроскопия на флуоресцентен микроскоп.
- Хемаглутинация (MHA-TP) – използват се овнешки еритроцити, сензибилизирани с антигени на вирулентни T. pallidum (щам Никълс). При смесването им с изследвания серум при наличие на антитела срещу причинителя се получава хемаглутинация.
- Имобилизационен тест на Нелсън-Майер – основава се на принципа, че T. pallidum се обездвиждат от антителата, които се съдържат в серума на болния при наличие на комплемент
- Имуноензимни тестове – ELIZA
Ваксини – не са разработени
Лечение – пеницилин (лечението е най-ефективно преди навлизане в трети стадий). Курсът е продължителен (2 – 3 седмици) поради дългото генерационно време. Тетрациклин, еритромицин или цефалоспорин.