Тетанус. Бактерия причинител на Тетанус. Причини и симптоми на заболяването

Семейство: Bacillaceae.
Род: Clostridium. C. Tetani
Заболяването тананус е известно от древността. Неговият причинител е открит и описан от А. Николаер през 1884 година В чиста култура го изолира през 1889 година С. Китасато.

 

Морфология
Грам положителна / + /, пръчица, притежава терминално разположена деформираща спора “барабан на палка”, “ракета за тенис”. Образува перитрихиално разположени ресни. В микроскопските препарати клетките му се разполагат поединично или във верижки.

 

Културелни свойства и биохимична производителност
Облигатен анаероб. Оптималната температура за развитие е 35 – 37 градуса и pH 6,8 – 7,4. Взискателен е към хранителни среди. За култивирането му се използват твърди хранителни среди – кръвно-глюкозов агар на Цайслер, лактозо-жълтъчно-млечен агар на Уилис-Хобс. На кръвно-глюкозния агар на Цайслер расте като мрежовидни нежни колонии. Около колониите понякога има слабо изразена хемолиза.
Причинителят на тетануса има слаба захаролитична и протеолитична активност. Разлага бавно глюкозата и втечнява желатина след 4-5 дневно култивиране.

 

Антигенна структура

Съдържа соматични антигени и реснисти H-антигени. Въз основа на Н-антигените са разграничени 10 серовара (серотипа).

 

Фактори на патогенност и вирулентност

Екзотоксин – той има 2 компонента – татаноспазмин, който е с невротоксично действие, и тетанохемолизин. Основният фактор предизвикващ тетаничния синдром е тетаноспазминът. Тетаничният токсин е един от най-силните токсини.

(Тетаноспазминът съдържа 2 субединици – В и А. Неговата субединица В се свързва с рецепторни ганглиозиди в мембраните на невроните, а субединицата му А осъществява пряко токсично действие. Механизмът на действие на тетаноспазмина се основава на блокиране на освобождаването на инхибиторни медиатори (трансмитери) в спиналните синапси, което предизвиква хиперактивация на постсинаптични спинални неврони с развитие на тонични мускулни спазми и хиперрефлексия.)

 

Епидемиология, патогенеза и клинична картина

Антропоноза, зооноза. Тетанусът е покривна инфекция и се развива при попадане на спори на причинителя в наранена кожа и лигавици. Входни врати могат да бъдат: дълбоки и повърхностни рани, при убождания, охлузвания, увредени тъкани при изгаряния и измръзвания, пъпна рана при новородено, операционни рани и др. След постъпването на титаничните спори във входната врата те се превръщат във вегетативни клетки, който се локализират и размножават само във входната врата, паради това че причинителят на тетануса не притежава инвазивни свойства.

Инкубационният период е в раниците от 4 дни до няколко месеца, но най-често е от 6 до 14 дни.

 

Клинична картина

Първо се получава ригидност и гърчове на дъвкателната мускулатура (trismus). След това се засяга мимическата мускулатура с развитие на характерна насилствена гримаса на сардоничен смях (risus sardonicus). По-нататък се обхваща мускулатурата на врата, гръдната стена, гръбначният стълб и крайниците. При засягане на екстензорните мускули се получава особено характерно дъговидно извиване на тялото назад, при което болният се опира само на тила и петите (opistotonus). Развиват се и генерализирани тетанични гърчове. Болните са в пълно съзнание. Смъртта може да настъпи поради асфиксия вследствие спастична парализа на мускулатурата на ларинкса и диафрагмата или в резултат на сърдечно-съдов колапс.

тетанус

 

Имунитет

След преболедуване се развива антитоксичен имунитет. Специфичните антитоксини в серумите на преболедувалите са в ниски титри. Тъй като постинфекциозният антитоксичен имунитет е слабо напрегнат и с ограничена продължителност, са възможни повторни заболявания.

 

Микробиологична диагноза

Материали за изследване: от болни – ранев секрет, късчета тъкан, секрети от кожни рани, секрет от пъпна рана.

Микроскопско изследване: от патологичните материали се приготвят микроскопски препарати които се оцветяват по Грам и Мьолер (за спори). Микроскопирането на препаратите дава само ориентировъчна информация.

Културелно изследване: Материалът се изследване се хомогенизира във физиологичен разтвор и се разделя на две части. Засява се епруветки във среда на Комкова, среда на Троци. След посявката едната епруветка се загрява за 20 min на 80 градуса, с което се отстраняват неспорообразуващите бактерии. Тетаничните спори прорастват бавно, затова култивирането продължава до 10 дена.

Биологична проба – бяла мишка

Имунофлуоросцентна микроскопия, Brucella агар

 

Ваксини

Специфичната профилактика на тетануса се осъществява в ваксина, представляваща тетаничен анатоксин.

 

Химиотерапия

За спиране на размножаването на причинителя на тетануса в раната се използват пеницилини и други широкоспектърни антибиотици.

Share Button
Обновено на: 01/09/2014 — 10:35

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme