клетки
тъкани
организъм
опорно-двигателна система
кости, устройство и видове
свързване на главата
гръбначен стълб
гръден кош
свързване на горните крайници
свързване на долните крайници
скелетни мускули
физиология на скелетните мускули
болести на опорно-двигателната система
сърдечно-съдова система
вътрешна течна среда на организма
кръв
имунитет - защитна функция на кръвта
сърце и кръвоносни съдове
сърдечна дейност
грижи за сърдечно-съдовата система
болести на сърдечно-съдовата система
дишане и дихателни органи
газова обмяна - регулация на дишането
увреждане на дихателните органи
болести на дихателната система
храносмилателна система
уста, гълтач, хранопровод, стомах
устройство и функции на червата
хигиена на храносмилателната система
болести на храносмилателната система
обмяна на веществата и енергия
отделителна система
устройство на отделителната система
кожа - устройство и функции на кожата
болести на отделителната система
терморегулация
полова система - полови органи
оплождане и развитие на зародиша
следзародишно развитие на човека
хигиена на половата система
болести на половата система
нервна система - устройство и функции
гръбначен мозък - устройство и функции
главен мозък - устройство и функции
вегетативна нервна система
болести на нервната система
жлези с вътрешна секреция
сетивни системи - обща сетивност
зрителна система - органи на зрението

СЪРЦЕ И КРЪВОНОСНИ СЪДОВЕ

Устройство на сърцетo

Сърцето се намира в гръдната кухина, между двата бели дроба и непосредствено зад гръдната кост. То има форма на неправилен конус, с връх насочен наляво и надолу. Средната му маса при мъжете е 300 грама, а при жените е 220 грама. Размерът му е приблизително колкото юмрукът на съответния човек.
Сърцето е кухинен орган, чиито стени са изградени от три слоя: ЕНДОКАРД - вътрешен слой образуван от еднослоен епител. МИОКАРД среден слой, изграден от сърцева мускулна тъкан. ЕПИКАРД - външен слой, който се състой от съединителна тъкан. Сърцето е затворено в съединителнотъканна торбичка наречена ПЕРИКАРД. Между перикарда и епикарда се образува цепнатина, в която има малко количество тъканна течност. Нейната роля е да намалява триенето на сърето при неговите съкращения.

сърце и кръвоносни съдове

епикард

перикард

ендокард

миокард

Сърцето е разделено надлъжно на две половини - лява и дясна. Всяка половина се състои от предсърдие и камера, между които има отвор. Отворът има клапа, която пропуска кръвта само в една посока, а именно от предсърдието към камерата. Надлъжната преграда на сърцето не позволява смесването на кръвта между лявата и дясната половина.

Мускулатурата на отделните части на сърцето не е еднакво развита. Най-голяма е дебелината на миокарда на лявата камера, преодоляваща най-много съпротива при сърдечните съкращения. Тя е средно 10 - 12 милиметра. Дебелината на миокарда на дясната камера е 5 - 6 милиметра, а на предсърдията е 2 - 3 милиметра.

предсърдие

дясна камера

В дясното предсърдие се вливат два големи кръвоносни съда - ГОРНА И ДОЛНА КУХА ВЕНА. Горната куха вена носи венозната кръв от главата и от горните крайници, а долната куха вена от туловището и долните крайници. От дясната камера излиза една голяма артерия наречена БЕЛОДРОБНА АРТЕРИЯ. В нейния отвор се разполага клапа, която не позволява на кръвта да се върне обратно в сърцето. Тя се нарича ПОЛУЛУННА КЛАПА. Белодробната артерия се разделя на 2 клона - ляв и десен. Чрез тях венозната кръв богата на въглероден диоксид, се отвежда за окисляване в белите дробове.

долна куха вена

горна куха вена

полулунна клапа

В лявото предсърдие се вливат четири белодробни вени, по две от всеки бял дроб, донасящи артериална кръв, изключително богата на кислород. От лявата камера излиза главната артерия в човешкото тяло АОРТАТА. Чрез аортата в цялото тяло, се доставя кръв богата на кислород. В отвора на аортата се разполага клапа, която не позволява на кръвта да се върне обратно в сърцето. И тя също се нарича ПОЛУЛУННА КЛАПА.

белодробна артерия

Кръвоснабдяване на сърцето.

Работата извършваща сърцето през целия човешки живот, изисква изразходване на голямо количество енергия. Това налага непрекъснатото доставяне на кислород и хранителни вещества в организма. Миокарда се снабдява с кръв, чрез две артерии, излизащи от началната част на аортата и опасват сържето като венец. Те се наричат ВЕНЕЧНИ АРТЕРИИ.

Инервация на сърцето.

Сърцето се инервира от вегетативната нервна система. До него стигат нервни влакна, които се разклоняват в миокарда и завършват върху миокардните клетки и в стените на кръвоносните съдове.

Кръвоносни съдове.

Движението на кръвта от сърцето, до всички части на тялото и обратно се нарича КРЪВООБРАЩЕНИЕ. Характерно за кръвоносната система на човека, е че тя е затворена, т.е. кръвта се движи в кръвоносни съдове, без да ги напуска. Кръвоносните съдове са АРТЕРИИ, ВЕНИ и КАПИЛЯРИ.

кръвообращение

аорта

капиляри

артерии

вени

Артериите

изнасят кръвта от сърцето. Стените на артериите са трипластови т.е. изградени от три слоя: вътрешен (съставен от един слой епителни клетки), среден (изграден от еластични съединителнотъканни влакна и гладка мускулна тъкан), и външен (изграден от плътна съединителна тъкан).
Най-голямата артерия е аортата. Тя започва от лявата камера на сърцето. Стената на аортата съдържа голямо количество еластични влакна и малко количество гладкомускулни влакна. Колкото повече се отдалечават от сърцето, артериите стават по-малки и се превръщат в АРТЕРИОЛИ. Паралелно с това количеството на еластичните влакна в стените им намалява и се увеличава количеството на гладкомускулните влакна. Благодарение на тяхното отпускане и свиване се регулира количеството на кръвта минаваща през тях.

Вени

Това са кръвоносните съдове, които връщат кръвта в сърцето. Ако ги сравним с артериите, то вените имат по-тънки стени, където вместо еластична преобладава плътна съединителна тъкан. Именно това ги прави по-меки и податливи на натиск. По дължината на вените на долните крайници има клапи с формата на джобове, които на позволяват на кръвта да се връща обратно при изправено положение на тялото. Движението на кръвта във вените е силно улеснена благодарение на съкращенията на мускулите.

Капиляри

- Стените на капилярите са изградени само от еднослоен епител, което олеснява обмяната на вещества и газове между кръвта и тъканната течност. Общия брой на капилярите в организма е 1,5 милиарда, като самите капиляри образуват гъста заплетена мрежа. Ако един орган не работи усилено, част от капилярите в него остават затворени и не се пълнят с кръв.
При движението си в тялото, кръвта описва два кръга: ГОЛЯМ и МАЛЪК.

Големият кръг

започва от лявата камера, включва аортата, артериите, капилярите и вените на туловището, главата и крайниците и завършва в дясното предсърдие с горната и долната куха вена. Чрез големия кръг в тъканите се доставя кислород и хранителни вещества и се изнася въглероден диоксид и непотребните продукти от обмяната на веществата.
Цялото количество кръв, идващо от вените на стомаха, червата, задстомашната жлеза и слезката, преди да се влее в долната куха вена се събира в една вена, наречена ПОРТАЛНА ВЕНА. Тя навлиза в черния дроб, където всмуканите в тънкото черво хранителни вещества се подлагат на преработка, а някои отровни вещества се обезвреждат. Преминаването на венозната кръв от изброените органи през черния дроб се нарича ЧЕРНОДРОБНО КРЪВООБРАЩЕНИЕ. От черния дроб кръвта попада в долната куха вена и така се включва в големия кръг на кръвообращението.

Малък кръг

Започва от дясната камера и включва белодробната артерия, капилярната мрежа в белите дробове и четири белодробни вени, които връщат окислената кръв в лявото предсърдие, за да премине в лявата камера и от там отново в големия кръг.

артериоли

портална вена

чернодробно кръвообращение