Мускули. Скелетни мускули. Устройство на мускула. Видове мускули

клетки
тъкани
организъм
опорно-двигателна система
кости, устройство и видове
свързване на главата
гръбначен стълб
гръден кош
свързване на горните крайници
свързване на долните крайници
скелетни мускули
физиология на скелетните мускули
болести на опорно-двигателната система
сърдечно-съдова система
вътрешна течна среда на организма
кръв
имунитет - защитна функция на кръвта
сърце и кръвоносни съдове
сърдечна дейност
грижи за сърдечно-съдовата система
болести на сърдечно-съдовата система
дишане и дихателни органи
газова обмяна - регулация на дишането
увреждане на дихателните органи
болести на дихателната система
храносмилателна система
уста, гълтач, хранопровод, стомах
устройство и функции на червата
хигиена на храносмилателната система
болести на храносмилателната система
обмяна на веществата и енергия
отделителна система
устройство на отделителната система
кожа - устройство и функции на кожата
болести на отделителната система
терморегулация
полова система - полови органи
оплождане и развитие на зародиша
следзародишно развитие на човека
хигиена на половата система
болести на половата система
нервна система - устройство и функции
гръбначен мозък - устройство и функции
главен мозък - устройство и функции
вегетативна нервна система
болести на нервната система
жлези с вътрешна секреция
сетивни системи - обща сетивност
зрителна система - органи на зрението

СКЕЛЕТНИ МУСКУЛИ
     Скелетните мускули се групират около частите на скелета. В човешкия организъм има над 600 скелетни мускула, които са 35-40% от общото тегло на човека. Те са активната част на опорно-двигателната система и благодарение на способността им да се съкращават осигуряват движението на различните части на тялото.

     Всеки мускул има средна част, която е активно съкращаваща се и се нарича тяло и два края - сухужилия на мускула.
     Тялото на мускула е изградено от напречнонабраздени мускулни влакна, които са свързани помежду си в снопчета чрез съединителна тъкан. Между снопчетата има рехава съединителна тъкан, през която проникват кръвоносни съдове и нерви.
     Сухужилията са изградени от плътна съединителна тъкан. Мускулът обикновенно се залавя с едното си сухожилие за една кост, а с другото за друга кост.
     Фасцията е тънка съединителнотъканна обвивка на мускула. Има фасции, които обвиват група мускули със сходна функция, както и фасции обхващащи всички мускули на дадена част от тялото например: шия, гърди, мишница, бедро и др.

тяло на мускула

сухожилия

фасция

     Според своята функция мускулите са агонисти, които извършват движения в една посока - сгъват, разгъват, привеждат или отвеждат, антагонисти са тези мускули извършващи противоположни движения и синергисти - те са взаимодопълващи се при извършването на едно общо движение.
     Според формата си скелетните мускули са дълги (на крайниците), къси (между прешлените), широки (на гърдите, корема и гърба) и кръгови (около очите, устата и ануса).
     Мускулното тяло може да има отделни глави, всяка от които започва със свое сухожилие. Главите обаче винаги са обединяват и тялото завършва с едно сухожилие. В зависимост от броя на главите мускулите са двуглави, триглави и четириглави.

агонисти мускули

антагонисти мускули

синергисти мускули

Според положението си мускулите формират няколко групи: мускули на главата, на шията, на туловището и на крайниците.

     Мускулите на главата са два вида - мимически и дъвкателни.
     Мимическите мускули са прикрепени с единия си край за костите на черепа, а другия край е вплетен в дълбокия слой на кожата. При съкращаването си тези мускули изменят израза (мимиката) на лицето. Разположени са предимно около очите, устата и носа и при съкращаването си отварят и затварят очните цепки, движат устните и стесняват и разширяват ноздрите.
     Дъвкателните мускули са по 4 от всяка страна на лицето. Започват от костите на черепа и се залавят за долната челюст, като осигуряват дъвкателните движения. Дъвкателните мускули, някои от мимическите мускули и мускулите образуващи пода на устната кухина участват и в членоразделната реч на човека.
     Шията е една от най-подвижните части на тялото. Многобройните мускули на шията движат главата, гръкляна и долната челюст.
     Мускулите на туловището са три групи: на гърба, на гърдите и на корема.
     Гръбните мускули участват в движението на гръбначния стълб, горния крайник и раменния пояс. Повърхностно на гърба са разположени широки мускули - трапецовиден, който движи раменете назад; широк гръбен мускул, който привежда горния крайник към тялото и върти ръката навътре. От двете страни на гръбначния стълб, в дълбочина от основата на черепа до таза, са разположени мускули, които осигуряват вертикалното положение на тялото.

мимически и дъвкателни мускули

трапецовиден мускул

широк гръбен мускул

Гръдните мускули взмат участие в движението на горния крайник, раменния пояс и в дихателните движения. Повърхностно на гърдите са разположени голям гръден мускул с форма на ветрило, който привежда горния крайник към тялото и върти ръката навътре и преден зъбчат мускул, който издига горния крайник високо. В дълбочина са разположени външни междуребрени мускули, които повдигат ребрата и осъществяват вдишването и вътрешни междуребрени мускули, смъкващи ребрата и осъществяват издишването.
С функцията на междуребрените мускули е свързана диафрагмата. Тя е мускулно-сухожилна пластинка между гръдната и коремната кухина. Мускулните и снопчета образуват купол, изпъкнал към гръдната кухина. При съкращения куполът се смъква и обемът на гръдния кош се увеличава, белите дробове се разширяват и се осъществява вдишване. При отпускане куполът заема изходно положение, белите дробове се прибират и се осъществява издишване.

голям гръден мускул

преден зъбчат мускул

външни междуребрени мускули

вътрешни междуребрени мускули

диафрагма

Коремните мускули са широки и изграждат страничната и предната стена на коремната кухина. Една от функциите на коремната стена е поддържане на нормално положение на органите в коремната кухина. Коремните мускули участват и в движенията на гръбначния стълб, особенно при навеждането му напред или в страни или при завъртането му. При едновременно съкращаване на всички коремни мускули, включително и на диафрагмата, върху коремните органи се оказва натиск което помага за изпразването им. Коремните мускули участват и в дихателните движения. При дълбоко вдишване те се отпускат, а при силно издишване се съкращават.

коремни мускули

     Мускулите на горния крайник се делят на мускули на раменния пояс, на мишницата, на предмишницата и на ръката. Те извършват сложни и разнообразни движения, които са характерни само за човека. Най-мощния мускул на раменния пояс е делтовидният, който се намира над раменната става и повдига горния крайник до хоризонтално положение.
     Мускулите на мишницата действат главно в лакътната става и движат предмишницата. Двуглавият мишничен мускул сгъва предмишницата, а триглавият мишничен мускул я разгъва.
     Мускулите на предмишницата осигуряват нейното завъртане навън и навътре, както и сгъването и разгъването на китката и пръстите.
     Мускулите на ръката осъществяват финните движения на пръстите.

мускули на горния крайник

     Мускулите на долния крайник се делят на мускули на таза, на бедрото, на подбедрицата и на ходилото.
     От мускулите на таза най-силни разгъвачи в тазобедрената става са седалищните мускули.
     Мускулите на бедрото, действат главно в колянната става и движат подбедрицата. Най големият мускул в човешкото тяло е четириглавият мускул на бедрото. Той разгъва подбедрицата. Двуглавият мускул разположен отзад, сгъва подбедрицата.
     Мускулите по вътрешната повърхност на бедрото действат като привеждачи в тазобедрената става.
     Мускулите на подбедрицата сгъват и разгъват ходилото и пръстите. Триглавият мускул на прасеца се намира отзад на подбедрицата. Неговото сухожилие, наречено ахилесово се залавя за петната кост. Този мускул сгъва ходилото в глезенната става.
     Мускулите на ходилото имат голямо значение за поддържане на ходилните сводове и участват в сгъването и разгъването на пръстите.

мускули на долните крайници