Най-големия сблъсък със земята

сблъсък със Земята36_11_23Сблъсък със Земята.
Преди 4.5 млн. години много астрономи считат че планета с размерите на Марс се е сблъскала с Земята . Част от останките на този катаклизъм попада в орбитата на Земята и се събират от собственото си притегляне, за да образуват луната. Предполага се, че земната кора била отнесена от взрива, а повърхността на планетата била океан от магма.

 

сблъсък със Земята     Астероиди, които са били покрити с лед и са се блъснали в Земята преди около 100 милиона години, след образуването на планетите в Слънчевата система, са „донесли“ вода за океаните на нашата планета, заяви френският геохимик Франсис Албаред, цитиран от Франс прес и БТА.
Неговите виждания са изложени в статия в сп. „Нейчър“. Този изследовател от Екол Нормал Сюпериор в Лион и френската Лаборатория за науки на Земята оборва общоприетото схващане, че океаните и атмосферата са образувани от вулканични газове, се казва в комюнике на Френския център за научни изследвания.
Луната и Земята са били до голяма степен „сухи“ веднага след образуването на Луната в резултат на голям сблъсък на прото-земята (първия геоложки стадий на Земята), а водата се е появила по-късно, пояснява Албаред. Скорошни изчисления показват, че температурите между Слънцето в ранния стадий от съществуването му и орбитата на Юпитер са били прекалено високи и не са позволявали водни пари да се кондензират върху „планетарни ембриони“.
Появата на вода на Земята съответства на период, обхващащ между 80 и 130 милиона години след образуването на Слънчевата система. Газовите гиганти са оказали своето въздействие върху траекторията на астероиди и други ледени отломки, които са се блъснали в Земята и са донесли водните си запаси. След като проникнала в земната мантия, тази вода допринесла за образуването на тектоничните плочи, които са били от съдбовно значение за появата на живота, отбелязва изследователят.
Сравнявайки Марс, Венера и Земята – три планети с различна история, Албаред разкрива, че онова, което отличава нашата планета, са тектоничните плочи. Докато търсим екзопланети, ще е добре да си зададем въпроса защо тези три планети в Слънчевата система са толкова различни, казва в заключение той.

ЛунаЛУНА

Луната е единственият естествен спътник на Земята. Тя е орбита: 384,400 км. от Земята, диаметър: 3476 км и маса: 7.35e22 кг.
Римляните я наричали Луна, а гърците – Селена и Артемис. По-ярко от нея свети само Слънцето.
Докато Луната обикаля Земята един път месечно, ъгъла между Луната, Земята и Слънцето се променя. Това се вижда във фазите на Луната.
За първи път Луната е посетена от съветския кораб „Луна 2“ през 1959 г.
Това е единствената планета, върху която е стъпил човешки крак. През 1969 г. за първи път се приземява кораб, а за последен път – 1972 г.
Гравитационните сили между Земята и Луната са причина за някои природни явления на Земята, като приливите и отливите. Въртейки се около Земята, Луната винаги е обърната с една и съща част към нея. Следствие от гравитацията между двете планети е забавянето на въртенето на Земята и увеличаване орбитата на Луната. Това забавяне ще продължи, докато въртенето на Земята съвпадне с периодите на Луната (както при Плутон и Харон).
Луната няма атмосфера, но има доказателства, според които може да има вода под формата на лед в някои дълбоки кратери близо до южния полюс на Луната, който е постоянно в сянка. Кората на Луната има средна дебелина 68 км. От Луната са донесени общо 382 кг. скални проби, които са обект на изследване и до днес. Повечето скали на повърхността са на между 4.6 млрд. год. и 3 млрд. год. Имало е три принципни теории за създаването на Луната :

1. Луната и Земята са се образували по едно и също време от Слънчевата  мъглявина;
2. Луната се е откъснала от Земята
3. Луната се е формирала някъде другаде и в последствие
е прихваната от Земята.

 Нито една от тези теории обаче не била вярна. Информацията от скалите води до друга, по-вярна теория: Земята се е сблъскала с много голям обект (колкото Марс или повече) и Луната се е образувала от изхвърления материал. Луната няма глобално магнитно поле, някои от повърхностните скали проявяват остатъчен магнетизъм, сочещ предишно наличие на глобално магнитно поле. Без атмосфера и магнитно поле, повърхността на Луната е изложена на пряка слънчева светлина и на слънчевите бури. Много водородни йони от слънчевите бури са помогнали за образуването на лунния реголит през 4 милиардния живот на Луната. Този лунен водород може някой ден да се използва за ракетно гориво.

Share Button
Обновено на: 27/10/2014 — 14:30

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme