Салмонела

салмонела

Салмонела: причинител на тифо-паратифни инфекции и на хранителни токсикоинфекции. Морфология, културелни свойства и биохимична производителност. Антигенен стоеж. Заболявания. Микробиологична диагноза

 

Род Salmonella: принадлежи към семейство Entetobacteriaceae

Морфология: Грам отрицателни / / пръчици. Те са перитрихи с изключение на S. gallinarum. Не образуват същински капсули, но S. typhi образува капсула (Vi антиген), нямата спори.

 

Културелни свойства и биохимична производителност: Те са факултативни анаероби, невзискателни, с оптимална температура на развитие 37 градуса (растат между 5-41 градуса). Върху обикновен месопептонен агар образуват S-колонии както повечето ентеробактерии, кръгли с равна периферия и гладка заоблена повърхност, полупрозрачни. В течните среди се развиват с равномерно потъмняване. На диференциращите (Ендо, МакКонки, Левин и др.) и на селективните (SS-агар, апохолат-цитрат агар) среди образуват лактозо-отрицателни колонии. Колониите върху селективните среди имат черен център поради отделянето на H2S / + / при разграждане на белтъците. Салмонелите разграждат захарите с отделяне на газ. Продуцират лизин- и орнитин-декарбоксилази. Не втечняват желатина. Индол / /, уреаза / / и фенилаланин-дезаминаза / /, не съсирва млякото.

Антигенен строеж: Всички салмонели притежават соматични О-антигени и флагеларни H-антигени, а някои и микрокапсулния Vi-антиген, които има диагностично значение. Срещу тях в организма на боледуващия или при имунизация се образуват антитела.

 

Причинители на тифо-паратифни заболявания: Причинителите на тифо-паратифните заболявания са салмонелите Typhi, Paratyphi A, Parathyphi B и Parathypi C.

Тифо-паратифните заболявания са най-тежко протичащите и най-опасни салмонелози. В тази група най-голямо значение е коремният тиф, който се причинява от серотипа S. typhi. Коремният тиф и паратиф А са антропонози. При паратиф В освен човека източник на заразата са и някои животни (едър рогат добитък). Единственият източник на заразата са болният човек и заразоносителите. Болният отделя тифните-бактерии с фекалиите и с урината още в края на инкубационния период. Голямо епидемиологично значение имат заразоносителите (здравите, реконвалесцентните и хроничните) До 80% от заболяванията се дължат на контакт със заразоносители.

Механизмът на предаване е фекално-орален. Основните фактори на предаване са хранителните продукти, водата, замърсените ръце и някои предмети от обкръжаващата среди, замърсени от болни и заразоносители.

Входната врата на инфекцията е устата и лигавицата на тънкото черво. Инфекциозната доза е около 105 живи бактерии. Инкубационният период е от 7 до 21 дни.

През първата седмица на заболяването причинителят се изхвърля във външната среда чрез изпражненията и в по-малка степен чрез урината, може да се открие в храчките, слюнката, повърнати материали, млякото на кърмачката. Успоредно с това в края на първата седмица организмът си изработва антитела. Температурата се повишава до 39-40 градуса към края на седмицата, отпадналост, главоболие, болки в корема, диария не е характерна, констипацията дори е по-честа. През втората седмица заболяването достига своето пълно развитие. Температурата се задържа постоянно висока. Общото състояние е тежко, настъпва замъгляване на съзнанието с бълнуване. Към 8-11 ден се появява характерният на коремния тиф розеоло-петехиален обрив като резултат от засягане на капилярите. Появява се диария, която продължава и третата седмица. През този период бактериите се разпространяват по кръвен път. През третата седмица възпалените Пайерови плаки и солитарните фоликули некротизират и кървят, което може да доведе до перфорация на червото, перитонит и смърт. Освен перфорациите могат да се наблюдават и други усложнения като пневмония, холецистит, абцеси и тромбофлебит. През четвъртата седмица язвите заздравяват първично и температурата спада. В 20% от случаите настъпва обостряне на симптомите в процеса на оздравяването.

 

Микробиологична диагноза

салмонела

Материали за изследване: през първата седмица – кръв, костен мозък, жлъчка; през втората и третата седмица – изпражнения, урина, жлъчка, гной, храчки и ликвор.

Правят се посевки върху диференциращи хранителни среди (Левин, Гинчев), селективни (апохолат-цитрат агар, SS-агар, Лайфсон и др.) и обогатяващи среди (селенитов бульон, Кауфман). Посевките се култивират аеробно при 37 градуса в продължение на 18 – 24 часа.

Върху диференциращите хранителни среди образуват кръгли, надигнати, прозрачни, лактозоотрицателни колонии. Върху селективните хранителни среди колониите са прозрачни, те са с черен център, което се дължи на отделянето на H2S.

В обогатяващите хранителни среди: в селенитов бульон – потъмняване и изменение на цвете в оранжево; в средата на Кауфман – потъмняване и изменение на цвета на среда от тревистозелен в жълт цвят.

 

 

Причинители на хранителни токсикоинфекции:

Салмонелите причиняват много по-често хранителни токсикоинфекции (гастроентерити), отколкото коремен тиф.

Салмонелозите са зоонози. Източник на заразата са гризачите, дивите и селскостопански животни и птици, кучета и други болни и заразоносители. При животните и птиците салмонелите се съдържат в месото и яйцата. Болният човек и заразоносителите, животните и гризачите отделят салмонелите във външната среда чрез факалиите.

Основният механизъм на предаване на заразата при човека е алиментарният. Човек се заразява при консумацията на различни храни (месо, риба, яйца, мляко и др.) съдържащи салмонели. Заболяванията могат да бъдат спорадични, но често обхващат десетки и стотици хора, консумирали заразена храна.

Входната врата е устата. Инфекциозният процес се развива в тънкото черво. След адхезията бактериите преминават чрез ендоцитоза през ентероцитите на тънкото черво до lamina propria. Там те фагоцитират. Заболяването се характеризира с повръщане, диария, болки в корема и обща интоксикация. При малки деца и възрастни хора заболяването може да протече тежко поради дехидратация и нарушение на електролитното и алкално-киселинно равновесие. Имунитетът след преболедуване е хуморален, моноспецифичен и краткотраен.

 

Микробиологична диагноза

Материали за изследване: изпражнения, повърнати материали, кръв, урина.

Прави се посявка върху диференциращи хранителни среди (Левин, Ганчев), селективни (апохолат-цитрат агар, SS-агар, Лайфсон и др.) и обогатяващи среди (селенитов бульон, Кауфман). Посевките се култивират аеробно при 37 градуса в продължение на 18 – 24 h, а тези на обогатяващите хранителни среди до 48 h, като от тях се правя 2 пресевки върху диференциращи и селективни хранителни среди.

Върху диференциращи хранителни среди образуват кръгли, прозрачни, лактозоотрицателни колонии. Върху селективни среди колониите са прозрачни, понякога с черен център. Върху обогатяващите среди има потъмняване на средата и промяна на цвета – на селенитов бульон в оранжев цвят, а на Кауфман от тревистозелен в жълт цвят.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.