Рошава кадаиф торта или крем-пита с кадаиф

Идеята за тази кадаиф торта ми се върти отдавна в главата. Открай време за мен кадаифа е бил просто един чудесен сиропиран със захарен сироп десерт. През последните години го приготвях рядко, понеже този, който продават тук (печен, завит на сърми и готов за заливане), просто не струва. При приготвянето му се получава една тестена топка и разделянето на конци е просто мираж. Пробвала съм и с горещ сироп, и с по-хладък…..все тая. Е, с хладкия нещата са малко по-добри, но…..резултата пак е много далеч от кадаифа, който помнех от моето детство и продаваха тогава в сладкарниците. Щеше ми се да си намеря пресен (суров) кадаиф и да си го приготвя както аз си знам, та да си подсладя душата с кеф. Е да, но тук в Стара Загора турски магазин няма или поне аз не знам да има. Напоследък обаче дъщеря ми често пребивава в Пловдив и разбирайки, че там има подобен магазин се възползвах от ситуацията. Сега тя ми носи пресен кадаиф от там. Получава се божествен като се приготви – повярвайте! Точно като от милите ми детски спомени. Рецептата за полят кадаиф ще ви представя отделно. От един пакет суров кадаиф (500 гр.), приготвям и торта и кадаифени сърмички поляти със захарен сироп по стандартния начин. Е, за толкова прочутото кюнефе, което също се приготвя с кадаиф, сега няма да говоря. Неговия ред ще е по-натам във времето. Има причини, поради които сега не го правя. Та…..от един такъв прекрасен пакет суров кадаиф навих 7-8 топки (сърмички), опекох ги и оставих да чакат сиропиране някой слънчев ден, когато няма десерт и ме е хванал мързела. От останалия кадаиф приготвих тази страхотна рошава кадаиф торта или крем пита с кадаиф….както искате я наречете. Отдавна ми се въртеше идеята в главата и тук-там из нета съм попадала на подобни опити. Подобна торта няма да срещнете на много места, както е обичайно да попаднете например на Кодрит-Кадир или Наполеон. Няколкото рецепти, които видях някак не ми вдъхнаха доверие, но идеята ми се въртеше в главата и не ме напущаше. Реших да действам според собствения си вкус, интуиция и опит и……не сгреших. Ама изобщо не сгреших. Получи се превъзходна торта с вкус на кадаиф и разкошен, лек яйчно-млечен крем. И визуално тази рошла е много красива и интересна. Всички в къщи я харесаха много. Има възможност и за импровизации според вашата фантазия. Единствения и недостатък е, че малко трудно се реже и порционира. Пораздърпва се при рязането по разбираеми причини (хилядите конци на кадаифа), но така тъкмо добива една симпатична небрежност и се различава от красивите си симетрично и с мамематическа прецизност отрязани събратя и посестрими. Ще ви опиша подробно всички стъпки по приготвянето на тази страхотна кафаиф торта, понеже колкото и да е елементарно, препъни камъните са няколко и ако не спазите съветите ми, можете да се сдобиете с един разочароващ резултат и никога да не повторите тази чудесия. Ако сте от щастливците, които могат да се сдобият с пресен кадаиф, не се колебайте и си я направете. Може да стане и с този готовия ако се натроши, но ми се струва, че ще е бледо копие на тази, която се получава с пресния кадаиф, изпечен от самите вас. Ето я и рошавата кадаиф торта или крем-пита с кадаиф…..както искате, така я наречете.

рошава кадаиф торта

Кадаиф торта

Необходими продукти за приготвяне ка кадаифа: 300 грама суров кадаиф, 3 ч.ч. захар, 3 ч.ч. вода, малка щипка лимонена киселина или 1 с.л. лимонов сок, 2 ванилии или няколко капки лимонова есенция според вкуса ви (може разбира се и настъргана лимонова кора), 100 гр. едро смляни орехови ядки, 1/2 пакетче краве масло (60 гр.)

Продукти за крема: 800 мл. прясно мляко, 1 ч.ч. захар, 3 яйца, 5 пълни с.л. брашно, 1/2 пакетче краве масло (60 гр.), 2 ванилии

Приготвяне на кадаифа: Първо пригответе кадаифа и после преминете към варенето на крема. В началото мислех просто да запека кадаифа и да го залея с крем, но сериозно се съмнявах, че ще се получи сочен. Даже бях сигурна, че ще остане сух. Поради тази причина реших да се застраховам и мисля, че не сгреших. Първо сиропирах кадаифа. Ще ви кажа как:

Пресния кадаиф може да се съхранява във фризер дълго време, но извадите ли го, трябва да бъде приготвен в рамките на 3-4 дни. Той представлява една топка конци, които първо трябва да раздърпате (разчепкате) добре. Получава се голяма, пухкава и мека купчина . Аз го раздърпах в тава и го сложих да се запече до златисто. Печете на слаба фурна по-продължително време. Аз пекох на 150-160 градуса. След като започне да се запича, разбъркването е невъзможно, понеже кадаифа се стяга и се образува една цяла кора. По тази причина го печете в по-голяма тава, на по-тънък пласт. Ако отгоре се е зачервил, но отдолу още е бял, просто обърнете цялата тази кора. Лесно е, но внимавайте да не се изгорите. След като кадаифа се е зачервил, извадете го от фурната и оставете да се охлади. Понатрошете го леко и старателно, разпределете върху него парченцата масло и поръсете с ореховите ядки. Сложете да се запече още малко (около 10 минути на 180 градуса). Може би се питате защо не направих това още в началото? Ами просто, за да не прегорят ореховите ядки и маслото поради по-дългото запичане. Ако сметнете тази стъпка за излишна, можете да пробвате и по-краткия вариант, като поръсите маслото и орехите още в началото. За резултата тогава обаче не гарантирам. На мен ми се получи идеално. Извадете тавата със запечения кадаиф и оставете да изстине. През това време сварете сиропа от 3-те чаши захар и още толкова вода. Варете около 10 минути сиропа. Свалете от котлона и добавете лимонената киселина (или лимонов сок), ванилията или пък лимоновата кора или есенция. Може и да комбинирате ароматите на ванилията и лимона. За тези, които предпочитат, може да се добави и канела или пък само канела. Въпрос на вкус. Кадаифа и канелата много се обичат, така че….комбинацията е добра. Аз следващия път ще направя тортата с аромат на канела. Оставете сиропа да поизстине за 10-15 минути и когато не е съвсем врял, полейте равномерно кадаифа в тавата. Оставете да поеме сиропа около 1 час или до пълното му охлаждане. Можете леко да задушите с кърпа или найлонова торба. Получава се един разкошен кадаиф на конци, който изобщо не се слепя и всяко конче се отделя от другите. Разкош! Едва устоях да не го нападна с вилицата. Е, откраднах си няколко хапки ако трябва да бъда честна. Вместо орехи, можете да сложите други ядки по избор като бадеми или шам-фъстък например. Докато кадаифа изстива, пригответе крема.

Приготвяне на млечно-яйчния крем: Сложете прясното мляко и захарта да заврат. През това време разбийте добре 3-те яйца и брашното на гладка каша. Разредете с малко от прясното мляко и прецедете през цедка, за да отстраните остатъците от обвивките на желтъка, неразбит белтък и т.н. Така крема ви ще стане по-гладък. Аз си спестих тази стъпка (правя го от време на време като ме домързява) и крема ми не стана идеално гладък, но това не е голям проблем. Когато млякото и захарта заврат, добавете ги на тънка струйка при непрекъснато бъркане към брашняно-яйчната смес. Върнете сместа в тенджерата и варете до сгъстяване, като не спирате да бъркате енергично нито за миг. Най-добре е да правите това със сладкарски тел. След като крема е готов (това става доста бързо), свалете от огъня и добавете ванилията и маслото. Разбъркайте добре и оставете крема да се охлади напълно. За да не хване коричка по време на охлаждането, бъркайте от време на време или го покрийте плътно със стреч фолио или капак.  Тук ще направя едно много важно уточнение. Крема трябва да стане много гъст, за да не се разтече после в тортата и да можя да я държи! Дали ще сложите 3 или 4 яйца няма значение. Значение няма и дали млякото ви ще е точно 800 мл. или малко повече. Гъстотата обаче е много важна. След изстиването, крема почти не трябва да пада от лъжицата. Още в тенджерата е нужно да се получи гъст и минавайки през него, лъжицата трябва да оставя трайна следа. Ако някой се страхува, че няма да може да улучи гъстотата, нека да се застрахова с един желатин. След свалянето на крема от котлона, изсипете 1 желатин и бъркайте поне 5 минути.

Повече на котлона не слагайте. Това е бързия и мързелив начин. По-правилния е да накиснете предварително желатина, да го разтопите на водна баня и после да добавите към готовия крем. Постъпете както искате. Аз желатин в този случай не ползвам, но правя крема наистина гъстичък. Ако е необходимо сложете повечко брашно или добавете и 2-3 лъжици нишесте ванилия. От него крема ще стане по-фин. Тук е мястото да кажа, че можете вместо млечно-яйчен крем да направите друг по ваш избор – например някакъв пудинг или нишесте с предпочитан  вкус и аромат. Аз обаче обожавам  домашния млечно-яйчен крем. Към крема по желание можете да добавите разбита сладкарска сметана, но това трябва да стане след пълното му изстиване. Чудесно ще се получи и с крема на тортата „Наполеон“, чиято рецепта съм дала в раздел „Торти“. Следващият път ще е с него, защото този крем е чуден и го харесвам страшно много.

Сглобяване на кадаиф торта:

Та…..да се върнем на приготвянето и сглобяването. Когато крема е изстинал и кадаифа се е напоил, остава само да сглобим тортата. За целта във форма с откопчаващ се ринг разстелете повече от половината кадаиф (около 2/3). Това става много лесно, тъй като кадаифа е пръхкав и не се слепя. Върху този блат от кадаиф, разпределете целия крем. Отгоре разстелете и останалия кадаиф. Леко притиснете да се уплътни и сложете в хладилник. Нека тортата престои поне 3-4 часа. Тортената форма сложете в табла, защото ако сте попрекалили със сиропирането на кадаифа, възможно е да протече. След това извадете, минете хубаво с нож по края на тортата, махнете ринга и украсете по желание. Аз ползвах кокосови стърготини и шоколад. Пасват си идеално с вкуса на кадаифа и крема. Сега е ред на насладата! Отрежете си едно хубаво парче и си го хапнете с удоволствие. Почерпете и любими хора – всички ще останат доволни, сигурна съм. Рецептата описах подробно и затова е толкова дълга, но в същност приготвянето е много лесно. Най-трудната част е да се сдобиете с хубав пресен кадаиф. 

Да ви е сладко!

Автор Елена Иванова

Share Button

3 Comments

Add a Comment
  1. Толкова много приказки,че не прочетох всичко до края. Скучен роман,а не рецепта.

    1. Ивана, колкото хора, толкова и мнения. Имате право на своето. За щастие, огромната част се различават от Вашето и това ме радва. Този скучен за Вас роман е част от мен и моята душевност. Аз много държа да усетя човека отсреща и се радвам, когато попадна на подобни рецепти, а те в нета изобщо не са малко. Спокойно можехте да пропуснете „романа“, защото е повече от видно откъде започва самата рецепта и продуктите необходими за нея. По-опитните правят така. Аз обаче не съм професионалист и не пиша рецепти за професионалисти. Целта ми е, дори начинаещ в кухнята, да успее да разбере стъпките, тънкостите и да се справи успешно. Тук споделяме резултата от самите рецепти, а не правим литературен анализ. Апропо, жанра на написаното от мен, е много далеч от роман. Спокойно мога да изтрия коментара Ви, но няма да го направя, защото всеки има право на мнение и аз го уважавам. Цензура не бих налагала. Само едно ще Ви помоля – при следващ подобен случай, независимо тук или в друг сайт, да уважавате труда на другите и да пишете само, ако имате конкретни забележки, въпроси или суперлативи спрямо самата рецепта. Останалото спокойно можете да подминете, а не да се опитвате да засегнете човека отсреща. Най-малкото покажете добро възпитания, ако го имате. Благодаря Ви и бъдете здрава!

  2. Росица Христова

    Лично аз изразявам благодарност към авторката, за така подробно описаните стъпки в приготвянето на тортата! С това ни предпазва от евентуални грешки, предлага варианти(което също е много полезно), така че продължавайте в същия дух и ни радвайте с идеите си! Светли Великденски празници!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.