Радиационни изгаряния

Радиационният прах, течности или газове биха могли да попаднат в околна­та среда и по този начин да замърсят кожната повърхност. Обикновено външ­ното замърсяване с радиоактивни материали не се асоциира със сериозни меди­цински проблеми, тъй като времето на инцидента най-често е известно и мо­гат да се вземат бързи лечебни мерки.Тежкото повърхностно замърсяване е относително рядко явление. Това събитие би било възможно само при сериозен реакторен инцидент. По-слабо радиоактивно замърсяване на кожата би могло да се получи от време на време при аварии на отделни ядрени инсталации, в болничните и промишлени лаборатории, в които се използуват радиоизотопи. В редки случаи може да се осъществи контаминация на кожата, без пациентът да знае това.     Пример в това отношение е увреждането на кожата на коренно­то население на Маршаловите острови и японските рибари, които са постра­дали в резултат на опитите с ядрени оръжия и последвалите ги радиоактивни отлагания.

     Кожата в голяма степен е уязвима при външно облъчване с йонизираща ра­диация и увреждането й може да варира в различна степен. Това е относително идентично с радиотерапията и при инциденти с рентгенови и гама-лъчи. Реакцията на кожата зависи от погълнатата доза, която от своя страна се обуславя от енергията на лъчението и неговата физична природа (корпускулярно или електромагнитно).

     В случаи на електромагнитно лъчение ефектът върху кожата е обратно пропорционален на енергията на лъчението (при по-малка енергия увреждането е по-голямо), поради което определена доза външно облъчване от гама-лъчи ще предизвика увреждане в по-малка степен, отколкото същата доза, но от рентгенови лъчи. Бета-частиците могат да проникнат на различна дълбочина в слоевете на кожата, а в някои случаи могат да достигнат и до някои тъкани, разположени под повърхностния слой. Те предават своята енергия изцяло на кожата и разположените непосредствено под нея тъкани. Поради това облъчването й с бета-частици представлява особена опасност. Алфа-частиците, по­ради относително голямата си маса не могат да проникнат до базалните клетки на кожата и не предизвикват увреждане. Следва да се има предвид, че повечето радионуклиди са източници на повече от един тип радиация, но кожните пора­жения ще бъдат свързани с тези радиоизотопи, които са източници на бета-частици. От гореказаното се вижда, че е много трудно при толкова много неиз­вестни да се свърже полученото кожно увреждане с погълнатата доза, освен ако не са предварително известни типът и енергията на лъчението. За степента на увреждането освен дозата е от значение и нейната мощност, тъй като получа­ването на дадената доза за по-дълъг период от време ще редуцира ефекта.

     Независимо от вида на радиацията, ако дозата и нейната мощност са високи, то при всички случаи ще се получи увреждане на кожата.

  Един от проблемите, свързани с повърхностното радиационно увреждане на кожата е, че то често се оказва значително по-сериозно, отколкото при първоначалната му изява. Причината за това е, че при обикновената термична травма погълната енергия намалява бързо с увеличаване на дълбочината под повърхността на кожата. При облъчване с гама-лъчение или бета-частици енер­гетичният градиент не е толкова стръмен, поради което е възможно увреждане на тъканите, които се намират под повърхностния кожен слой – нервни окончания, потни и мастни жлези, космени фоликули.

   Степените по тежест на радиационните изгаряния, свързано с ориентиро­въчната доза на лъчението, измерена на повърхността на кожата, биват: I (ле­ка степен), II (средно тежка), III (тежка) и IV степен (крайно тежка), проти­чането на които показва изразена фазовост.

    Леката степен (първа) на радиационните изгаряния се наблюдава при доза 8-12 Gу. Първичната еритема продължава няколко часа. В определени случаи може и да отсъства. Латентният период има продължителност до 15-20 деноно­щия след радиационното въздействие. След това се появява вторична еритема. Към 25-30 денонощие се наблюдава суха десквамация на кожата. Впоследствие са налице пигментни нарушения и суха кожа.

    Средно тежката (втора) степен възниква при доза 12-20 Gу. Продължителността на първичната еритема е от няколко часа до две-три денонощия. Втората (латентна) фаза продължава 10-15 дни след въздействието. Вторичната еритема се съпровожда с оток на ковата и инфилтрация. Появяват се и мехури. Изходът е влажна десквамация на кожата с появяване под увредения слой на нов епидермис към края на 1-2-рия месец. Впоследствие е възможно възникване на атрофия на кожата, подкожната тъкан, мускулите, а така също и образуване на късни радиационни язви.

    Тежката (трета) степен се установява при облъчване с доза 20-25 Gу. Първичната еритема е отчетливо изразена и продължава от 3 до 4-6 денонощия. Латентната фаза се скъсява до 7-14 денонощия от облъчването. Вторичната еритема се съпровожда с паралелно развиващи се оток на кожата, възпалител­на инфилтрация и образуване на мехури. При спукването на мехурите, на тяхно­то място се образуват ерозии или първични радиационни язви. Налице е силна болезненост. Развитието на язвите е доста бавно. Оздравяването им е забаве­но и продължава месеци. Важно е да се знае, че дълбоките язви не оздравяват без оперативно лечение с последваща кожна трансплантация. Развиващите се впоследствие ръбци и епителна покривка на язвите могат да се разязвят повторно. В късни срокове се наблюдават дълбоки трофични смущения, дегене­ративни и склеротични изменения на кожата.

   Крайно тежка (четвърта) степен на радиационните изгаряния възниква при доза над 25 Gу. Първичната еритема е силно изразена и преминава в разгара на заболяването, без да отслабва. Латентната фаза липсва, фазата на разгара на изгарянето, освен зачервяване, оток и инфилтрация, се характеризира с некрози на кожата, които се съпровождат с локални кръвоизливи. Волевият синдром е силно изразен. Процесите на отграничаването на некрозата са забавени. Към 3-6 седмица може да възникне гангрена, придружена с обща интоксикация и сепсис. Само своевременното и радикално хирургическо лечение може да спаси болния. Впоследствие имаме ампутационни дефекти, рецидиви на язви, развитие на контрактури.

  В диагностичен план, когато липсва лъчева анамнеза, трябва да се изключи напълно термично или химично въздействие, преди да се разгледат съображенията за облъчване с йонизираща радиация. При радиационен инцидент обикновено получената доза е неизвестна. В този случай, когато пациентът не знае за облъчването, моментът, в който се появява преходната еритема, е много важен, тъй като познаването продължителността на латентната фаза ще даде възможност да се направи приблизителна оценка на получената доза, а на тази основа – и евентуална прогноза. С развитието на вторичната еритема повредената кожна повърхност става очевидна, но степента на увреждане на подкожната тъкан не може да бъде оценена точно на този етап. Следва да се има предвид, че определянето на момента за инцизиите, ампутациите или присаждането на кожа е трудно да се направи, поради бавната прогресия на изгарянето. Ако операцията е проведена много рано, налице може да бъде по-нататъшната тъканна некроза. От друга страна закъснението може да причини на пациента ненужно страдание.

     Пациентите, които са радиоактивно замърсени, могат да представляват евентуална потенциална опасност за хората, с които биха могли да влизат в контакт. До голяма степен това се дължи на възможности за инхалиране на радиоизотопи (главно от дрехите). При извършването на деконтаминацията медицинското лице трябва да е с хирургически ръкавици и предпазна престилка. Първата стъпка, която следва да се направи при деконтаминация, е да се мар­кират замърсените повърхности. При наличност на охлузвания или рани те се покриват с непромокаем пластир.

     Обикновено радиоактивните материали образуват тънък пласт, който покрива външния слой на кожата. Методите на деконтаминация са основани на премахването на този слой от радиоактивни вещества от повърхността на кожата със сапун и вода. Обработката се провежда от периферията към центъра, без да се трие силно. При липса на сапун могат да се използват и други миещи препарати. Ако след гореказаната процедура радиоактивното замърсяване не е отстранено, следващата стъпка е да се използва наситен разтвор на калиев перманганат или белина, с помощта на които може да се отст­рани мазолестия слой на кожата. Разтворът на калиевия перманганат трябва да се остави върху кожата в продължение само на няколко минути. След това повърхността се измива и остава да изсъхне. Ако и след тази обработка е нали­це замърсяване, то гореказаните процедури биха могли да се приложат неколкократно. При тяхното провеждане трябва да се обръща внимание за със­тоянието на кожата. В случаите, когато след няколко опита за деконтамина­ция радиоактивните материали продължават да са налице върху нея, то тогава ще се наложи тя да се изтърка, като се използват различни абразивни прахове. При това трябва да се внимава за запазване нейната цялост. Ако е замърсена косата, се използва по-силен разтвор на миещи средства. По време на еритемната фаза грижите трябва да бъдат положени към премахването на каквито и да са дразнители по отношение на увредената кожна повърхност. Прилагат се само омекотяващи мехлеми. Впоследствие лечението на радиационните изгаря­ния до голяма степен се покрива с това при термичните изгаряния, като се съобразява с описаните особености.

Share Button
Обновено на: 10/11/2014 — 08:49

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme