Комбинирани радиационни увреждания

Комбинираните радиационни увреждания ще се наблюдават сравнително често при различни радиационни инциденти, тъй като те се придружават обикновено от взрив, чести пожари, отделяне в атмосферата на различни вредни химични вещества и др.

   Разглеждането на този проблем представлява интерес поради своеобразното му протичане. Практическият опит, получен от пост­радалите с такива увреждания при досегашните ядрени аварии, не е достатъ­чен за оформянето на генерални изводи. Това налага да се използуват експери­менталните резултати, получени от животни, като се моделират различни форми по вид и степен на сравнително голямата гама на комбинираните ради­ационни увреждания. Тези експериментални резултати се екстраполират за хо­ра при спазване на зависимостите в биологичната скала. Изказват се обосновани мнения, че при аварии рядко ще се наблюдава чисто лъчево увреждане. Като фрапантен пример, освен честите травми, е комбинираното увреждане на ор­ганизма с радиационен фактор и пожарни газове. Във връзка с това се налага не само задълбоченото им научно проучване, но и запознаване на медицинския пер­сонал с основните особености на тяхното протичане.

      В най-общ план, комбинираните радиационни увреждания на организма при аварии може да се разделят на две основни групи:

а/ комбинирано увреждане от лъчев фактор и механична или термична трав­ма;

б/ комбинирано увреждане от лъчев и химичен фактор

     Комбинираните увреждания от радиация и механична или термична травма се характеризират с някои общи особености, на които е необходимо да се обър­не внимание. Една от характерните особености е, че пораженията протичат на фона на една променена реактивност на организма. Леталитетът нараства 1,5-3 пъти в сравнение с чистото лъчево въздействие. Наблюдава се ранно развитие на лъчевата болест и значително съкращаване на латентната фаза. Това е важно от хирургическа гледна точка, понеже се съкращава времето за оперативно вмешателство.

     Друга особеност е честото наличие на шок. Това обяснява въздействието на лъчението върху централната нервна система и нарушаване на нейните ре­гулаторни функции. Освен това хипоксията, която редовно съпътствува лъче­вата болест, предразполага към бързо проявяващ се и тежко протичащ шок. В тази насока не бива да се пренебрегва и тежката психична травма, която пред­ставлява радиационната авария. В съвкупност това довежда до повишена чувствителност на организма към различните допълнителни травми.

    Инфекцията е много чест спътник на комбинираните радиационни увреждания. Съществуват много предпоставки за нейното развитие в облъчения организъм, което бе разгледано в предишните раздели. Възприемчивостта на организма към инфекции показва изразена зависимост от дозата на облъчването. Развитието на инфекцията не само утежнява протичането на заболяването, но е и една от главните причини за смъртния изход. Прибавената инфекция понижава регенераторната способност на наранените тъкани и оказва влияние на протичането на раневия процес. Много често възниква генерали­зиране на раневата инфекция.

     Важна особеност в протичането на комбинираните увреждания е наличи­ето на чести кръвоизливи. Техният патогенетичен механизъм бе разгледан. Те не само усложняват протичането на заболяването, но и сериозно затрудняват провеждането на хирургическите манипулации. След хирургическата обработ­ка на раната често се наблюдава развитие на хематоми (10-30%). Необходимо е да се изтъкне, че кръвоизливите често пъти могат да са непосредствена при­чина за смъртен изход.

     Не бива да се пренебрегва като характерна особеност и понижената регенеративна способност на тъканите, увредени от механични или термични травми. Известно е, че йонизиращата радиация предизвиква в клетките раз­лични дегенеративни и некробиотични процеси, а също така потиска и тяхна­та регенеративна способност. Налице е дозова зависимост. В резултат на това заздравяването на раните обикновено протича бавно и е придружено с раз­лични усложнения.

     Особеностите на наранените повърхности на организма като входна вра­та при инкорпорация на радионуклиди и замърсяването на раневите повърхнос­ти с радиоактивни материали бяха разгледани. Лечението на този вид комби­нирани радиационни увреждания трябва да съчетава лечебни мероприятия, изис­квани от двата фактора. Особено съществено е да се обръща внимание на осо­беностите на протичането на раневия процес на лъчев фон и се взимат своев­ременно мерки за купиране на очакваните усложнения.

     Комбинираните увреждания от радиационен и химични фактори са многообразни. Това се обуславя както от големия брой химични вещества, из­ползвани в практиката, така и от различното дозово натоварване на организ­ма при въздействието на радиационния фактор с различна природа. Поради то­ва ще разглеждаме основните патогенетични механизми на този вид комбини­рани увреждания.

     В резултат на съвместното въздействие върху организма на двата факто­ра, вредните ефекти могат да се проявят в различна форма – противоположна, сумирана или модифицирана. Многообразието на биологичното действие на ра­диацията сериозно затруднява разшифроването на различните процеси, които възникват в организма в условия на комбинирано въздействие. При комбинира­ните лъчеви поражения голямо значение в патогенезата им има не само увреждането на отделните органи, но и видоизменението на корелативните връзки между отделните функционални системи, хомеостазата на вътрешните среди на организма и функциите на организма като цяло. Тези нарушения, предизвика­ни от единния фактор, представляват неблагоприятен общ патологичен фон, който неспецифично изменя ефекта при вторично въздействие. При тези комбинирани увреждания възникват разнообразни ответни реакции.

     Прогнозирането на характера на увреждането не може да се проведе само въз основа на познанията ни за химичната структура или особеностите на токсич­ното действие на химичния фактор. Често под влияние на химичните вещества се модифицира радиочувствителността на организма, зависеща от функционал­ното състояние на редица взаимосвързани биохимични структури. Йонизиращото лъчение предизвиква дискоординация в тази балансирана система и се създават условия, усилващи продукцията на радиосенсибилизиращи вещества или на такива, които отслабват тежестта на радиационните увреждания. На принципа на пос­ледните почива действието на основните радиопротектори. Тази схема е мно­го несъвършена и не може да се използува за патогенетична оценка на особенос­тите на комбинираното действие на двата фактора. Поради това за обосноваване на общия биологичен ефект, освен механизмите на увреждане, предизвикани от отделните фактори, е необходимо да се проследят и реакциите на организма при едновременното им въздействие. Желателно е това да се оцени при различ­ни дозови зависимости на двата фактора. Последното е необходимо поради това, че прогнозирането на ефекта при малки дози на химичния фактор се затруднява от големите компенсаторни възможности на организма. В много случаи възникват и паралелни реакции, които модифицират крайния биологичен ефект. В то­зи аспект се изтъква и двойственият характер на химичния агент, който при определени условия (концентрация, време на въздействие и др.) може да има раз­нопосочно действие. Поради това при количествената оценка на наблюдаваното действие на радиационни и химични фактори в условие на остро въздейст­вие, основно следва да се използват интегрални показатели. При проследяване на ефекта под остро и хронично въздействие се налага необходимостта от изследване на пострадали със съответно модифицирана пълна схема, която позволява по-цялостно отчитане на биологичните реакции. Само по този начин можем да получим необходимите данни, позволяващи извършването на пълно ин­терпретиране на биологичния ефект при комбинирано въздействие на радиаци­онни и химични фактори. На тази база са построени и нашите диагностични и лечебни мероприятия. Конкретното разглеждане на клиничната картина при тези форми на комбинирано въздействие на двата фактора в рамките на този учебник не е възможно.

     При поставянето на диагнозата много важно значение имат анамнестичните данни, особено тези за химичния фактор. От значение са и резултатите от изследването на околната среда, където е станал инцидентът, и евентуални данни за концентрацията на химичните вещества и дозовото ниво на радиацията. При професионали, в диспансерната документация следва да има информация за евентуална работа в замърсена с химични вещества среда във времето и формата на контакта.

     Лечението максимално се съобразява с токсичните особености на химич­ния фактор. Често пъти за неговото копиране са необходими спешни мерки. Следва да се внимава да не би някои от лечебните процедури да са противопоказани за радиационното увреждане. Лечението на лъчевите увреждания е съответно маркирано и още от самото начало се провежда по възприетите принципи.

Share Button
Обновено на: 10/11/2014 — 08:49

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme