Какво представляват язвата на стомаха и язвата на дванадесетопръстника? Опасни ли са кървящите язви?

язваЯзвите в стомаха и дванадесетопръстното черво, съвсем не са редки. Те засягат предимно мъже на средна възраст. Слабите хора боледуват по-често, което обае не изключва появата на язва при пълни жени. Факт е, че пушачи и неспокойни хора, които са изложени на много стресове имат по-голямо предразположение към това заболяване.

Стомашната язва (също и язвата на дванадесетопръстника) най-често представлява кръгъл дефект на лигавицата. Той може да стигне до дъното на мускулната стена. Ако се засегне и мускулната стена, язвата може да „пробие“ и да причини опасен за живота ПЕРИТОНИТ. Ако в основата на язвата се отвори някой по-голям кръвоносен съд, могат да настъпят и значителни кръвоизливи в стомаха. Малките кръвоизливи са много чести при стомашните язви, без да причиняват промени в цвета на изпражненията (катранени изпражнения – черни като смола изпражнения, дължащи се на смесването на кръвта и солната киселина в стомаха).

Въпреки, че все още не са известни всички фактори, които причиняват или допринасят за появата на една язва, все пак едно е сигурно: Поради увеличената продукция на солна киселина или поради нарушение на защитните механизми на стомашната стена (резултат на малки наранявания на лигавицата или ограничени нарушения в оросяването) се стига до там, че солната киселина и пепсинът засягат пряко стомашната сетна (все едно я смилат) и по този начин пробиват „дупка, отвор“ в лигавичния тапет.

Създава се порочен кръг: възникналото възпаление по рефлексен път предизвиква по-интензивно отделяне на стомашна киселина, което пък от своя страна улеснява развитието на язвата.
Язвата в стомашната стена е по-уязвима от останалия лигавичен слой, който е съставен от киселиноустойчиви клетки. По тази причина малкия в началото дефект постепенно се разширява. Жертва на самосмиланета стават все по-големи участъци от стомашната тъкан. Най-после се образува една относително голяма язва с дълбок кратер, достигащ до мускулната стена. При разрушаването на тъканите могат да възникнат малки кръвоизливи от разтворени лигавични съдове. Тези примеси от кръв към хранителната каша се променят под въздействието на солната киселина, смилат се и се оцветяват в черно. В кратера на язвата често пъти се образува малък кръвен съсирек. Тази кръвна запушалка покрива дъното на язвата и по този начин я предпазва от действието на разрушителния стомашен сок. Тази защита въобще не е трайна, понеже стомахът извършва много интензивни движения и никога не е в покой, заздравяващата язва наново се отваря. Именно така се доказва продължителното развитие на една язва. Ако язвата заздравее, обикновено се образува малък, звездовиден белег. На това място от стомашната лигавица, което е един вид само закърпено, но функционално не е напълно възстановено, относително често се получава така, че един нов агресивен акт на стомашната киселина преминава успешно, тоест поради намаленото съпротивление тук, се появява нова язва.

Язвите най-често се съпровождат от значителни болки. В зависимост от локализацията на язвата в стомаха болката може да бъде най-силна непосредствено след ядене (ранна болка) или в часовете между храненията (болка на гладно). Ранната болка е типична за стомашна язва. Дразненето от храната стимулира образуването на стомашна киселина, стомахът се активизира, което води до усилване на болките. Късната болка или болката на гладно настъпва преди всичко при язва близо до изхода на стомаха (пилора) или в дванадесетопръстното черво (дуоденален улкус). На гладно киселата хранителна каша действа интензивно върху долния, близкия върху червата участък на стомаха и по такъв начин предизвиква болковите атаки. Но тези разновидности на болката, които имат голямо значение за установяване локализацията на язвата, не винаги могат да се определят толкова точно, защото един придружаващ гастрит, причинява дифузна болка, която е независима от храненето.

Все още не е ясно как да се обясни отчетливо сезонното зачестяване на язвите. Пациентите с болен стомах знаят, че „стомахът им е чувствителен“ през пролетта и късната есен, и че тогава редовно могат да очакват появата на оплаквания. Има дори доказани връзки между кръвната група и честотата на стомашната язва, обясняващи се с имунологични процеси.
Безспорна е връзката, която съществува между честотата на стомашната язва и определени качества и особености на характера. Наистина тази връзка не е до там линеарна, че да може появата на една стомашна язва да послужи като основание за присъждане на висока награда за проявено изключително усърдие.
Винаги са налице много фактори, които действат както отвън (околната среда), така и отвътре и по този начин предизвикват появата на улкусна болест. Тясната връзка между психическите и физическите симптоми се доказват много отчетливо при стомашната язва.

Склонност към заболяване от язва имат по-специално много съвестни, старателни, амбициозни, извънредно екзактни, затворени личности, които „гълтат навътре“ всички ядове. Абонамент за стомашна язва притежават сякаш и прекомерно обременените хора, които са изложени на стрес.
В тези взаимоотношения няма нищо мистично. Те се обясняват с тясната връзка на стомашната функция с психични и централнонервни фактори и с регулацията от страна на вегетативната нервна система.
Все пак тези механизми не са толкова прости, за да трябва стомашната язва във всички случаи да се разглежда като квитанция за едно свръхобременяване – донякъде по собствена вина.

САМОВОЛНОТО ПРИЕМАНЕ НА ПРЕПАРАТИ МОЖЕ ДА БЪДЕ ВРЕДНО
Язвите на стомаха и на дванадесетопръстника могат да се срещнат и заедно. Едно и също по принцип важи и за двете локализации. Дуоденалните язви обаче оздравяват по-лесно и често пъти са по-малко болезнени. Терапевтичните възможности зависят от причинните моменти. На първо място трябва да се погрижим за един регулиран начин на живот. Ако не се измени трескавата припряност на нашия жизнен стил, ще останат без успех и най-интензивните лекарски грижи, но отказването от припряност в никакъв случай не означава бездействие. Втори принцип е щадящата диета, която колкото се може по-малко да обременява стомаха. Трябва да се откажем преди всичко от богатите на мазнини, силно запържени и силно подправени ястия, тъй като те са силни дразнители на стомашната секреция. В зависимост от резултатите получени при прегледа, се предписват и медикаменти, които свързват киселините. Тук ще изтъкнем, че всяко произволно приемане на тези препарати може да бъде много вредно. Производството на стомашен сок представлява сложен регулационен кръговрат. Ако стомашната киселинност се неутрализира безкритично, след това може да се получи компенсаторно дори една увеличена продукция. В тази връзка голяма предпазливост се налага и по отношение на все още любимата сода бикарбонат. Тя наистина свързва и неутрализира солната киселина, но образувалият се въглероден диоксид предизвиква не само неприятни оригвания, но представлява и един силен дразнител на стомашната стена, който води до повишена продукция на стомашен сок. С по-нови медикаменти се правят опити да се премахне специфичното действие на вегетативните нерви върху стомаха и един вид вътрешно да се намали отделянето на солна киселина. Това донякъде се получава, но трябва да сме наясно, че с такова лечение се премахват само проявите, симптомите, резултатите, но не се коригира причинното нарушение.
Язвите спадат към сферата както на интерниста, така и на хирурга. Една язва, която възниква за първи път и при която се установява тенденция лъм поява на усложнения, най напред трябва да се лекува с диета, медикаменти и съвети за съответен начин на живот. Но ако язвата започне да се обажда всяка година, и то на все по-малки интервали, ако е много голяма, показва склонност към кръвоизливи или перфорация, тогава е показано хирургично лечение. Хирургът ще направи класическа стомашна резекция и ще отстрани долните две трети от стомаха. По този начин се премахват клетките, които произвеждат хормона гастрин и с това засилват секрецията на стомашен сок. Освен това този участък е най-честото седалище на стомашните язви. С интервенцията отпада следователно както засегнатият орган, така и образуващите гастрин клетки като причинен, респ. посреднически фактор. Операцията вече е станала рутинна и дава добри резултати. Остатъкът от стомаха наистина има малък обем, но той е напълно достатъчен за правилната храносмилателна функция. Могат да настъпят оплаквания, защото при тази интервенция се премахва и изходът на стомаха и се осъществява директна връзка между остатъка от стомаха и бримката на тънкото черво. Но и тези промени в анатомичните съотношения се понасят добре функционално. Напоследък все по-голямо значение придобиват т.нар. съхраняващи стомаха операции. При тях не се отстранява долната част на стомаха, а се прерязва нервното сплетнение на вагуса (ваготомия). Така се премахва въздействието на нервната система, която усилва секрецията, намалява се продукцията на солна киселина и се изключва факторът за образуване на язвата. Но тази оперативна техника не може да се прилага на всички болни.
Изгарянето на язвата с лазерни лъчи или електрокоагулация, не се оказа ефективно.
Често се появява въпросът, дали стомашната язва е предстадий на стомашен рак или не. Въз основа на много обширен статистически материал и дългогодишни наблюдения, може да се твърди, че болните от стомашна язва не са изложени със сигурност на по-голям риск да заболеят от рак на стомаха. Но трябва да подчертаем, че понякога стомашният рак може да се появи привидно като язва, и че съществуват и общи причинни фактори – например тютюнопушенето. Че възникването на стомашен рак също има връзка с начина на живот, показват всички международни статистики, според които в Япония той е много по-чест, отколкото у нас.

Диагнозата стомашна язва трябва да се поставя само от лекар. Не може и не трябва да се правят заключения за наличието на язвена болест, поради сходство на симптомите, защото подобни оплаквания могат да възникнат и при гастрит и редица други възпалителни изменения в коремната кухина. Диагнозата по правило се поставя с помощта на рентгеново изследване, при което се гълта бариев сулфат – контрастно вещество, което „хвърля сянка“ върху рентгеновата снимка. Провежда се и ендоскопско изследване. Отрицателната рентгенова находка не е абсолютно сигурно доказателство, че не съществува стомашна язва. Кръвни съсиреци могат да запушат кратера на язвата и по този начин да попречат на контрастното вещество да маркира дупката. В такива съмнителни случаи ендоскопското изследване решава въпроса.

При все, че улкусната болест е типично заболяване на т. нар. средна възраст, на продуктивна възраст, срещат се и случаи на заболяване при младежи и дори при деца. Тъй като главната храносмилателна функция се осъществява в тънкото черво, при язва телесното тегло може да се запази. Често пъти дори, колкото и парадоксално да звучи, при болни от язва се наблюдава и покачване на теглото, защото понякога от страх пред мъчителните болки на гладно се поемат по-често и по-големи количества храна. От тук си правим извода, че наддаването на тегло не е доказателство против наличието на язва.
При стомашната язва (в повечето случаи през втората половина на живота) и при язвата на дванадесетопръстника (при по-млади пациенти, четири пъти по-често при мъжете, отколкото при жените и най-честата форма на стомашно-чревна язва) се препоръчва една и съща основна диета въпреки различията в локализацията, честотата, размера и начина на лечение. Видоизменения трябва и може да има в зависимост от съответните хранителни навици и индивидуалните възможности на пациента. Все пак трябва да се съблюдават някои основни принципи:

Строго забранени са:
Никотин, Алкохол, Силно кафе, Силен черен чай, Силно подправени ястия, Кисели ястия.

Би трябвало да се откажем от:
Твърде горещи и твърде студени ястия. Също и от сладолед, Солена херинга, Рибни консерви, Пържена и пушена риба, Твърдо сварени яйца, Яйца на очи, Яйца с шунка, Пържено месо, Пушено месо, Тлъст салам, Твърд салам, Животински мазнини, Тлъсти сосове, Месен бульон с много мазнина и подправки, Сурови плодове, Варива, Краставици, Целина, Зеле, Ряпа, Салата, Спанак, Черен хляб, Мазни сладкиши.

Препоръчва се:
Мляко и млечни произведения (извара, сирене), Млечни ястия, Леко сварени яйца, Масло (в малки количества), Бял хляб, Сухар, Кремове, Каша от грис, Пюре от картофи, Варено месо, Варена риба, Ориз, Варени плодове, Пюре от ябълки, Надробено крехко месо (пилешко).

 

Share Button
Обновено на: 16/12/2014 — 00:29

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme