Профил на бактериите Псевдомонас

Псевдомонадите са грам-отрицателни неферментативни бактерии причиняващи инфекции на всички тъкани и органи, инфекции получили се след изгаряния, травматични наранявания, хирургични интервенции и други.

Род: Pseudomonas
Включва вид: P. aeruginosa

 

Псевдомонадите са повече от 70 вида Грам-отрицателни неферментиращи аеробни бактерии. Намират се в почвата, водите, растенията, болничната среда. Част от тях са патогенни за човека, животните и растенията. В хуманната медицина най-голяма роля като причинител на опортюнистични инфекции играе P. аeruginosa. Той е третият по честота след S. аureus и Е. coli, причинител на вътреболнични инфекции и е на първо място като причинител на инфекции при изгаряния, кистозна фиброза (муковисцидоза).

 

Морфология
Грам  отрицателни / / пръчици, издължени, нежни, силно подвижен монотрих, продуцира полизахаридно капсулоподобно вещество, слайм (глококаликс, мукоид), съставен от алгинат.

 

Културелни свойства и биохимична производителност
Невзискателен, развива се във влажна среда, изключително адаптивен, аероб. За култивирането му се използват обикновените хранителни среди, расте на селективните и диференциращи среди за ентеробактерии (на които дава лактозоотрицателни колонии), и на средите за V. cholerae. Колониите му са плоски, големи, влажни, понякога с метален блясък (S-колонии), срещат се и R-колонии. На течни среди (МПБ) расте с дифузна мътнина и лигава ципа на повърхността. Продуцира ароматни вещества и културите излъчат миризма на липа или други аромати. Често около бактериални растеж на твърди среди и в течните среди се наблюдава пигментиране. Около 50% от щамовете на P. aeruginosa продуцират синьозеления феназинов пигмент пиоцианин, който е разтворим във вода и хлороформ. Някои щамове продуцират кафяво-червения пигмент поивердин, червеникавия поирубин, кафевия пиомеланин или пиохелин (флуоресцин).

Псевдомонадите спадат към неферментативните бактерии, тъй като разграждат малко захари (глюкоза, рибоза, глюконат). Използва амониевия цитрат от средата на Симонс, редуцира нитратите до газообразен азот. Те са оксидаза и каталаза положителни. P. aeruginosa е аргинин-дехидрогиназа положителен, но опнитин и лизин декарболсилаза отрицателен, не образува H2S, разгражда желатина.

 

Фактори на патогенност

Капсулоподобен слой (слайм) гликокаликс – предпазва от фагоцитоза и от свързване на антителата срещу О и H-Ag. Той играе важна роля и за адхезията към тъканите и органите,

Пили (адхезини) P-Ag

Екзотоксин – термолабилен – сходен с дифтерийния екзотоксин. Той блокира синтеза на белтъците. Състои се от два фрагмента А и В. Чрез фракция Все свързва с рецептор върху клетките на организма и навлиза в тях чрез ендоцитоза. Фракция А осъществява токсичните ефекти на молекулата.

Ендотоксин – термостабилен (липид А)

Хемолизини – увреждат мембраните на клетките, като разграждат липидите и лецитина в тях. Така те подпомагат тъканната деструкция. Чрез нарушаване на белодробния сърфактант предизвикват ателектази, некроза и улесняват инванзивността на бактерия. Хемолизините са 2 типа: термолабилна фосфолипаза С – разгражда лецитина от мембраната на еритроцитите чрез отцепване на фосфорилхолин и термостабилен гликолипид, който има детергентно действие върху мембраната.

Цитотоксин (левкоцидин) – уврежда левкоцитите

 

Антигенен строеж

P. aeruginosa притежава О-Ag (липополизахариди) и H-Ag (пили). Слаймът също има антигенен характер и е важен протективен антиген.

псевдомонас

Епидемиология, патогенеза и клинична картина

P. arruginosa причинява опортюнистични инфекции у пациенти с отслабен имунитет – след изгаряния, травматични наранявания, след хирургични интервенции, онкологично и хематологично болни и др.

P. arruginosa може да причини инфекции на всички тъкани и органи. Често причинява локални инфекции – на рани (от изгаряния, хирургични и др.), уроинфекции, белодробни инфекции

Системни инфекции – сепсис, пневмония, муковисцидоза, ендокардит, ВБИ

 

Имунитет

Предимно хуморален

 

Микробиологична диагноза

Материали за изследване: от болни – раневи секрет, гной, урина, кръв, храчка, фецес, ликвор и др

Материалите се посяват на кръвен агар, среди за чревни бактерии и среда на Троци.

Съмнителните колонии се изследват за оксидация и ферментация по Хю-Лайфсон и биохимично на политропна среда на Клиглер и с други тестове.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.