Профилактика и лечение на радиационните увреждания

Лечебно-профилактични мероприятия.

     Провеждане на лечебно – профилактични мероприятия се изисква при инкорпорация на радиоактивни елементи в организма/попадане на радиоактивни елементи в организма през дихателната и храносмилателната системи/. Спазват се няколко принципа, основният от които е, че приложението на лечебно-профилактични средства е показано само за тези случаи, когато инкорпорираните радиоактивни елементи /РЕ/ превишават пределно допустимите дози.

     Факторите, от които зависи вида на лечебно-профилактичните мероприятия са: вид на РЕ, какво е инкорпорираното количество, път на постъпване, начало и край на постъпването, величината на дозата на външното облъчване и др.

     Лечебно-профилактичните мероприятия, които се провеждат при възникване на радиационна авария се делят на:

1. Общи мероприятия – използват се за всички радиоизотопи и целят механичното им отделяне:

а/ радиоактивно замърсените кожни повърхности се измиват щателно под струя течаща вода, с използване на миещи препарати, в продължение на 15-20 минути; тази процедура не трябва да се провежда по-късно от 1 – 1 1/2 часа след замърсяване на кожните повърхности;

б/ устната кухина се промива с 1-2% р-р на натриев бикарбонат, или при липса на такъв, с обикновена вода; лигавиците на очите и носа се промиват със същия р-р с помоща на пипета;

в/ при попадане на РЕ в храносмилателния тракт се прави промивка на стомаха посредством сонда с 2-3 литра обикновена вода; с успех се прилагат и средства предизвикващи повръщане; след изпразването на стомаха се прилагат адсорбенти /адсобар, активен медицински въглен/; следва приложение на слабителни средства /магнезиев сулфат/; след очистването на червата се прави обикновена или сифонна клизма;

г/ при попадане на РЕ в дихателната система, носоглътката и устнана кухина се правят промивки по гореописания начин;

2. Специфични мероприятия – обособени са в следните групи:

а/ приложение на комплексообразуватели – механизмът на тяхното действие почива на принципа на образуването с инкорпорираните радионуклиди на разтворими лесно отделящи се от бъбреците комплекси

б/ прилагане на методът за изотопно разреждане със съответен стабилен изотоп или негов аналог – почива на принципа на насищането на тъканите с нерадиоактивни изотопи, поради което включването в тях на радиоактивните изотопи ще бъде намалено /напр. йодната профилактика/;

в/ непосредствено отделяне на РЕ от кръвта посредством хемодиализа – прилага се при инкорпориране на големи количества РЕ;

г/ стимулиране отделянето на урината – използват се диуретици, които намаляват степента на резорбцията на радиоизотопите в бъбреците и способстват за бързото отделяне на РЕ с урината;

д/ при радиоактивно замърсени рани, първите мерки за предотвратяване попадането на РЕ в кръвта трябва да се вземат незабавно; добър ефект има прилагането на Есмархов бинт; след това раната се промива с подходящи разтвори и се налага стерилна превръзка; впоследствие, в зависимост от вида на раната и степента на радиоактивното и замърсяване, подходът може да бъде консервативен или хирургичен.

Санитарно – хигиенни мероприятия.

     При радиационни аварии важно значение има своевременното организиране на специализирани санитарно – хигиенни мероприятия. Това ще доведе до предпазване на много хора, намиращи се в радиоактивно замърсения район.

     Санитарно – хигиенните мероприятия се ръководят и извършват основно от специализирани структури на ХЕИ.

     Важно значение има предварителното планиране и разработване на санитарно – хигиенните мероприятия. При планирането се очертават няколко основни групи мероприятия:

1. Мероприятия в контролираната зона на предприяти.

2. Мероприятия в зоната на цялото предприятие.

3. Мероприятия в санитарно-защитната зона на предприятието.

4. Мероприятия в наблюдаемата зона.

5. Мероприятия извън наблюдаемата зона.

Така набелязаните мероприятия дават представа за контингента от хора, които ще попаднат в зоната на аварията.

     Възникването на авария в АЕЦ, радиохимични заводи и др. може да доведе до постъпване на РЕ в атмосферата и замърсяване на прилежащата територия. В такива случаи едно от първите мероприятия, което трябва да се извърши е дозиметричния контрол на външната среда. Той ще даде информация за нивото и обема на радиоактивното замърсяване на територията.

     От степента на радиоактивното замърсяване зависи какви санитарно – хигиенни мероприятия ще се предприемат по-нататък.

   На работещите в предприятието/АЕЦ/, където е станала аварията се прави индивидуален дозиметричен контрол с индивидуални дозиметри, които се фиксират в облеклото.

    При ядрена авария се надхвърлят възможностите на здравеопазването и в провеждането на защитните мероприятия се включват местни органи на властта, както и редица централни организации. Спецификата на защитните мероприятия е такава, че мерките са ефективни само при ранното им приложение – в първите часове и дни. Това налага програмата да предвижда на първо място получаване на бърза дозиметрична информация, и на второ място определяне нивото на замърсяване. Приема се, че като критерий за вземане на решение имат значение две основни опасности:

1. Опастност от външно облъчване.

2. Опастност от инкорпорация на радиоактивни вещества.

Понастоящем се смятат за основни следните пътища за радиационно въздействие върху населението при аварийно замърсяване на външната среда:

1. Външно облъчване от радиационния облак и замърсяването на територията.

2. Контактно облъчване поради замърсяване на кожата и облеклото.

3. Вътрешно облъчване поради постъпване на РЕ в дихателната система.

4. Вътрешно облъчване поради употреба на замърсени хранителни продукти и вода.

Радиационно – хигиенните мероприятия, които трябва да се предприемат в най-общ план са следните:

1. Временно окриване на населението в домовете и убежищата.

2. Елементарна херметизация на помещенията.

3. Ограничаване движението на населението по замърсената територия.

4. Блокиране на щитовидната жлеза срещу радиоактивния йод чрез йодна профилактика.

5. Временно евакуиране на населението от замърсената територия.

6. Санитарна обработка на откритите кожни повърхности на замърсените с радиоактивни вещества лица.

7. Проста обработка за отстраняване на повърхностното радиоактивно замърсяване на хранителните продукти /измиване, отделяне на повърхностния слой, обикновена кулинарна обработка/.

8. Изключване от употреба на замърсените открити хранителни продукти.

9. Преместване на млекодайните животни на незамърсени пасища.

10. Изключване от употреба на радиоактивно замърсеното мляко.

11. Санитарно – хигиенен контрол на питейната вода.

Share Button
Обновено на: 10/11/2014 — 08:50

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme