Проблеми с ученето

Учителите от последните десетилетия могат да си припомнят за някой хиперакитвен ученик. Това е в драстичен контраст със съвременния свят, където повечето деца са класифицирани като страдащи от някакъв вид поведенчески проблеми или от проблеми, свързани с ученето. В световен мащаб над 15 милиона младежи страдат от едно от най-често срещаните заболявания – липсата на внимание. До 2018 г. е оценено, че броят на заболелите от него ще се повиши на 22 милиона.

Много от възрастните са убедени, че проблемите с ученето произтичат от това състояние.
Въпросът е – откъде идва тази епидемия? Дали съвременният свят със своите многобройни химически замърсявания причинява проблемите в мозъка, които правят ученето трудно? Или напредването на медицината направи възможно определянето на заболяване, което е съществувало винаги? Тъй като диагнозата е на субективна основа, то вероятно заболяването не е реално въобще.

проблеми с ученетоЛекарите са на различно мнение. Привържениците на едната гледна точка твърдят, че липсата на внимание е чиста проба клинично състояние, нуждаещо се от медикаментозно лечение. Застъпниците на другата теза изобщо отричат съществуването му. Много от тези лекари предупреждават за нарастващото количество на медикаментозно лекуваните деца, особено когато диагнозата се базира върху наблюдения на поведение и не се измерва чрез неврологични изследвания.

Затова всяко дете, което демонстрира неприемливо поведение, може да се диагностицира като страдащо от нарушение на заучаването. Според Нина Андерсън, авторка на книгата „Синдром на липсата на внимание – естествен подход“, в много случаи като „хиперактивни“ се окачествяват здрави деца, които са особено умни и изискват по-активен социален и образователен опит като отдушник за интелигентността им. Други лекари заемат средна позиция. Те вярват, че заболяването „нарушение на заучаването“ съществува, но го разглеждат не като физиологично нарушение, а като нарушение на поведението и като обект на храненето, биохимията и медицината.

Причини
Нарушението на заучаването може да е следствие от факторите токсичност и хранителен дефицит. С нарастването на количеството на пестицидите, консервираните храни и екологичните отрови в човешкия организъм, и по-точно в мозъка, той се лишава от важни хранителни вещества. Нормалната биохимия на мозъка реагира и този орган започва да изпраща неправилни сигнали към останалата част от тялото, което впоследствие се изразява в ненормално мозъчно, емоционално или поведенческо действие.

Друга възможна причина за повишаване на случаите от това заболяване е въвеждането на някои ваксини и имунизации. Д-р Алън Кохен обяснява, че те може да продуцират миниатюрни подувания в мозъка, наречени енцефалити.

Когато детето покаже симптоми на енцефалит, например висока температура, в течение на 72 часа възпалението може да бъде излекувано. Но много деца не показват веднага симптоми и на един по-късен етап от живота им това може да наруши способността им да учат, да се съсредоточават и да имат нормално общуване. Това също може да повлияе негативно върху имунната им система и да причини различните алергии и продължителни инфекции. В резултат на това на тези деца им се дават много антибиотици, които предизвикват нарушаване на равновесието на полезните бактерии и проблеми в храносмилането, като улесняват токсините да навлизат в кръвта и да проникнат в мозъка, което, от своя страна, нарушава нормалната биохимия на мозъка.

Хранителните алергии също са причина за някои от проблемите, свързани с ученето, тъй като позволяват на много възпалителни съединения да навлязат в кръвния поток и да нарушат нормалната мозъчна функция. Освен това хипотироидизмът може да се изяви като водещ фактор, защото недостатъчно активната щитовидна жлеза може да причини неправилна функция на мозъка.

проблем с ученетоЛечение
Конвенционалното лечение се основава на лекарства като риталин, за да се контролира поведението. Децата ги приемат ежедневно с години, те имат странични въздействия при дълготрайна употреба. Освен това лекарствата само маскират симптомите и не влияят на патологията, ако има такава. Затова за предпочитане е да се разбере източникът на заболяването и проблемът се коригира из основи.

Добавки
Важно е мозъкът да се храни с различни хранителни вещества, ако искаме да работи правилно. Д-р Кохен е открил, че много хора реагират на правилната диета и на програмата за допълнителни хранителни вещества. Магнезият и селенът са двата жизненоважни елемента, нужни на всеки един от нас, но ние не ги получаваме в достатъчно количество. На практика ниските магнезиеви нива са свързани със случаите на свръх възбудимост и невнимание. Препоръчваната дневна доза е 200 – 500 мг магнезий и 100 – 200 мг селен. Цинкът е друг ключов елемент, тъй като недостатъчното количество може да повлияе на ензимната функция и да възпрепятства нормалната мозъчна функция. Необходими са 20-40 мг като ежедневна добавка. Серните аминокиселини също са от значение, тъй като помагат за елиминирането на токсините от тялото. Децата реагират и на витамин В6 и калциеви добавки.

Не забравяйте, че освен приемането на тези добавки от голямо значение е и хранителният ви режим. Природосъобразна храна без синтетични добавки и консерванти е за препоръчване. Целта е да се намали излагането на организма на токсини и да се максимизира получаването на хранителни вещества.

Чисти училища, чиста храна
Д-р Дорис Ран е специалист по екологична медицина, педиатър алерголог и автор на много книги, включително и на „Това ли е животът на вашите деца?“. Д-р Ран непрекъснато подчертава връзката между чувствителността към химикали, лошото хранене, хранителните алергии и промените в поведението. „Тенденцията е децата с проблеми в обучението и развитието да се поставят в една група със специално подготвени учители. Но може би елиминирането на сушени подсладени зърнени продукти от закуската ще реши проблема? Имаше едно дете, чийто коефициент на интелигентност е оценен на 57. След откриването на нещата, към които то бе чувствително и се направиха съответните проблеми, коефициентът се повиши на 125. И то премина от групата на изоставащите в групата на напредналите. Колко много други деца получават двойки и тройки, когато могат да получават петици и шестици?“

Д-р Ран добавя, че медицинската наука е документирала факта, че детският мозък може да се промени при излагането на някои химически миризми. Тези миризми могат да се свържат с кръвния поток към мозъка, който на свой ред повлиява дейността на определени части от мозъка.

Тогава областта на говора на детето се уврежда и то може да започне да заеква, да говори прекалено бързо или да не е в състояние да си спомни думите. Ако е поразен фронталният лоб, може изведнъж да започне да хапе и удря или да стане раздразнително, дръпнато, в лошо настроение или депресирано. Д-р Ран отбелязва, че в миналото психолозите често пъти са обвинявали родителите за проблеми, произлизащи в действителност от околната среда.

Ран цитира опита на образователната система в щата Онтарио, където психолозите са установили, че стандартните методи на лечение не оказват въздействие. В училищата са поканени лекари еколози – д-р Ран, д-р Ленард Смит, Алекс Щос и Маршал Мандел. Всички са дали един и същ в основата си съвет: подобрете храненето на децата и освободете класните стаи от присъствието на химикали.

Това предложение действително подейства, продължава д-р Ран. По-доброто хранене и почистването на класните стаи не само повиши академичното представяне и съсредоточаването, но някои деца, обучавани в домашни условия, бяха в състояние да се завърнат в училище. Няма причина, завършва д-р Ран, да не последваме опита на Онтарио.

Какво да се избягва?
Д-р Кохен предполага, че тежките метали антимоний, алуминий, арсен, олово и кадмий трябва да се избягват, тъй като е установено, че децата, страдащи от аутизъм, съдържат високи концентрации от тези вещества в организма си.

Много деца с проблеми в ученето също са чувствителни към глутен и казеин. Казеинът е протеин, намиращ се в млякото, така че от храната трябва да се отстранят млечните продукти. Глутенът се съдържа в зърнените храни и затова житото, кюспето, овесът, ечемикът и ръжта могат да създадат проблеми. Освен това, тъй кат опри много деца неспособността да се учат е свързана с имунната система, е установено увеличаване на гъбичките кандида, което води до нарастване на количеството на произвежданите токсини. Затова те трябва да се поставят на диета, която да не съдържа мая и плесени. И накрая, след като хранителните алергии са специфични по своя произход, ето някои храни-алергии, за които родителите трябва да знаят. Това са царевица, соя, яйца, домати, дрожди и фъстъци.

Преглед на леченията
Храните, стимулиращи мозъчната дейност, включват магнезий, селен, цинк, сяра, аминокиселини, витамин В6 и калций.
Диета, в която не присъстват химически добавки, максимизира умствения потенциал.
Определянето на храната, действаща като възможен алерген, и отстраняването и може да се окаже полезно.
Поддържането на околната среда в дома и училището чиста от вредни химикали може да повиши способността за обучение.

Share Button
Обновено на: 25/10/2014 — 18:59

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme