Педосфера

педосфераПедосферата включва почвената покривка, която не покрива цялостно земната повърхност. Педосферата включва и почвообразуващите процеси. Тя е най-тънката и най-младата обвивка на Земята. Педосферата достига дълбочина 4 – 5 метра и е на около 400 – 500 милиона години.

Почва, е горната част на рохкавите отложения, която се обитава от живите организми. Почвата представлява система, в която взаимодействат потоци на енергия и вещества, постъпващи от Слънцето, от атмосферата и от живи организми.

Почвата се е образувала в резултат на обмена на вещества и енергия между всички природни компоненти и най-активно между скалите и живите организми. Почвата се проявява като система благодарение на взаимодействието и преобразуването на различни форми на енергията и веществата в повърхностната част на земната кора на изветряне. Много от тези изменения имат цикличен или променлив характер.

Например, за синтеза на съединенията на въглеводорода, богати на енергия и необходими за живота на растенията трябва да получават не само енергия от Слънцето, но и въглероден двуокис от въздуха и вода най-вече от почвата. С течение на времето растенията загиват и обогатяват почвата с органично вещество, а микроорганизмите го разлагат, в резултат на което въглеродния двуокис, водата и енергията се връщат в системата. Почвата предоставя условия за живот на растенията, но и самата тя е пълна с живот – от мравки и термити до земни червеи и гризачи. Земните червеи играят жизненоважна роля в подобряването на почвената структура, като я прекарват през храносмилателния си тракт и я изхвърлят със своите екскрети.

почваБиологичния процес, при който почвообразуващите скали се превръщат в почва, се нарича почвообразувне. Този процес започва от физичното и химичното изветряне на скалите и продължава с участието на живите организми. Главната роля в почвообразуването е биологичния кръговрат на веществата. Получава се един постоянен обмен на енергия и вещества между живите организми и скалата образуваща почвата. По този начин се образува хумус. Най-горният слой е тънък пласт хумус, който представлява гниеща органична материя.

Хумусът е много важен за поддържането на баланса на хранителните вещества и минералите, които са необхоими за растежа на растенията. Под почвата се намира подпочвен хоризонт. Това обикновено е твърда, изветрена, основна скала. При сложно взаимодействие между факторите на почвообразуването протичат характерни почвообразувателни процеси, формиращи различни видове почви. Почвите се делят на три основни вида според строежа си: глинеста, песъчлива и глинесто-песъчлива. Но има и много други видове почва в зависимост от климата, растителността и средата.

земен червейВ глинестата почва повечето зърна са от фина глина или нанос. Фините зърна често се слепват заедно в буци. Когато е суха, почвата е твърда и ронлива, а когато е влажна, тя е лепкава и подгизнала.

Песъчливите почви съдържат грапави зърна с размера на песъчинки. Тези почви са топли и лесни за образуване, но могат да бъдат и много сухи и тогава техните хранителни съставки бързо се отмиват.

Варовиковите почви са тънки и каменисти и водата в тях бързо се оттича. Те са силно алкални и поради това не са много плодородни.

Глинесто песъчливите почви са най-добрите за отглеждане на растения. Те са смес от глина, нанос и пясък, което ги прави плодородни и лесни за обработване.

Share Button
Обновено на: 16/12/2014 — 00:33

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme