Патологични отклонения в морфологията на еритроцитите в периферната кръв

Oтклонения в морфологията на еритроцитите: В резултат на нормално еритробластно кръвотворене в периферната кръв се емисират зрели нормални еритроцити – нормоцити. Определянето на еритроцитната морфология става в добре направена и оцветена кръвна натривка. Микроскопирането се извършва с имерсионен обектив (100x). Подходящите зрителни полета еритроцити са разположени един до друг, но поединично. Оценяват се големината и формата на клетката, както и оцветката.

 

Нормоцит – има форма на двойно вдлъбнат диск, с диаметър 7-8 µm. Тази конфигурация осигурява възможно най-голяма повърхност за обмяна на кислород между тях и обкръжаващата им среда. В кръвната натривка формата му е кръгловидна като периферията е по-дебела с около 2 мm от центъра, чиято дебелина е 1,5 µm. Поради малката си дебелина централната му част се оцветява по-слабо и се вижда като централно просветление. Съдържа: 70% вода, 25% хемоглобин, 5% други вещества, като протеини, глюкоза, а също и редица ензими за вътреклетъчната обмяна.

 

Отклонения от нормалната морфология – големина, форма, оцветка, включения.

 

Наличието на еритроцити с различна големина се нарича – анизоцитоза.

 

Промени в големината на еритроцитите:

• Микроеритроцити (микроцити) – това са еритроцити с диаметър под 6 мm, а средният еритроцитен обем е под 80 fl (фентолитра). Микроцитите се срещат най-често при анемии причинени от недоимък на Fe (таласемии). Появата на микроцити в циркулиращата кръв е свързана с непълноценна еритропоетична функция на костния мозък. Наличието на микроцити се нарича микроцитоза.

• Макроеритроцити (макроцити) – еритроцити си с диаметър по-голям от 9 мm и среден еритроцитен обем над 94 fl. Те са с кръгла форма и централно просветление. Появяват се в циркулиращата кръв. Установяват се физиологично при новородени, при чернодробни заболявания, при левкоза, остри хемолитични анемии, оловни отравяния.

• Шизоцити – представляват малки еритроцитни фрагменти с неправилна форма. Появяват се в циркулиращата кръв в следствие на неустойчивостта на еритроцитите при тежки увреждания на хемопоезата (хемолитични състояния).

 

Изменения във формата на еритроцитите:

• Пойкилоцити – еритроцити с неправилна форма, най-често крушовидна. Пойкилозата се дължи на неустойчивост на еритроцитите вследствие на тежки увреждания на еротопоетичната функция на костния мозък. Среща се при тежко изразени анемични състояния (недоимък на желязо, следкръвоизливни анемии, болестта на Cooley).

• Елиптоцити (овалоцити) – имат елипсовидна или овална форма. Съотношението между двата му диаметъра е по-голямо от 1,25, а при силно изразена елиптоцитоза е над 2,5. Появата на елиптоцити в циркулиращата кръв най-вероятно се дължи на дефект в гликолитичната верига на еритроцитите. Най-често те се срещат при вродена елиптоцитна анемия, като дефектът се предава по автозомно- доминантен път. Срещат се още при таласемия, хемоглобинози, железен дефицит и мегалобластни анемии.

• Таргетни еритроцити – при тях освен в периферията тъмнооцветена зона се вижда и в централната част на клетката. Между двете зони остава светъл пръстен. Клетките се оприличават на мишена. Появата им в циркулиращата кръв се дължи на диспропорция между повърхност и обем, която довежда до неравномерното разпределение на хемоглобина в еритроцитите. Среща се при хемолитични анемии, таласемия, хемоглобиноза и след тежки желязонедоимъчни състояния.

• Клековидни (burr cells) – еритроцити по чиято повърхност се срещат един или няколко остри шипа. Предполага се, че тяхната повява в кръвта се дължи на механично, токсично или метаболитично увреждане. Срещат се при хемолитични анемии, апластична анемия, стомашен карцином, кървяща язва и др.

• Акантоцити – имат по повърхността си израстъци подобни на тръни и имат назъбена повърхност. Появата им се дължи на нарушен липиден метаболизъм на еритроцитната мембрана, недоимък на витамин Е, смущения в абсорбцията на липидите, хипохолестеролемия, ниско ниво на общите масти или на фосфолипидите в серума и др.

• Стоматоцити – имат сърповидна, неправилна, вретеновидна или нишковидна форма. Те са резултат от въздействието на вещества със силно редуциращо действие – натриев метабисулфид, натриев дитионит и др. Еритроцитите придобиват сърповидна форма, когато съдържат HbS. Срещат се при чернодробни заболявания, вродена стомацитна форма на еритроцитите и др.

 

Патологични еритроцити, при които е променена едновременно големината и формата:

• Микросфероцити – характеризират се с увеличена дебелина и намален диаметър – под 6,3 µm, няма централно просветление. Срещат се при вродената микросфероцитна анемия на Минковски – Шофар, хемолитични анемии. Понякога се среща и в натривка от периферната кръв на деца, без да има особено клетъчно значение.

• Мегалоцити – еритроцити със сферична форма, големина над 10 µm. Оцветяват се равномерно, липсва централно просветление. Мегалоцитите са по-дебели и не показват двойно вдлъбване. Произхождат от мегалобластите. Мегалоцитите са специфични клетки, които се срещат при пернициозната анемия. Причината за тяхното появява в циркулиращата кръв е нарушеното преработване, абсорбиране, отлагане и използване на витамин В12 и фолиева киселина.

 

Промени в оцветяването:

• Хипохромни еритроцити – оцветката е бледа, силно изразено е централното просветление. Хипохромията се дължи на намален хемоглобинов пълнеж. Тя е важен белег при оценка на анемичното състояние. Срещат се при Fe недоимъчни анемии, таласемии и др.

• Анулоцити – тези еритроцити показват обагряне само по ръба на клетката, поради което имат вид на пръстен. Срещат се при тежки анемични състояния.

• Полихроматофилни еритроцити (полихроматофилия) – млади, червени клетки в които процесът на Hb – зреене е завършен. Оцветяват се във виолетово, когато към розовочервената оцветка се прибави базофилна (синя) оцветка.. Наличието им се дължи на преминаването на незрели еритроцити в периферната кръв. То е показателно за добре регенераторна способност на костния мозък по отношение на еритропоезата. Анемии протичащи с полихроматофилия, имат добра прогноза, докато при такива без полихроматофилия прогнозата е лоша. Срещат се при остри кръвозагуби, хемолитични анемии.

 

Патологични промени в еритроцитите:

• Базофилно пунктирани еритроцити – в някои от еритроцитите се появяват светлосини гранули с различна големина. Понякога те се разполагат в периферията или дифузно по цялата клетка. Дължат се на белтъци с кисел характер, приемащи алкалната съставка на боята. Намирането им е признак за токсично увреждане на костния мозък (например отравяния с олово).

• Телца на Howell-Jolly – представляват малки, кръгли виолетово-червени образувания в еритроцитите с различна големина. Те представляват остатъци от ядрото на еритробластите. Срещат се при заболявания на слезката, при хемолитични анемии и др.

• Пръстени на Cabot-Schleip – представляват бледорозови нишковидни включения в еритроцитите. Наподобяват пръстен повтарящ контура ма еритроцитите или под формата на осморка. Срещат се рядко, предимно при пернициозни и хемолитични анемии, при левкози и др.

еритроцити

Share Button
Обновено на: 01/09/2014 — 09:50

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme