Паразитни болести

Начини на заразяване с паразитни болести
1. Аерогенен
2. Перкутанен – през кожата
3. Пероорален
4. Полово-контактен
5. Трансмисивен
6. Хемотрансфузионен

Правила за извършване на паразитологична диагноза:
Дават се точни указания на пациента как да се вземат, съхранят и доставят материалите за изследване. Работата в медико-диагностичните лаборатории протича по точно определен график, който трябва да се спазва. В него е описано че до точно определено време се приемат материалите за изследване. Изследването се извършва в т. нар. блокадно време. В него не се допускат НИКАКВИ контакти. Спазването на работна дисциплина е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Опазване на медицинската тайна.паразити

Вземане и транспортиране на пробите за чревни паразити:
Пробите се взимат в съд за фецес с етикет. Материалите се съпровождат с фиш за паразитологичното изследване. При приемане на пробитесе вписват в лаб. журнал с пореден номер, дата, име, презиме, фамилия, възраст, месторабота, точен адрес, причина за изследването, диагноза от изпращащото лечебно заведение, поредност на изследването, показания за изследване (профилактични, противоепидемични, клинични ) дата на провеждане на изследването, провел изследването.

Начин на вземане на фекална проба:
Дефикацията се осъществява в химически чисто гърне. От цялата фекална маса със шпатолката се взема средната проба (от 5-6 места около 5 гр). Затваря се добре и се надписва. Необходимо е да се съхранява при 4˚С в хладилник или хладилна чанта. Изследва се до 24 часа след дефикацията.
При ( + ) резултат се вписва в журнал за ( + ) резултати и се попълва бързо известие и до 24 часа се изпраща до РЗИ.

Вземане на кръв за имунодиагностика на тъканни паразити:
Проба 8 ml , взета сутрин на гладно в стерилно шише с надпис на името на изследвания и медицинското заведение. Спазват се всички правила за работа с биологично опасни материали. След работа задължително се дизенфикцира всичко. Строго е забранено предаването на информация по телефона!!!

Правила за безопасна работа:
В предвид работата с кръв, фекалии, урина, храчка, влагалищно съдържимо, еякулат, дуоденално съдържимо и т.н. се спазва:
1. Всички нови материали, както и тези, с които вече е работено се третират като потенциално патогенни.
2. Съхраняват се в специални помещения или хладилници.
3. Подготовката им е в отделно помещение със спазване на определени правила за безопастностот заразяване.
4. Използваната при изследването лабораторна посуда да се измива, дезинфекцира или стерилизира. Най-добре да се използва такава за еднократна употреба.
5. В лабораторията е забранено пушенето, храненето, консумация на алкохол!
6. Работи се ВИНАГИ с предпазни средства и ръкавици!
7. Не се пипетира с уста.
8. Позването на някои средства крие риск от заразяване по въздушно-капков път (центрофуги, бъркалки и други) защото се предизвиква раздвижване на въздуха
9. При извършване на лаб. дейности очите, устата и лицето НЕ се докосват с ръце. С/д работа ръцете се измиват внимателно и се дезинфекцират.
10. Личните вещи се държа в отделно помещение.
11. С лабораторното облекло не се излиза навън.
12. Работното място се дезинфекцира преди и след работа ВСЕКИ ден.
13. В случай на инцидент незабавно се уведомява завеждащият лаборатория и се вземат съответните мерки.
14. Автоклавирането се извършва в определени дни и се описва в журнала.
15. Осигуряват се необходимото количество средства за дезинфекция и стерилизация за недопускане на вътрелабораторно заразяване.
16. Правилата на етичния кодекс за лаб. резултати се спазват стриктно.
17. Всички манипулазии се водят на запис и регистрация.
18. Дейността на лаб. е регламентирана в наредба №1 от 2000 година и наредба №21 от 2001 година.
19. Записът документ, който предоставя обективно доказателство за резултатите – журнал за изследване на пациенти, методики (описани стъпка по стъпка), Маркировка на пробите и контейнерите, вътрешни протоколи за р-ята ELISA, лаб. тетрадкаописваща средствата, техническите параметри на уредите, записи за обучение и и провеждане курсове на персонала, анкетни карти за обратна връзка и мнение, бланки за отговор съдържащи заглавие, резултат, име и адрес на заведението, лабораторен номер, име и адрес на пациента, име на метода, дати на получаване и изследване на пробите, мерни единици, референтни стойности, име, длъжност, подпис на лабораторния работник.

Бързо известие за инфекциозно болен и вписване в журнал за отчет на стерилизация и автоклвиране.
Лабораторията извършва тестове единствено при писмено искане от лекар, включващо име на пациента, адрес и телефон, месторабота.
При деца посещаващи детски заведения – името адрес и телефон на изискващият изследването , вида на изследването, вида на изследвания материал, дата и час на вземане на пробата.
Манипулирането с пробата обхваща периода от постъпването на материала до извършването пробата , издаването на резултата и последващото съхранение на пробата!
Ако обекта не отговаря на описанието не се допуска за анализ.
Спешните проби са с предимство.
Прави се оценка на годността на материала и се вписва в лабораторен журнал.
Отговорност носят завеждащият лаборант и опълномощените.
Корекции не се допускат, а се издава нов документ.
Резултата се издава обикновено на хартиен носител, но може и електронно.
На съобщаване и регистрация подлежат: амебиаза, гиардиаза, криптоспоригиоза, ехинококоза, висцерална лайманиоза, малария, токсоплазмоза, хименолипедоза, трикоцефалоза, аскаридоза, тениеринхоза, трихинелоза и други
Вс. диагностични лаб. изготвят местни отчети до РЗИ. Отчитат се резултати и находки.

Правила за вземане транспорт и съхранение: 
Протозоите и хелминтите имат специфична морфология, по която се диферинцират по вид. При неправилно вземане и транспорт настъпва морфологично изменение или деструкция.
Материл за изследване – фецес, кръв, урина, храчки, трахиален и бронхиален аспират, перианален отпечатък, дуоденално съдържимо, аспирати и пунктати, ликвор, хистологичен и хистопатичен материал.
Транспорт- В удобни и плътно затворени контейнери с маркировка,а за фекални проби двоен контейнер, като съпровождащото писмо да не е в контакт. Предметните стъкла се транспортират в кутии предпазващи ги от счупване.

Фекална проба:
Изследва се при всички чревни протозои и хелминти. Задължително от пресни фекални маси, а не от престоели. Пробата се взема със шпатолка в чист съд- контейнер за фецес, тубичка, пеницилиново шише и други, след което плътно се затваря. Смесена проба от 5-6 места – общо количество 5 грама. При воднисти изпражнения. такива със слуз или кръв се взема точно от това място, а при оформени от повърхността. Впробата не тр да попада почва и урина. Получената фекална проба след очистителни може да подобри или затрудни диагностиката. Чрез клизма се подобрява диагностиката на тези обитаващи д.черво. Прибавя се консервант към фекалната проба при отдалеченост за транспортиране. Консерванта пази паразита от генеративни промени.

Правила при работа с консерванти:
За протозои и хелминти
Фекална маса : консервант – 3:1
Прецизно размесване

Видове консерванти:
5-10 % формалин – подходящ за вс. Разтворът се сменя на 6 месеца. Изследва се нативен препарат, оцветен с луголов разтвор.Не се правят трайно оцветени препарати. Цистите се запазват добре.
– Йодов разтвор – инградиенти – I , KI . дест. вода. Паразитите се оцветяват в жълто-кафяво.
– Консервант на Бъроу – за трофозоити и цисти – в синьо
– Проливенил алкохохол- за трофозоити, цисти и яйца. Съхранение 2 месеца.
– Разтвор на Барнагало = Инградиенти NaCl, формалин, дест. вода.

Субстанции затрудняващи изследването на чревните паразити – Bi, Mg, Ba – образуват кристали. Прием на антибиотици- Тетрациклини.

Резултати:
За получаване на верни резултати се прави трикратно изследване през 2-3 дни. Това е свързано с биологичната особеност на паразита и отделянето на цисти и яйца. Някои се екскретират неравномерно а други на пикове през 7-10 дни.
Надеждност:
– 1-во изследване 58%
– 2-ро изследване 78-80%
– 3-то изслесване 90%
Трохонозоитите не се размножават в околната среда, разрушават се много бързо затова е необходима бърза диагностика!
– Пробата не се затопля или поставя в термостат, защото дегенерацията се ускорява!
– Яйцата на хелминтите са по-устойчиви от протозоите
– Препоръчва се изследване на пресни изпражнения или при невъзможност до няколко дни. Съхранени на 4˚ с консервант.
– Течните и воднистите изпражнения са с предимство! Изследват се до 30 мин.
– Меките изпражнения – до 30 минути
– Полуоформените – до 1 час
– Оформените – до следващия ден
– Ако не могат да се запазят материала се консервира!
– Кръв за малария
– При съмнение изследването се извършва по всяко време на денонощието, независимо от температурните пристъпи. Кръвта се взима от 4-тия пръст на дисталната фаланга без притискане на мястото заради лимфата, на лявата ръка, като предварително мястото се дезинфектира и кръвта се взема с ланцетка за еднократна употреба.
– Кривни натривки – Р.Гимза за оцветяване и фиксатор
– Дебели кръвни капки – Пръста се обработва по стандартни начин. Към капката кръв се поднася стъклото на 3 капки. БЕЗ ФИКСАЦИЯ

Хематологични изследвания:
Анемия – при малария, лайшманиози, трипанозомози, амебиаза, гиардиаза, дифилоботриози, анкилостомидози, стронгилоидоза, трихоцефалоза, аскаридоза, шистозоматози, фасциолопсидоза и др чревни хелминтози.

Левкоцитоза – при трихинелоза, токсокароза, стронгилоидоза, усложнена ехинококоза, амебен хепатит и абсцес, шистозомози, парагонимоза, филариатози и др хелминтози.

Левкопения с релативна моноцитоза – при висцерална лайшманиоза и малария.

Еозинофилия – характерна за хелминтозите. Най- високи стойносто при лоалоза.

СУЕ е ускорена при малария, лайшманиози, амебиаза, трихинелоза, шистозоматози, аскаридоза и др хелминти.

Повишен серумен билирубин при малария, трематодози, ехинококоза, гиардиаза и др.
ASAT, ALAT и GGT са повишени при трихинелоза, ехинококоза, трематодози, малария, гиардиаза и други.
Кръвната захар е понижена при трихинелоза и някои трематодози.
Уреята и креатинина са повишени при ОБН от усложнена малария.

Изследване на урина:
Протеинурия с хиалинни и гранулирани цилиндри, уробилиногенурия – при висцерална лайшманиоза.
Хематурия- урогенитална шистозоматоза.
Еозинофилурия – урогенитална шистозоматоза.

Share Button
Обновено на: 21/09/2014 — 21:03

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme