Организъм

Организмът на човека е най-висшата степен на организация на живата материя, формирала се в резултата на еволюция на живите организми. Неговите структурни единици са клетките, тъканите и изградените от тях системи и органи. Обикновено органът е съставен от няколко вида тъкани, но една от тях е основна и определя неговата форма и функция. Например в сърцето има мускулна, съединителна, епителна и нервна тъкан, но основната е мускулната тъкан.

анатомия на човека

Тя има най-голямо значение за функцията на сърцето и му придава свойството съкратимост. За изпълнението на жизнените функции на организма, не е достатъчен само един орган, а повече органи. Органите, които изпълняват еднаква функция, образуват системи от органи. Например храносмилателната система протича в много органи – уста, гълтач, хранопровод, стомах, черва, които образуват храносмилателната система.

В човешкия организъм се различават няколко системи:

Изпълняващи обменните процеси в организма са:

системи в човешкия организъм

Системите осигуряващи на организма връзка с външната среда са:

системи в човешкия организъм

 Извършването на възпроизвеждане на поколенията става посредством половата система.

полова система

Въпреки, че организма има отделни органи и системи и системи, той е единно цяло, понеже те работят съгласувано, а не независимо един от друг. Това единство на човешкия организъм се осъществява чрез регулация на дейността на отделните органи и системи. Регулацията е съгласувано управление на процесите, протичащо по определен начин, независимо от влиянието на различни фактори, които могат да ги променят. Регулацията е необходима за съществъването на организма и за приспособяването му към околната среда.

Тя се осъществява благодарение на нервната система, която обединява и ръководи дейноста на всички органи и системи – „нервна регулация“ и чрез химични вещества, разнасяни от кръвта, лимфата и тъканната течност – „хуморална регулация“. Такива вещества са хормоните, които се създават от жлезите с вътрешна секреция. Те регулират процесите на на растеж, развитие и обмяна на веществата в организма. Хуморалната и нервната регулация взаимно се допълват и си влияят. Те осигуряват взаимодействие и съгласуваност на работата на всички органи и системи.

Всяко отклонение от нормалния състав на вътрешната среда на организма задейства нервни и хуморални процеси, които го връщат към нормално състояние. Организмът не може да съществува без външната среда. Той получава от нея храна, вода, соли, витамини, кислород и др. Тяхното количество може да се променя, но за нормалната дейност на организма е нужно във вътрешната му среда да има постоянство на всички необходими условия за осъществяването на функциите на клетките.

Способноста за постоянство на организма на вътрешната си среда се нарича хомеостаза. Тя е резултат от тясното взаимодействие между всички органи и системи в организма.

Постоянството на вътрешната среда също се регулира по нервен и хуморален път. Ако да речем настъпи изменение в обема на водата, концентрацията на солите или температурата на тялото се задействат нервни и хуморални механизми, които водят до нормализиране и възстановяване на хомеостазата. Важно свойство на организма е възможността му да се приспособява към променящите се условия на външната среда чрез преустройство на функциите и хомеостазата. Това свойство се нарича адаптация. Благодарение на адаптацията се осигурява нормално съществуване на организма.

ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Е НАЙ-ВИСШЕТО САМОРЕГУЛИРАЩО СЕ УСТРОЙСТВО В ПРИРОДАТА.

Share Button
Обновено на: 28/10/2014 — 17:31

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme