Теория за образуване на кръвните клетки

Образуването на кръвни клетки се нарича хемопоеза. Тя обхваща образуването (продукцията), съзряването (матурацията) и емисията на кръвни клетки в периферната кръв.

  • Мезобластна фаза (екстрамедуларна). Стволовите клетки се появяват в жлъчното мехурче на 2-3 седмица от развитието на ембриона. Тази фаза продължава 6-7 седмици, след което дейността се поема от черния дроб.
  • Чернодробна фаза. Тя е най-активна през 4 и 5 лунарен месец, след което активността постепенно намалява. През този период се включват слезката, тимуса и лимфните възли, но в слаба степен.
  • Костномозъчна фаза. Тя започва от 4 лунарен месец. Постепенно активността се увеличава и при раждането е най-висока. При възрастни с развитие на костната система освен активен костен мозък има и мастен костен мозък, който се явява като резерв на хемопоезата. След 20 годишна възраст кръвотворен костен мозък има в тазовата кост, прешлените, ребрата, лопатките, гръдната кост, черепните кости, ключиците и дългите кости.

Съвременната теория за кръвообразуване се нарича унитарна теория. Неин основоположник е А. Максимов. Според съвременните схващания всички клетъчни елементи на кръвта – еритроцити, гранулоцити, лимфоцити, моноцити, плазмоцити, тромбоцити произхождат от една начална унипотентна клетка в костния мозък – СТВОЛОВАТА КЛЕТКА.

Стволовата клетка е с големина 8-10 мm с кръгла или неправилна форма. Характерно за нея е клетъчно деление и диференциация. Продукцията на зрели кръвни клетъчни елементи от стволовата клетка преминава през няколко етапа (междинни форми). В ранния етап на хемопоезата при клетъчното пролифелиране и диференциране на стволовата клета се получават две разновидности, които се наричат две полустволови частично полипотентни клетки. Полустволовите клетки се развиват в 2 направления –миелопоеза и лимфопоеза. Тази полустволова клетка става родоначалник на еритропоезата, гранулоцитопоезата, моноцитопоезата и мегакариоцитопоезата. Втората полустволова клетка е в направление лимфоцитопоеза и плазмоцитопоеза.

От полустволовите клетки се образуват унипотентни клетки – предшественици на отделните кръвни класове. Унипотентната клетка или родоначалника на еритропоезата е проеритробласт, на гранулоцитите е миелобластите, на моноцитопоезата е монобласта, на мегакариоцитопоезата е мегакариобласт, на лимфоцитите е лимфобласт, на плазмоцитопоезата – плазмобласт.

Диференцирането на кръвните клетки се повлиява от различните форми. Те могат да ускоряват или забавят (подтискат) хемопоезата.

Класификацията на костномозъчните клетки се дели на костномозъчен паренхим и строма.

Към паренхимните клетки спадат – стволовите, полустволовите и костномозъчните редици. Гранулоцитнат редица е най-многобройна 50 – 60%, еритроцитната редица е около 20%, тромбоцитната 0,2%, моноцитния ред 1 – 2%, лимфоцитната редица 10%, плазматичните клетки до 1%.

Лимфоцитите и плазмоцитите са имунокомплементни клетки.

Гранулоцитна Еритроцитна = 3:1/4:1

Към костномозъчните клетки спадат стромата, ендотелната съставка на костния мозък и някой клетки (остеобласти, фибробласти, ретикулни клетки, тъканни базофили, еузиноофили) в много нисък процент.

Принципи на клетъчното диференциране – 3 принципа

1. Със съзряването на клетките намалява големината им.

Изключение: промиелоцита е по-голям от миелобласта. Мегакариоцитете, всеки следващ е по-голям от предходния

2. Цитоплазмена денатурация – за нея е характерно намаляване на базофилната и поява поява на специализирани макромолекули.

Например: хемоглобина в еритроцитите

3. Ядренето съзряване. С появата на по-зрелите клетки ядрото е по-малко и формата на ядрото се променя (налобяване, сигментиране). В най-младите ядра се съдържат ниуклеоли (ядърца), които по нататък изчезват. В ядрата има хроматин. В младите клеткиtе много нежен финомрежест (дребнозърнест). Със съзряването хроматина става много плътен, на купчинки и в най-зрелите е пикнотичен.

Костномозъчния материал се получава чрез костномозъчна пункция, която спада към аспирационната биопсия. Въведена е 1927 година от Аринхин. За пунктиране на костен мозък се използва гръдната кост на нивото на второто междуребрие, по-рядко ребрата. Извършва се със специална игла на Касирски. Тя има предпазен ограничител с който се определя дебелината на пункцията предварително. По този начин се намалява риска от убождане на важни органи (10 – 11 mm дълбочина). Дълбоко с въртеливи движения от гръдната кост и се аспирира със спринцовка. От спринцовката се прехвърля в петри или часовниково стъкло и от първите частици се правя натривки (препарати) и се прави миелограма.

Образуване на кръвта

Share Button
Обновено на: 16/12/2014 — 12:55

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme