Обем и състав на телесните течности. Воден и електролитен баланс в организма

Разпределение на водата и електролитите между телесните течностни пространства.

Човек не може да живее повече от няколко дни, ако е лишен от вода. Значението на водата за организма е голямо, защото тя:

  1. е разтворител на електролити и неелектролити,
  2. е среда за осъществяване на химични реакции, за изхвърляне на отпадъци и за транспорт на различни вещества,
  3. слепва твърди субстанции,
  4. регулира телесната температура (притежава свойството топлоемкост),
  5. поддържа: размера и формата на телесните клетки, вътресъдовия обем и кръвното налягане,
  6. причинява възникване на капилярни сили поради голямото повърхностно напрежение на водните молекули.

Затова незначителни промени в количеството на водата в организма водят до нарушение на функциите на редица органи.

Общата телесна вода представлява около 60% от телесната маса на здрав възрастен индивид. У новородено тя е 70-75% от т.м., а на 60 години намалява на 55% от т.м. у мъжете и 45% от т.м. у жените поради промяна в метаболизма. Жените имат по-малък процент вода, отколкото мъжете, тъй като имат по-голям процент мастна тъкан.

обща телесна вода

Тоталната телесна вода се разпределя между две главни телесни течностни пространства: интрацелуларна течност (ИЦТ) и екстрацелуларна течност (ЕЦТ). Приблизително 2/3 от тоталната телесна вода е в ИЦТ (40% от т.м.) и около 1/3 е в ЕЦТ (20% от т.м.).

ИЦТ е водата в клетките – в нея са разтворени всички вътреклетъчни разтвори. Главните катиони в ИЦТ са К+ и Mg2+, а главните аниони са протеините и органичните фосфати (АТФ, АДФ, АМФ). Концентрацията на йонизиран Ca2+ е много ниска (10-7М). ИЦТ има по-ниско рН, отколкото ЕЦТ. ИЦТ и ЕЦТ са отделени чрез клетъчни мембрани.

Тотална телесна вода  – 60% от т.м.

тотална телесна вода

ЕЦТ е водата извън клетките. Главният катион в нея е Na+, а главните аниони са Cl- и HCO3-. Концентрациите на Ca2+ и на глюкозата са по-високи, отколкото в ИЦТ. ЕЦТ се разпределя между две главни пространства: интерстициално и плазма. 3/4 от ЕЦТ се намира в интерстициалното пространство (14% от т.м.), където тя буквално къпе клетките, а останалата 1/4 е в плазмата (4,5% от т.м.). Плазмата и интерстциалната течност са отделени чрез капилярната стена.

Интерстициалната течност е формирана от плазмата чрез филтрация през капилярната стена. Капилярната стена не пропуска плазмените протеини, затова интерстициалната течност почти не съдържа протеини.

Трансцелуларното пространство включва течности със специални функции – цереброспинална, вътреочна, синовиална, перикардна, плеврална, перитонеална и дигестивна. То е 1.5% от т.м.

ЕЦТ и ИЦТ имат различни концентрации на различните разтвори. Въпреки разликите в концентрациите на отделните разтвори, общата солева концентрация е еднаква в ИЦТ и ЕЦТ (осмоларитетът на ИЦТ и ЕЦТ е еднакъв). Това равенство се постига поради свободното движение на водата към или от клетките до постигане на равновесие.

концентрация на разтворитв

Воден баланс. Поддържане на водния баланс.

За едно денонощие организмът обменя с околната среда големи количества течности, но въпреки това обемът на телесните течности остава постоянен.

Нормално съществува баланс между количеството вода приета и отделена от организма.

При балансиран хранителен режим 50% от водата се приема като чиста вода или други течности, 35% е като съставка на храната. В резултат на метаболитните процеси в клетките се образува оксидационна вода – 15% (трети източник).

Организмът губи вода с урината, с потта, с издишвания въздух, с изпражненията и чрез невидимото изпарение на вода от кожата (без участие на потните жлези). Загубата на вода чрез дифузия през кожата, чрез издишания въздух и чрез изпражненията е постоянна, невидима загуба на вода от организма. За елиминирането на крайните продукти от обмяната на белтъците е необходимо образуване на минимум 500 ml урина за 1 денонощие.   При обикновени условия най-много вода се отделя с урината – 1500 ml/24h. При активиране на потните жлези (при висока температура, при физическа работа) отделянето на вода може да се увеличи до 2 l/h. Секретираните храносмилателни сокове са 7-8 l/24h, повечето се резорбират и с изпражненията се отделят само 100-150ml/d вода. При кърмачета процентната загуба на вода с изпражненията е голяма. При диария у кърмачето загубата на вода може бързо да нарастне и да се предизвика дехидратация. При загуба на храносмилателни сокове наред с промените в телесните течности се наблюдават и промени в електролитния баланс. Загубата на вода с издишания въздух  е 300-400ml/d и се увеличава при горещ и сух въздух на околната среда и при физическа работа. При невидимото изпарение от кожата не се губят соли, а се губи само вода. То е пропорционално на телесната повърхност и е по-голямо при кърмачета и малки деца.

При увеличаване на телесната температура с  един градус водната загуба се увеличава със 100-150 ml/24h за всеки градус.

воден баланс

В поддържането на водния баланс на организма участват два основни фактора:

1) чувството на жажда (поради стимулиране на центъра на жаждата в хипоталамуса) и

2) регулиране на секрецията на АДХ, който контролира количеството на съхранената вода в организма, като повлиява реабсорбцията на вода в дисталните и събирателни бъбречни каналчета.

Количеството на приетата вода се регулира от механизма на жаждата. Например при дефицит на вода (при намален прием или повишени загуби) се стимулира чувството на жажда и чрез приемане на вода се възстановява водния баланс.

Количеството на отделената вода зависи от дейността на бъбреците. При излишък на вода (например при по-голям прием) се увеличава отделянето на вода чрез урината в резултат от потискане на секрецията на АДХ и намаляване на реабсорбцията на вода в дисталните и събирателни тубули и така се възстановява водния баланс.

Основният фактор, който участва в поддържането на водния баланс е регулирането на отделената урина от бъбреците.

Приемът на вода у хората не се регулира прецизно, макар че е много важен – той се влияе главно от навиците им, а не от нуждата да се поддържа воден баланс.

Образуването на оксидационна вода и невидимото изпарение на вода от кожата не са подложени на регулация, която има отношение към поддържане на водния баланс на организма.

Контролирането на дейността на потните жлези е от значение за поддържането на телесната температура и няма отношение към поддържането на водния баланс.

Share Button
Обновено на: 07/11/2014 — 10:42

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme