Неглериоза – определение, етиология, диагноза и лечение

неглериозаОпределение. Рядко, но тежко протозойно заболяване, протичащо като първичен амебен менингоенцефалит (ПАМ) с фулминантен характер и най-често с летален изход.
Етиология. Причинява се от свободно живееща амеба Naegleria fowleri от род Naegleria. Намира се във сладки водоеми, реки, басейни, язовири и др. Среща се в две форми: амебовидна и флагелатна.

  • Амебовидна форма – има размери 10-20 µм, заоблен широк псевдопод (лобопод) в предния край и сферично ядро с голяма кариозома.
  • Флагелатна форма – непродуктивна (преходна) и има овална или крушовидна структура, с размери 10-25 µм, от 2 до 4 предно насочени камшичета, фронтално разположено ядро и съкратителна вакуола в задната част. Появява се при неблагоприятни условия в околната среда (температура (t˚) , pH и др.). Не се размножава, но преди да образува цистна форма, отново се превръща в амебовиден трофозоит.

 

Цистите – се образуват от амебовидните форми. Те са с кръгла или овална форма с двойна обвивка, в която се различават пори от които амебата ексцистира.

Биологичен цикъл. Имат прост жизнен цикъл с два основни стадия – вегетативна форма (трофозоит) и циста. Освен това се наблюдава и камшичеста форма. Размножават се чрез бинарно делене. Инвазивната форма е трофозоитът.

 

Епидемиология. N.fowleri най-често обитават влажни почви, сладководни басейни, филтри на климатици, канални и застояли води, топли извори, термални води замърсени с човешки фекалии и др. Заразяването на човека става най-често по воден път, при къпане в различни водни басейни, при игра в улични локви, и пиене на водопроводна вода, а може да стане и чрез вдишване на органичен прах. Входната врата на инфекцията е обонятелния невроепител (носните входове). Амебите проникват по обонятелния нерв и достигат централната нервна система (ЦНС), където се размножават и причиняват хеморагичен менингоенцефалит

 

Клинична картина. Инкубационният период е от 2-7 дни. Заболяването започва остро, с начални симптоми катар на горните дихателни пътища (ГДП), след това се развиват симптомите на менингит с висока температура до 39 – 40˚С, силно главоболие в челната област, гадене, повръщане, атаксия, диплопия. На 2-4 ден от заболяването се развива вратна регидност, дезориентираност, летаргия. При някои болни се описват промени в поведението и гърчове. След около седмица болният изпада в кома и обикновено завършва летално(96%).

 

Диагностика. Доказването на подвижни трофозоити.

 

Лечение: Всички заболели от неглериоза абсолютно винаги се хоспитализират. Това се прави с цел да не се допусне пациентите да изпаднат в кома. Прилагат се антипротозойни препарати – както самостоятелно така и в комбинация с сулфонамиди. Никога не се препоръчва прилагането на кортикостероиди.

 

Материали за изследване: ликвор, назофаренгиален секрет и постмортален материал.

неглериозаМетоди на изследване:

1. Анамнестични данни за къпане във водни басейни.

2. Микроскопски изследване – нативен препарат от седимента на ликвора. Търсят се подвижни трофозоити при увеличение 10х40.

3. Оцветителни:

  • по Heidenhain – трайно оцветен препарат от ликвора
  • с акридин–оранж
  • с хематоксилин–еозин на хистологични срези от постмортален материал. Микроскопира се на увеличение – 10х10 и 10х40

4. Културеленo – посявка на агар, покрит със суспензия от Klebsiella pneumoniae, Enterobacter aerogenes и E.coli чрез посявка на ликвор. Инкубация на 37˚С и се изследват на 24 – часови интервали за наличие на безцветни, активно подвижни трофозоити и цисти.

5. Инокулиране на клетъчни култури

6. Имунологични – РИФ и ELISA за доказване на амебни трофозоити.

7. Заразяване на опитни животни – интраназално или интрацеребрално се инокулират на бели мишки.

Share Button
Обновено на: 25/10/2014 — 17:26

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme