Наркомания

Токсикоманиите /наркоманиите/ представляват сборна група заболявания, която включва болестна зависимост от алкохол, наркотици и други вещества, влияещи върху психиката на човека. Тези заболявания имат някои общи признаци.

Първият признак е непреодолимо влечение към дадено вещество или т.н. психическа зависимост /потребност/. Потребността е един от главните, основни симптоми на заболяването. Тя може да бъде периодична или постоянна. Мотивите, които я пораждат,са различни. Най-често това е стремежът на наркомана да се освободи от състоянието на вътрешно напрежение и подтиснатост, да отстрани лошото си самочувствие или да получи еуфория, да подобри социалните си контакти, настроение и работоспособност.

Вторият признак е промяната на толеранса /поносимостта/ към дадено вещество. При всички токсикомании поносимостта на организма към веществото постоянно нараства с времето. Изключение прави донякъде болестната зависимост от алкохола /алкохолната болест/, при която поносимостта най-напред се повишава, а след това  намалява и болният се опива от по-малки количества алкохол. Повишеният толеранс е един от ранните признаци на заболяването. От друга страна толерансът към един наркотик може да премине в толеранс към други близки в химично или фармакологично отношение субстанции.

Третият основен признак са явленията на абстинезия – при прекратяване на приема на веществото се наблюдава психичен и физически дискомфорт, изразяващ се в чувство на тревога и страх, раздразнителност, промяна в настроението, ускорена сърдечна дейност, изпотяване и болки в цялото тяло.

Други общи признаци при токсикоманиите са загубата на контрол върху приеманото количество вещество, както и трайните телесни и психически разстройства.

наркоманияСъществуват и някои специфични признаци, чието ранно откриване е особено важно за навременното започване на лечението на токсикоманиите. Такива са главоболието, стомашно-чревните оплаквания, по-чести отсъствия от работа или училище, промени в настроението. Загубата на контрол често се изразява в загуба на паметта, агресивно поведение и конфликти с близките. Изгаряния с цигари, дължащи се на сънливост и опиянение, също са ранни симптоми на злоупотреба с наркотици. Протичането на токсикоманиите зависи от множество фактори. Главно значение имат личностните особености на индивида, вида на веществото,което той употребява, както и социалната среда. Разнообразието в протичането на заболяването се определя от дозата, продължителността на приемане на веществото /или на повече от едно вещество/, честотата и начина на употреба /през устата, мускулно, венозно, инхалаторно/. Други фактори, които влияят на токсикоманията, са: възрастта на започване на злоупотребата, полът /жените по-бързо развиват зависимост/, приятелският и семейният кръг. От значение е също възможността за достъп до набавяните субстанции. От опиатите най-бързо води до зависимост хероинът – около два пъти по-бързо от опиума.

Усложненията, които предизвиква злоупотребата с упойващи вещества, могат да се разделят на три основни вида: биологични, психологични и социални. Всред биологичните усложнения едно от най-често срещаните е предозирането. Комбинацията от няколко медикаменти и паралелната употреба на алкохол водят до подтискане и парализа на дишането и смърт, даже отделните субстанции да не са много високи дози ровки. Особено тежко и опасно е предозирането при инхалиране на ацетонови лепила. Психологичните последици се изразяват в постепенна деградация на личността, в изчезването на нормалните моралноетични задръжки и на самоконтрола.

Социалните функции на индивида /особено на младите хора/ се нарушават. По правило наркоманите трудно се интегрират в системна трудова дейност. Алкохолно-болните дълго време са със запазена трудоспособност. Инвалидизиране настъпва при развиване на тежки усложнения на болестта /алкохолна цироза на черния дроб, полиневропатии/. Алкохолно-болните и наркоманите носят наказателна отговорност за извършени от тях престъпления, т.е. те се признават за вменяеми. Изключение се прави само при доказана психоза.

наркоманиНаркоманиите /токсикоманиите/ се класифицират в зависимост от фармакологичните качества на наркотоксичните вещества.

Класификацията има следния вид:
1. Зависимост от вещества от типа на опиума и опиевите производни;
2. Зависимост от вещества от барбитуров тип, транквилизатори /успокоителни/ и ненаркотични аналгетици /обезболяващи/
3. Зависимост от вещества от типа „канабис“;
4. Зависимост от вещества от алкохолен тип;
5. Зависимост от психостимуланти;
6. Зависимост от вещества от халюциногенен тип;
7. Зависимост от вещества от никотинов тип.

Зависимост от вещества от типа на опиума и опиеви производни.
Злоупотреба с опиеви производни води най-бързо до физическа зависимост и до оформяне на типичен токсикоманиен синдром, изразяващ се в засилено влечение, повишен толеранс, поява на тежка абстиненция при прекъсване, телесни усложнения и токсикоманийна промяна на личността.

Опиевите производни биват: препарати от природен произход /морфин, омнопон, кодеин/, полусинтетични производни на морфина и кодеина /дехидроморфинон,етилморфинон, хероин/, синтетични аналгетици /обезболяващи/ с морфиноподобно действие /лидол,фентанил, дипидолор, валоран/. Значение имат и някои комбинирани лекарствени средства, съдържащи опиум и негови производни, като седалгин, седалгин-нео, кодтерпин, белдипин, давилова тинктура. С приемането на първите количества от веществото се наблюдават телесни и психични примени, които се изразяват в чувство на топлина и приятно усещане в областта на корема, което преминава по цялото тяло. В тази фаза на интоксикацията съзнанието е освободено от всякакви неприятни мисли, засилват се положителните чувства към обичаните и уважаваните лица. Болестната картина се изразява в стеснение на зениците, намаляване на сърдечната честота, понижаване на артериалното налягане, суха кожа. Приятните преживявания, които предизвикват опиумът и неговите производни, са причина за създаване на психическа зависимост от веществото в началото на заболяването. Обикновено болестната зависимост се създава след 10 12 венозни приложения на морфина и след 15-20 – за другите опиати.

Редовното приемане на веществото налага да се повишава дозата, за да се постигне нужният ефект. Непрекъснатото повишаване на дозировката е резултат на бързо развиващия се толеранс. Системното приемане на наркотика успокоява появата на физическа зависимост. При морфина за това са необходими не повече от три седмици. Физическата зависимост от опиума и неговите производни се създава рано и се определя от вида на приеманото вещество, от дозата, от начина на прилагане и от особеностите на самия организъм на наркомана. Най-бързо се развива физическата зависимост при венозно приложение. Обикновено абстинентните явления започват 10-12 часа след приемане на последната доза наркотик, като по-силно са изразени към 24-48-ия час, а за морфина и хероина – към 48-72-ия час. Наблюдават се телесно-вегетативни и психични разстройства: тревога, изпотяване, гадене, сълзене, изтичане на секрет от носа, разширени зеници. В продължение на няколко часа се редуват оплаквания от студ и топлина. В края на първото денонощие общото неспокойствие нараства, появяват се ставни и мускулни болки, които постепенно се засилват. Сърдечната дейност е ускорена /тахикардия/, а артериалното налягане – повишено. Психичните разтройства могат да се изразят в агресивни намерения. Главно място в болестната картина на абстиненцията заемат чувството на страх и тревога, упоритото и мъчително безсъние. Средната продължителност на абстиненцията е 10-15 дни. Такова е най-общо протичането на заболяването при създадена зависимост към морфин, опиум и неговите производни.

Хероинът се приема най-често във възрастта 10-20 години, обикновено през устата или инжекционно, а по-рядко – чрез смъркане или пушене. Острата интоксикация се характеризира с три основни признака: помрачено съзнание, стеснени зеници и подтиснато дишане. Приемането на хероин от наркомана е свързано с поява на еуфория /чувство на безпричинна радост, веселост/, а при ненаркомана – с успокояващ ефект. Физическата зависимост се създава след няколко приема. Обикновено се започва със смъркане и под кожни инжекции и по-късно се стига до венозно приложение. Абстинентните явления при хероиновата зависимост започват най-често през първия ден след приемането на последната доза, като преобладават емоционалните разтройства. След приемането на кодеин проявите на заболяването са по -слабо изразени в сравнение с тези, които се наблюдават при другите опиеви препарати. Кодеиновата абстинезия се отличава от морфиновата по това, че се развива по-бавно и достига своя връх на 5-ия – 6 -ия ден. Депресията, нарушенията в храносмилането и мускулните болки са по-слабо изразени, отколкото при зависимост от други опиеви производни. Наркоманите, при които е развита зависимост към някои комбинирани препарати, се проявяват с признаци на съответното успокояващо вещество, съдържащо се в медикаментозната комбинация. Например, при злоупотреба с кодтерпин се наблюдават някои от признаците на болестната зависимост от кодеин. Комбинираните препарати се употребяват от наркомани най-често, за да се избегнат явленията на абстиненция, породена от липсата на основното упойващо вещество.

Зависимост от вещества от типа на барбитуратите, транквилизаторите и ненаркотичните аналгетици
Веществата от тази група са разнородни – сънотворни, транквилизатори /успокоителни/ и ненаркотични обезболяващи.Те съществуват под формата на много лекарствени препарати, чието предназначение е да приемат напрежението, тревогата и болката. Най-известните препарати от групата на сънотворните са: веронал, луминал, хексадорм-калций, от групата на транквилизаторите – елениум, диазепам, нитразепам, а от групата на ненаркотичните аналгетици – фенацетин и аналгин. В сравнение с опиатите, зависимостта към сънотворните средства се създава по-бавно. Тя има общи прояви с болестната зависимост към алкохола /алкохолната болест/ И двете групи имат стимулиращ и по-силно изразен сънотворен ефект. Характерна е интоксикацията с барбитурати и транквилизатори, която се придружава от телесни и неврологични разтройства: нистагизъм, нарушения на говора и координацията, ниско артериално налягане, понижение на телесната температура, забавяне на пулса. Обикновено при еднократно приемане описаната картина завършва със сън, след който пациентите се оплакват от главоболие, гадене, чувство за разбитост и жажда. При предозиране сънят е дълбок, може да премине в кома и да завърши със смърт. Толерансът към този тип зависимост не се увеличава повече от десет пъти от началната доза. Доза по-висока от 2,5 грама предизвиква смърт. При наркомани, които вече имат създадена зависимост към опиума и неговите производни, толерансът може да нарасне 100-200 пъти, а при алкохолно-болни – 8-15 пъти. Психическата зависимост към този тип вещества се създава във връзка с приятните преживявания по време на приема, а физическата зависимост се развива бързо – 4-5 месеца след началото на редовната употреба. Абстинентният синдром се появява 2-4 дни след приема на последната доза барбитурати. Той се изразява с главоболие, треперене на крайниците, устните и клепачите, сърцебиене, колапс, нерядко и с епилептикоподобни припадъци. Тези явления са най-силно изразени на втория и третия ден след прекратяване на приема. Може да се появи и делир, подобен на алкохолния делир. Настроението при алкохолния делир е страхово-еуфорично, а при барбитуратния делир е предимно страхово, с помрачаване на съзнанието,което след отзвучаване на психозата често се последва от загуба на паметта. Промяната на личността при злоупотребяващи с барбитурати лица е близка до тази на морфина-общ упадък на психиката, понижено настроение и апатия, загуба на интерес и на нравствени задръжки. От небарбитурантите производни най-широко се използва метаквалон. Най-често с метаквалон злоупотребяват млади хора, за да премахнат тревогата и напрежението и да получат еуфория. Това се постига обикновено с дози 10 пъти по-високи от лечебните. Към този препарат се създава психическа и физическа зависимост. Абстинентните явления започват един ден след последния прием, продължават 2-3 дни и се изразяват главно в безсъние, тревога, нарушено настроение и халюцинации. Все по-голямо значение в наркологията придобива злоупотребата с транквилизатори, невролептици и антидепресанти, и особено болестната зависимост от производните на бензадиазепина /диазепам, елениум и други/. Болестната картина по време на интоксикацията, както и абстинентните явления, са много близки до картината на барбитуровата зависимост. От ненаркотичните аналгетици най-голямо значение като вещества, създаващи болестна зависимост, имат препаратите анал гин и фенацетин.Те се приемат с цел премахване на физическа болка и чувството на неразположение. Системното им използване се основава на това, че действат възбуждащо, повишават се работоспособността и намаляват физическата умора. Фенацетинът в доза по-висока от 1 грам дневно може да доведе до зависимост при по-продължителен прием. По своята болестна характеристика тази зависимост се доближава до барбитуровия тип лекарствена зависимост. По време на интоксикация се наблюдава тревога, раздраз нителност, апатия, нарушен говор, несигурна походка. Главоболието принуждава болните да приемат нови количества феноцетин, който отново предизвиква главоболие. Съпътствуващи оплаквания са загуба на апетит, гадене, болки в мускулите на гърба и крайниците. Абстинентните явления настъпват два дни след последния прием, като продължават повече от 10 дни. Те се изявяват с мускулен спазъм, диария или запек, тревога и депресия, делир. При продължителна злоупотреба цветът на кожата се променя и става бледо-жълтеникъв, болните отслабват, постепенно се развива т. н. фенацетинова нефросклероза с прогресираща бъбречна недостатъчност.

Зависимост тип „канабис“
Марихуаната и хашишът са производни на индийския коноп от вида „канабис“. Марихуаната се получава от връхчетата и листата на това растение, а хашишът от смолата. Хашишът е значително по-силно действащ. Злоупотребата с марихуана е разпространена преди всичко в Северна Америка, докато в Европа повече се използва хашишът. Канабисът /конопът/ и неговите производни – марихуаната и хашишът се употребяват под формата на тютюн, хапчета, запарки или чрез смъркане. При приемане на по-ниски дози настъпва психично и телесно отпускане, стимулиране на интелекта. Действителността се възприема по-добре, паметта е улеснена,настроението също се подобрява. При приема на по-високи дози обаче 15-30 минути след началото на приема се появява световъртеж, сухота в устата, жажда и характерно чувство на глад. По тялото на интоксикирания пациент преминават приятни топли вълни, той усеща прилив на сили и лекота. По това време могат да се появят зрителни и предимно слухови халюцинации, страх и тревога. След това възбудата преминава в отпускане, неподвижност и сън. Продължителността на въздействието върху психиката е от 2 до 12 часа. Ефектът от употребата на хашиш и марихуана се определя в много голяма степен от приетата доза, от личността на консуматора и преди всичко от неговото предварително очакване. Това означава, че самовнушението може да влияе върху резултата от интоксикацията. Придължителната употреба на канабис и неговите производни създава психическа и физическа зависимост. Това настъпва след 6-12 месеца от началото на злоупотребата. Абстинентните явления след прекъсване на приема се изразяват в разширение на зениците, треперене на крайниците и мускулите, хипертония, учестени пулс и дишане, световъртеж, повишено отделяне на секрети от устата и очите, безсъние, понижено самочувствие и обща отпадналост. Придължителната употреба на канабис води до трайни промени в личността. Пациентите стават равнодушни, загубват интерес към социалните си връзки, изостават своите първоначални интереси, намерения и цели в живота. Засега липсва единна оценка за неблагоприятните здравни и социални последици от употребата на канабис. Зависимостта обаче представлява важен медицински и социален проблем, тъй като на определен етап от развитието на злоупотребата наркоманите преминават към търсене и използване на по-силни наркотици – морфин, хероин и други. Това е една от основните причини, поради което не се разрешава производството и продажбата на препарати на канабиса дори за медицински цели.

Зависимост от психостимуланти
Психостимулантите са група вещества с различен химичен състав, но със сходни свойства, които се изразяват в повишаване на работоспособността, намаляване на апетита и нарушение на съня. Тези от тях, които създават болестна зависимост се разделят на три групи – с амфетаминов тип зависимост, с кокаинов тип зависимост и кхат-тип зависимост. Амфетаминовият тип зависимост се създава от медикаменти от групите на амфетамина и на хетероцикличните амини. Практическо значение имат препаратите апоневрон и сидмокарб. Приети в малки или средни дози амфетамините премахват физическата умора, повишават работоспособността, намаляват чувството на глад и предизвикват еуфория. При редовна употреба обаче бързо се развива значителен толеранс и за получаване на желания ефект понякога е необходима 100 пъти по-висока доза. Острото отравяне се изразява с повишаване на артериалното налягане, ускорен пулс, а хроничното – с безапетитие, запек, сухота в устата, сърбеж, ускорен пулс, безсъние, разширени зеници, усилване на рефлексите, епилептично-подобни припадъци. Характерно за привикване към амфетамините е бързото развитие на деградация на личността и промени в мисленето. Психозата, която е последица от токсичното действие на амфетамините, е твърде сходна на болестната картина на шизофренията – налице са налудности за преследване, за чуждо влияние върху личността, слухови халюцинации. Досега не е доказана със сигурност физическа зависимост към амфетамина. Най-често абстинентните явления се изразяват в безсъние, подтиснатост, в самообвитение и намерения за самоубийство, както и чувство за непреодолима умора. Кокаинът също е стимулатор на нервната система и има еуфорично въздействие, освен това – и местно обезболяващо действие. Той се съдържа в листата на коката /растение, разпространено в планинските области на Средна и Южна Америка/. Приема се подкожно, венозно или чрез смъркане. При еднократен прием се наблюдават еуфория, повишена двигателна активност и стремеж към действие. Това състояние продължава около два часа, след което настъпва отпадналост и раздразнителност. По време на интоксикацията може да се наблюдава делир, придружен от силен смях и гърчове. При употреба на по-високи дози /0,1 – 0,2 грама/ е характерно повишаване на самоувереността и чувството за самоконтрол. Дозата, която води до смърт, зависи от индивидуалната поносимост на организма. Най-често тя е около 1,4 грама кокаин през устата и 0,7 – 0,8 грама при венозно приложение. Кокаинът води до силна зависимост, но не се наблюдава физическа зависимост и абстиненции.Той се разгражда много бързо в организма, затова някои кокаиномани могат да приемат много високи дози за един ден, след което изпадат в кройно изтощение. Характерни усложнения при смъркане на кокаин са перфорация на носната преграда, чести белодробни заболявания и сепсис. Кхат-тип зависимост се развива при дъвчене на листа на растението Ката едулис, което се среща в Африка и Азия. Дори при продължителна редовна употреба на кхат-веществото не се наблюдава физическа зависимост и толеранс към него. Съставът на кхат-веществото химично и фармакологично е близък до амфетамините, но ефектът му е много по-слаб. Приемането на веществото създава чувство на благоразположение, премахва умората и подтиска глада. При създадена психическа зависимост към кхат прекъсването му е свързано с продължителен дискомфорт. Същевремено кхат е много по-токсичен от описаните стимуланти и са възможни редица телесни усложнения.

Халюциногенен тип зависимост. Злоупотреба с изпаряеми разтворители
Това са вещества, които спадат към различни химични групи, притежаващи свойството, приети в оптимални дози, да променят психисното състояние по специфичен начин. Те предизвикват промени във възприемането на околния свят, халюцинации, промени в настроението, без да предизвикват сериозни нарушения във физиологичните функции на организма. Тези вещества се наричат халюциногенни, психозомиметици, психодислептици, фантастика, ейдетика. От веществата с такова действие, класифицирани в седем групи, най-типично и най-силно изразено психозомиметично действие имат ЛСД, псилоцибин, мескалин, дитран, хашиш и хероин. ЛСД е синтетична субстанция и се произвежда от лизергинова киселина, която се намира в естествен вид в паразитното мораво рогче /клавицепс пурпуреа/. Мескалинтът се съдържа в кактуса мескана. Псилоцибинът се екстрахира от някои гъби /псилоцибе мексикана/. При приемане на ЛСД в доза 1 милиграм/кг телесно тегло се наблюдават остри нарушения на психичната дейност. Тяхното начало е към 30-80 – тата минута след поглъщане на веществото, достигат връх към 2-3-тия час, като ефектът се задържа 12 и повече часа. В началото на интоксикацията преобладават усещания, характерни не само за ЛСД: чувство на слабост, главоболие, прилив на вълни на топлина и студ. Установява се разширение на зениците, ускорен пулс, сълзотечение. Психическите разтройства се изразяват в нарушения на възприемането и особено характерното за ЛСД извратено възприемане на пропорциите на собственото тяло. Наред с това се наблюдават зрителни халюцинации – искри, кръгове, фигури, богати цветни картини, които се движат и сменят калейдоскопично. Някои от интоксикираните болни напълно губят ориентация за място и време. Обикновено настроението е повишено, еуфорията доминира, въпреки че е възможна бърза смяна в депресия, страх и гняв. В много случаи поради споменатите психични нарушения по време на интоксикация могат да се извършат престъпления. При продължителна употреба на ЛСД се развива психическа зависимост към веществото, но не се създава физическа зависимост и липсват абстинентни явления след прекратяване на приема. Социалното значение на злоупотребата с ЛСД се определя преди всичко от потенциалната възможност да се извършат общественоопасни действия поради помрачаване на съзнанието. Мескалинът, приет в малки дози, премахва чувството на глад, жажда и умора. При продължителна употреба настъпват измършавяване и изразени психични разтройства. Проявите на интоксикация се появяват 50-60 минути след инжектиране на веществото. То се изразява в краткотрайно лошо самочувствие, забавен пулс, повръщане, разширени зеници. Психическите разтройства са подобни на тези при злоупотреба с ЛСД – зрителни халюцинации, дезориентация, нарушено съзнание. Най-характерни за интоксикацията с мескалин са фантастичните преживявания с неправилно възприемане на действителността и собствената личност. Появяват се калейдоско пично сменящи се картини, а в началото на интоксикацията т.н. „дъжд от скъпоценни камъни“. Острите явления отзвучават за 3-4 часа. Псилоцибинът предизвиква психични разстройства, които траят няколко часа, проявяват се със зрителни халюцинации, еуфория и нарушения във възприемането на пространството, времето и собствената личност /деперсонализация/. При злоупотреба с психозомиметици рядко се наблюдават трайни телесни и психисни промени, които са характерни при създадена зависимост към барбитурати или морфин. Причините за това са вероятно в изразеното желание на болните да прекъснат приемането на веществото или да ограничават неговата употреба. От голямо значение е и високата смъртност и обществено – опасното поведение по време на остра интоксикация, което често налага принудителна изолация и лечение. През последно време се разширява злоупотребата с изпаряеми разтворители. Най -често се използват ацетонови бои, толуолови лепила, хлороформ, етер. Опасна практика всред ученици и малолетни е дишането на ацетонови лепила. Ефектът при интоксикация не е продължителен, но изпаряемите разтворители са много токсични и причиняват много смъртни случаи. От усложненията най-характерни са чернодробните и бъбречни увреди, аритмиите, а при дълготрайна употреба упадък на интелектуално – паметовите функции. Острата интоксикация се проявява с възбуда, еуфория, затруднен говор, нарушение в координацията на движенията. Явленията продължават кратко време – от 15 минути до няколко часа и могат да завършат с конвулсии, кома и смърт от задушаване. При продължителна злоупотреба с такива вещества може да се развие толеранс и психическа зависимост. Физическа зависимост по правило не се създава. Социалната значимост на интоксикацията с лепила и други летливи разтворители се определя от често наблюдаваните противообществени деяния по време на злоупотреба и вероятността за органо-тъканни увреди,които могат да бъдат необратими.

Алкохолизъм
Към групата на алкохолизма се включва всякаква злоупотреба със спиртни напитки, както и алкохолната болест /хроничен алкохолизъм, алкохолна токсикомания/.

В тази група влизат:
острото алкохолно опиване /епизодично и по навик/;
системна злоупотреба, без създадена зависимост към алкохола и алкохолната болест.

При алкохолната болест съществува непреодолимо влечение /психическа зависимост/ към алкохола и за нея може да се говори само при наличие на абстинентни явления. За възникване на алкохолизма значение имат еуфоризиращите и успокояващи качества на алкохола. Те създават решаваща предпоставка за утвърждаване на желанието и за влечението към алкохола. Около 90% от хората над 18 годишна възраст употребяват алкохол и около 5% от тях развиват зависимост към него. Съществена роля играят индивидуалните качества на личността, нейните психологични особености, способността й за адаптиране към обществената среда, физиологичните особености, както и генетичната предразположеност към употреба на алкохол. Влияние оказват природната и социалната среда, обичаите и традициите, икономическото състояние на лицето,полът и възрастта. Не всяка злоупотреба с алкохол се приема за хроничен алкохолизъм. Основни показатели за алкохолна наркомания са изменение на толеранса и развитие на абстинентен синдром при прекъсване на приема на алкохол.

Други основни признаци са:
Непреодолимо влечение към алкохола /психическа зависимост/, загубата на контрол върху приеманото количество алкохол, загуба на паметови функции при опиянение, загуба на повръщателния рефлекс при употреба на големи количества спиртни напитки, трайни психически и телесни разтройства, както и нарушения в социалните функции. Хроничният алкохолизъм създава психическа и физическа зависимост към алкохола.

Преходът от алкохолна злоупотреба към алкохолната болест се изразява в поява на абстинентни явления, изразяващи се най-често в т.н. „сутрешно пиене за оправяне“. Абстинентният синдром се характеризира с раздразнителност, тревожност, напрегнатост, тъга, учестен пулс, повишено артериално налягане, треперене на ръцете, устните и клепачите, изпотявания. Болният изпитва страх и в това състояние може да посегне на живота си, като изход от болестната зависимост. Приемането на 100-150 мл алкохол концентриран алкохол или 1-2 бири премахва временно абстинентните явления. Най-често болестната зависимост към алкохола се създава след злоупотреба със спиртни напитки в продължение на около 8-9 години, а при жени и млади хора в по-кратко време /4-5 години/. Хроничните алкохолици са емоционално лабилни. Настроението им от шеговито и глупаво весело лесно преминава в нервно-избухливо и тиранично. Когато етичните задръжки отпадат, алкохолиците се държат цинично към близките си, съпругата,а често и към случайни и непознати лица. В по-напреднал стадий на болестта се наблюдават разтройства на паметта и интелекта. Забравят се текущи събития, трудно се възприема по-сложна мисъл, разсъдъкът се замъглява. Налице е дезориентация за време и място, като обикновено се запазва ориентация за собствената личност. При алкохолната болест се установяват и телесни промени: подпухнало лице, зачервени очи и нос, чести съпътстващи заболявания /трахеобронхит, пневмония/ гастрит, колит, постепенно развитие на чернодробна цироза и нефросклероза. Нарушенията на нервната система се изразяват в треперене на ръцете и клепачите и на отделни мускули на лицето, нарушен говор, разкривен почерк, болка по хода на периферни нерви /полиневрити/. На основата на алкохолната болест понякога възникват остри и хронични психични разтройства – делириум тременс, остра и хронична алкохолна халюциноза, Корсакова психоза. Делириум тременс е най-честата алкохолна психоза. Тя се наблюдава обикновено у лица, които злоупотребяват предимно с концентрирани спиртни напитки, по-често над 30-годишна възраст. Развитието на психозата започва остро, обикновено нощем, най-често при непрекъсната употреба на големи количества алкохол в продължение на няколко дни. Появяват се зрителни халюцинации за допир /тактилни/,тревога, страх, психическа и двигателна възбуда. Могат да се появят слухови халюцинации, ръцете силно треперят, лицето е покрито с пот, сърдечната дейност е ускорена, нерядко се развива колапс. Разгърнатата картина на делира трае около четири дни, в редки случаи и повече. Болните излизат от това състояние обикновено след продължителен сън. След отзвучаване на психозата те имат непълен спомен за случилото се. Делир се наблюдава както по време на продължителна интоксикация, така и по време на абстиненция. Острата алкохолна халюциноза се среща по-рядко. Тя се развива при ясно съзнание и запазена ориентация. Болният има слухови халюцинации. Често гласовете, който той „чува“, разговарят помежду си и то винаги за него /антифанни халюцинации/. Отначало той е критичен към слуховите халюцинации, но по-късно те започват да определят поведението му. Алкохолната халюциноза продължава дни и седмици, по изключение месеци и в повечето случаи преминава без особени последици, но нерядко може да премине в делир. Хроничната алкохолна халюциноза трае по-дълго време при запазен интелект на индивида и яснота на съзнанието. Болните свикват с „гласовете“, като дори се забавляват с тях, но често поради извънредно живите слухови халюцинации са принудени да прекъсват работа или разговор с действителни лица.

Корсаковата психоза е тежка последица на алкохолната болест. В периферната нервна система се установяват полиневритни промени в крайниците. Болните не могат да запомнят нищо ново, те са дезориентирани за място и време. Психозата води и до тежко увреждане на централната нервна система. Лекуването и възстановяването са извънредно трудни. Лечението на алкохолизма представлява тежък психотерапевтичен проблем. Алкохоликът трябва да бъде убеден в необходимостта от лечение. То се осъществява най-добре в затворени лечебни заведения, каквито са психиатричните. С цел да се понесе по-леко абстинентните явления в първите дни след приемането на болния се дават в малки дози успокоителни средства – дизепин, реланиум, седуксен, фаустан. В следващите дни се назначава дезинтоксикиращо лечение с витамини, глюкоза и микроелементи. Успоредно с това се провеждат индивидуални или групови психотерапевтични беседи. Провежда се т.н. отвикващо лечение, което създава отвращение или непоносимост към алкохола с помощта на определени препарати. Отвикващото лечение не е гаранция за окончателно или трайно отвикване от алкохола. Лечебния ефект трае няколко седмици или месеци и след това изчезва. След този период алкохоликът трябва да може сам да осъществи намеренията си за въздържание. В това отношение особено важно значение се отдава на семейната среда.

Share Button
Обновено на: 25/10/2014 — 17:23

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme