Планетата с най-малката плътност във вселената

Газовите гиганти са големи на размери и маса планети, по-голямата част от обема на които бива заеман от газове като водород и хелий в течно или газообразно състояние. За газовите гиганти се счита, че имат ядро, състоящо се от силикатни скали и метали. То трябва да е достатъчно голямо, за да може силната му гравитация да позволи първоначалното концентриране на материал. За разлика от земеподобните планети, газовите гиганти нямат ясно изразена повърхност. Обикновено при изчисления на диаметъра, обема и повърхностната им температура бива използвано ниво в атмосферата им, имащо налягане съответстващо на морското равнище.

 

В Слънчевата система са известни четири газови гиганта: Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.

газови гиганти

Уран и Нептун са ледени гиганти – поради факта, че по-голямата част от масата на планетите е под формата на различни видове ледове и скали, за разлика от преобладаващите по маса газове в Юпитер и Сатурн. Уран и Нептун имат много по-малко водород и хелий най-вече поради голямата си отдалеченост от Слънцето. Уран и Нептун се състоят предимно от смесица от скали, вода, метан и амоняк. Магнитните им полета са под голям наклон спрямо осите им на въртене.

 

 

газов гигантПланетата с най-малка плътност. Газовия гигант намиращ се на 450 светлинни години от Земята е с диаметър 1,38 пъти по голям от този на Юпитер, но на половина неговата маса се нарича НАТ-Р-1b. Тези данни му придават плътност от около 1/4 от тази на водата. Ако има воден басейн достатъчно голям да  побере планетата НАТ-Р-1b, тя ще плава в него, както би плавал и Сатурн, но издигащ се 3 пъти по-високо от него.

Симулациите, проведени от Владимир Лира от Астрономическата обсерватория в Упсала, Швеция, показаха, че в околността на газови гиганти като Юпитер може да съществуват по-малки, подобни на Земята, обитаеми планети. Това е добра новина за търсачите на извънземен живот.

 

 

облак от материяКогато от движещата се газова мъглявина около новообразуваната звезда се сформират планети – газови гиганти, те притежават собствен облак от материя, задържан от гравитацията им. Постепенно в него могат да се образуват по-малки твърди обекти и дори планети като Земята. Екипът от Упсала дори предлага хипотезата, че такива обекти, формирани около Юпитер, са се слели и образували планетата Сатурн, която впоследствие е изтеглена от гравитацията на другите планети на настоящата си орбита. Същият процес вероятно е протекъл и извън Слънчевата система на много звездни системи. Астрономите вече са открили газови гиганти около други звезди. Някои от тези огромни планети се намират в т.нар. „обитаема зона“ на своето светило (това е оптималното отстояние на обекта от звездата, при което температурната характеристика става подходяща за поява и развитие на живот). В дирята на гигантите сигурно се крият по-малките планети от земен тип, на които може да се намери живот. Много е трудно те да бъдат видени, но могат да бъдат идентифицирани по минималните им гравитационни влияния върху орбитата на гигантите.

Газовите гиганти са наистина по-лесни за откриване, но все пак има открити и планети с маса като на Земята.

Например Gliese 581e има маса 1.9 – 3 земни маси, а най-малката е PSR B1257+12A която има само 0.02 земни маси (т.е. около 2 пъти масата на Луната). Интересното за последната е, че се намира в орбита на неутронна звезда.

Share Button
Обновено на: 27/10/2014 — 14:16

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme