Микобактерии – Mycobacteriaceae

микобактерииРод: Mycobacterium
Семейство: Mycobactericum
Видове: M. Tuberculos, M. bovis (говежден тип туберкулоза)

Открит от Роберт Кох през 1882 година.

 

 

Морфология
Грам положителни / + / пръчици, тънки, прави или леко извити. Разположени са поединично и понякога показват изразен полиморфизъм, струпвания като “лисича опашка”. Спори и капсули не образуват. Ресни не притежават. Те имат клетъчна стена на Грам-положителните, но се оцветяват трудно по Грам поради много липиди в нея. Оцветяват се по метода на Цил-Нелсен.
Клетъчната стена на микобактериите се различава от стените на останалите Грам / – / и Грам / + / бактерии по високото липидно съдържание. На нея се дължи киселинно устойчивостта и особено високата резистентност на микобактериите в околната стена. Изградена е от пептидогликан, арабинани и липиди.

 

Културелни свойства и биохимична производителност
Микобактериите са облигатни аероби. Развиват се при 35-27 градуса и оптимално pH между 6,4 – 7,0. Размножават се добре върху селективни хранителни среди, съдържащи яйчен жълтък, глицерин, картофено нишесте и някои аминокиселини. Най-подходящи са твърдите среди на Льовенщайн-Йенсен (на яйчена основа) или Миделбрюк (на агарова основа) и др, съдържащи мелахитово зелено или гензцианвиолет за подтискане растежа на страничната микрофлора. Върху тях се развиват бавно (делят се на 18 – 20 часа) и при първична изолация след 3 – 6 седмици. Образуват сухи, надигнати, с грапава повърхност, неравна периферия, сивкавобелезникави или с бледожълт оттенък колонии.

Имат добре проявена биохимична производителност – образуват протеолитични ензими уреаза, лецитиназа, каталаза, оксидаза и други. Редуцират нитратите, продуцират никотинова киселина и др.

 

Патогенеза

Антропоноза, зооантропоноза, източник на заразата са болния човек и болните животни. Най-често входната врата са лигавицата на горните дихателни пътища.

 

Механизъм на предаване:

  • въздушно-капков и аерогенен механизъм на предаване с развитие на белодробна форма, по-рядко на храносмилателния тракт (например при консумация на мляко от болни животни)
  • алиментарен механизъм с развитие на чревна форма и още по-рядко – конюнктивата и кожата
  • контактно-битов
  • трансплацентарен

 

Инфекциозната доза е ниска – достатъчни са 1-3 бактерия за да се зарази човек.

Туберкулозата е хронична, рецидивираща инфекция, която може да засегне всеки орган в човешкия организъм и поради това има много клинично форми.

микобактерииКлинични форми – белодробна, извън белодробна, костно-ставна, бъбреци, туберкулозен менингит, яйчници…

Разлива се в 2 стадия – първична и постпървична туберкулоза

 

Имунитет

Нестерилен (инфекциозен), защото се поддържа от живи туберкулозни бактерии

 

Ваксини

Специфичната профилактика срещу туберкулозата се осъществява посредством задължителна масова имунизация а противотуберкулозна ваксина БЦЖ (BCG).

 

Микробиологична диагноза

Материали за изследване: при белодробна туберкулоза се вземат храчки, трахеобронхиални води, ларингеална намазка; при туберкулоза на бъбреците се изследва урина; при туберкулозен менингит – церебреспинална течност; при туберкулоза на червата – фекалии, при туберкулоза на костите и лимфните възли – гной, при плеврити и перитонити – пункитати и др.

Микроскопски се изследват натривки оцветени по метода на Цил-Нелсен. Туберкулозните бактерии се виждат като прави или леко извити рубиненочервени пръчици със заоблени краища. Микроскопирането се извършва внимателни, преглеждат се голям брой зрителни полета. Откриването на туберкулозните бактерии може да стане и с флуоресцентен микроскоп.

Културелно изследване. Използват се най-често средите на Льовенщайн-Йенсен, Петряни (полегат слой, колониите са като трошички). Хранителните среди съдържат коагулиран яйчен жълтък, глицерин, картофено нишесте и багрила, потискащи страничната микрофлора. В твърдите хранителни среди колониите са малки, сухи със сбръчкана повърхност. В течни среди туберкулозните бактерии растат като облигатни аероби с ципа на повърхността, която постепенно надебелява и добива тъмнокремав цвят.

 

Кожно-алергични – тестове Манту

Бързи методи:

  • хемокултура – Bactec
  • Квантиферонов тест – доказване на антитела в серум

 

Лечение

Използват се антибиотици – рифампин, стрептомицин и химиотерапевтици – изониазид, етамбутол, тиоацетазон, хинолони. Лечението е продължително, минимум 6-9 месеца

Share Button
Обновено на: 01/09/2014 — 10:22

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme