Лучник с гъби

Като малка изобщо не обичах кромид лук в каквото и да било ястие. Понеже баща ми не го яде, то в манджите, които се готвеха у дома, употребата на кромид лук беше табу. По тази причина и аз не го долюбвах, просто нямаше как да свикна с вкуса му.  Да хапна лучник…..не съм си и помисляла, пък и по разбираеми причини у нас не се приготвяше. Като започнах да готвя сама, обаче нещата се промениха коренно. Сега не мога да

си представя ядене без лук, ама много лук. Лучникът пък ми е любим и то не само на мен. Често го приготвям в различни вариации. Тук ще ви представя най-лесния и простичък вариант на лучник с гъби. Любителите на кромид лук могат да го пробват спокойно и съм сигурна, че ще им хареса. Правя и лучник  с маслено тесто, с многолистно тесто, със зелен лук, с праз и какви ли още не, но този е само с обикновен кромид лук. Ето и рецептата.

лучник с гъби

Лучник с гъби

Подробно описание на рецептата за направата на Лучник с гъби:

Продукти за плънката: 1,5 кг кромид лук, 500 гр гъби, 2-3 с.л. доматено пюре, 3-4 скилидки чесън или чесън на прах, олио или зехтин около 100 мл, 1 ч.л. червен пипер, чубрица, 1/2 връзка магданоз, щипка къри, сол – всички подправки са на вкус

Продукти за тестото: 400 мл вода, 3 с.л. кисело мляко + щипка сода бикарбонат, 3 с.л. олио, 2/3 кубче прясна мая за хляб, 1 с.л. захар, 1 ч.л. сол, брашно около 900 гр

Приготвяне на плънката: Започваме първо с плънката, защото е нужно време за обработката на лука. Другата важна причина да започнем с нея е, че плънката за лучника трябва да изстине добре преди да го направим. Аз ползвам от салатния лук, понеже е по-нежен, по-лесно се обработва и не на последно място не люти толкова на очите. Почистваме лука и го нарязваме на полумесеци. Част от него може да се замени с праз лук или зелен лук. Загряваме в дълбок тиган олиото и слагаме нарязания лук. Разбъркваме и оставяме да се позапържи. Лукът не трябва да изгаря. То е и трудно да стане, понеже количеството му е голямо и той си пуща вода (особено салатният лук, който е доста воднист), но все пак е добре да се внимава. През това време почистваме гъбите и ги нарязваме на резенчета. Аз ползвам печурки, но може да стане и с друг вид гъби. Правила съм и с пачи крак, сърнела и др. Прибавете гъбите към лука и продължете да разбърквате от време на време и да задушавате. Гъбите също отделят доста вода, но това е необходимо, за да може лукът да омекне напълно. Задушавайте докато лъкът и гъбите останат на мазнина и всичката вода се изпари. Ако ползвате лук, който е по-сух, може да налеете малко водичка, за да има време той да омекне и да не изгори. Към края прибавете доматеното пюре, червеният пипер, настърганият чесън (или чесън на прах), чубрицата, магданоза, кърито и солта. Разбъркайте и свалете от огъня. Подправките са на вкус и ако не обичате чубрица просто не я слагайте или я заменете с друга подправка. Аз съм любител на подправките, но в този случай не е добре да се прекалява, за да не се убие натуралния вкус на лука – все пак правим лучник нали? Вместо доматено пюре може да сложите 1-2 нарязани на много ситно или настъргани домата, но в този случай е нужно да направите това малко по-рано, за да има време водата от доматите да се изпари. Разбира се може да ползвате и домати от консерва или доматен сок. По желание и ако имате под ръка може да добавите и 1 нарязана на ситно червена печена чушка – от това вкуса на лучника само печели. Добавяла съм и ситно нарязани кисели краставички, пък и други продукти…..обичам да експериментирам както съм казвала не веднъж. Този път обаче имах малко сварено пиле и за разкош добавих него. Оставете това, което сте забъркали да изстине. През това време замесете тестото.

Приготвяне на тестото: В топлата вода разтворете маята за хляб. Добавете киселото мляко със содата, олиото, солта, захарта и замесете средно меко тесто като за хляб. Брашното е добре да пресеете предварително. Киселото мляко със содата не е задължително, но аз го слагам в почти всяко тесто – променя го и става много по-вкусно. Разбира се част от водата може да замените с прясно мляко и резултатът ще е още по-добър. 1-2 яйца за разкош също са допустими, но и това съвсем не е задължително. Половината от водата може да замените и с бира – получава се страхотно. Изобщо…..може да използвате любимото си тесто с мая за хляб. Омесете добре до степен да не лепне по ръцете. Разделете тестото на 2 топки, като едната трябва да бъде по-голяма от другата. Намажете топките с мазнина и оставете на топло леко да увеличат обема си. След като тестото си е починало и леко е бухнало и плънката е изстинала, можете да преминете към направата на лучника.

Приготвяне на лучника: Намажете с мазнина средна по размер тавичка. Вземете голямата топка с тесто и я разточете на кора с диаметър по-голям от тавата, защото стените на тавата трябва да се покрият с тесто. Пренесете я с помощта на точилката в тавата. Изсипете изстиналата плънка и я разпределете равномерно по целия диаметър. Тук е моментът ако имате и искате да настържете кашкавал или сиренце. Аз обаче нямах под ръка и не сложих. Разточете другата топка тесто, но този път с диаметъра на тавата. Пренесете я върху плънката и стърчащите краища на долната голяма кора преметнете върху горната като по края ги притиснете и оформите декоративен ръб. Така лучникът се затваря. Надупчете го с нож или клечка на няколко места и оставете на топло да втаса за около 30-40 минути. Трябва да увеличи обема си. След Втасването ако искате може да го намажете със смес от 1 жълтък и няколко капки олио, за да има по-красива и апетитна коричка. Печете в предварително загрята фурна на около 180-200 градуса около 30-40 минути. Ако забележите, че отгоре започва да почервенява прекалено, то сложете лист алуминиево фолио. Извадете готовия лучник и го задушете с чиста кърпа. После му се насладете. Лучника може да оформите и като разделите тестото на 2 и всяка топка разточите на кора, разпределите плънка върху нея, навиете на руло и после навиете на охлюв в тавата или пък нарежете рулото на дебели резени и поставите в тавата прави или легнали. варианти много според желанието, фантазията и уменията ви. В този случай тестото е нужно да е малко по-твърдо и стегнато, а плънката НАПЪЛНО ИЗСТИНАЛА.  Да ви е сладко!

 

Автор: Елена Иванова

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.